Опитахме се да приложим три от научените уроци от първия програмен период в Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 г., заяви Павлова пред участниците във форума. Един от тях е да не се изпълняват проекти на парче, които нямат обвързаност с друг вид финансиране. Затова с екип от архитекти и урбанисти се опитахме да направим модел за развитието на нашата страна, чрез който да се минимизират последствията от обезлюдяването и миграцията към големите градове, тъй като над 75 % от населението на страната работи и живее в деветте големи града, обясни тя. Ако тази тенденция продължи няма да можем да задържим младите хора в малките населени места. По тази причина избрахме моделът на умерен полицентризъм като най-подходящ за България. Това означава, че чрез инвестиции в инфраструктурата ще подкрепим поне по един сателитен малък град на деветте големи града, както и средните градове, поясни министърът.

С гарантирани средства за целенасочена подкрепа ще продължат инвестициите в градска среда – улици, тротоари, подлези и надлези, паркове, детски площадки, в Южен централен район, заяви Павлова. По линия на регионалното развитие специален фокус през този програмен период е отделен на образованието,  като най-много средства отиват в образователната инфраструктура – висши и средни учебни заведения, както и детски градини, допълни тя.

Министър Павлова подчерта, че за този програмен период 67-те големи и средно големи града разработиха интегрирани планове и определиха предварително зоните за развитие, плановете и проектите си, за чиято подготовка получиха подкрепа. 34-те най-големи общини са вече и междинни звена, като Пловдив беше първата, която се справи с интегрирания си план, инвестиционната програма  и като междинно звено вече оценява проектите си, подчерта тя. Екипът работи много активно в посока да задвижи проектите. В отговорността на местната власт, на принципа на децентрализация, е сама да избира своите проекти и да определя какви да бъдат инвестициите и допустимите и недопустимите за финансиране разходи, обърна внимание министърът и допълни, че това позволява решението в какво да се инвестира да бъде на общността, общинския съвет и гражданите. Регионалният министър припомни, че община Пловдив има гарантирани 80 млн. лв. по линия на Оперативна програма „Региони в растеж“, с които да подобри градската среда, да окаже подкрепа на икономическата зона и да продължи инвестициите в образователна, културна, социална инфраструктура, както и в енергийна ефективност на сградите.

Въпреки че поради факта, че най-голяма част от населението е в град Пловдив и затова той получава най-големия ресурс, налице е подкрепа и за по-малките населени места по отношение на енергийната ефективност на сградния фонд, информира министърът. По тази причина всички населени места в региона имат гарантирано финансиране с предефинирани проекти, за да сме сигурни, че се правят целенасочени инвестиции, добре координирани с останалите програми, допълни тя и като пример посочи проектите за деинституционализация на социални домове за деца или възрастни, при които от ОПРР 2014-2020 ще се финансира инфраструктурата, а по линия на Министерството на труда и социалната политика ще се финансират „меките“ мерки – преквалификация на персонала и издръжката.

Министър Павлова коментира, че Община Пловдив е направила добър баланс в разпределението на гарантирания й ресурс, като една част – 24%, е предвиден за инвестиции в градска среда, над 16% - за образователна инфраструктура, а сериозен дял е отделен и за мерки в енергийна ефективност. Тя отбеляза, че при наличие на неусвоени средства от някои общини, ще има възможност за финансиране на резервни проекти.

24 гимназии, от които 8 са в Пловдив, ще бъдат финансирани от ОПРР 2014-2020 в Южен централен район, като така ще бъде оказана подкрепа за реформата в сферата на образованието, съобщи Лиляна Павлова. Освен, че ще бъдат ремонтирани, в тях ще бъдат създадени специални лаборатории и места за практически занятия, за да може бизнесът в партньорство с учебните заведения да провеждат специализирани обучения, така че да имаме достатъчно специалисти със средно специално образование, обясни тя.

В подкрепа на реформата в спешната помощ се финансират спешни центрове в малките и отдалечени населени места, стационари и специализирани линейки и реаномобили, чрез които да се транспортират болните до големите лечебни заведения в областните центрове. До януари следващата година Министерство на здравеопазването трябва да бъде готово с проекта, чрез който да се финансират тези мерки, обяви Павлова.

40 общини и 918 населени места от регион Родопи ще получат подкрепа в рамките на Целенасочената инвестиционна програма за подкрепа на слаборазвитите населени места в страната. В момента тя се доработва заедно с Министерството на финансите и Министерството на труда и социалната политика и се надявам от следващата година да заработи ефективно, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството.