Границите на компромиса

Политическият процес в Европейския съюз навлиза в нова фаза. Никога до сега не сме били свидетели на толкова активни консултации и преговори в хода на подготовката на Съвета на Европейския съюз. Всички разбират, че предстоящата среща на върха на 16 септември в Братислава може да придобие значението на повратен момент в европейската политика. Финансовата криза, която започна през есента на 2008 година не предизвика подобна вълна от консултации между страните-членки. С известно закъснение, повечето страни решиха, че трябва да платят цената на кризата, за да запазят големите банки. Държавите, които се изправиха пред най-тежките последици от финансовата криза, използваха публични средства, за да компенсират рисковите частни инвестиции. Общите европейски мерки срещу кризата бяха приети по-късно и поставиха началото на нов процес на задълбочаване на интеграцията по отношение на банковия надзор и регулацията. Но, въпреки че по-голямата част от държавите-членки успяха да преодолеят кризата, нейните последствия продължават да се усещат все така отчетливо. Гърция е само един от примерите за това. Днес ситуацията е различна. Европейският съюз трябва да овладее паралелно разгръщащи се кризи, които взаимно усилват ефекта си. Арабската пролет наруши баланси, които бяха поддържани в разстояние на десетилетия. Ислямизмът получи пространство за развитие, а заедно с него регионалните конфликти се превърнаха в пространство на международна конфронтация. Турция, Саудитска Арабия и Иран навлязоха в остра конкуренция за разширяване на влиянието на собствените им политически модели на ислям. Всичко това промени миграционната среда и предизвика нови потоци от бежанци и мигранти, които се насочиха към Европа. Тероризмът се превърна в най-бързо развиващия се глобален бизнес. И въпреки, че връзката му с миграцията е много по-сложна, отколкото изглежда, паралелното развитие на тези процеси рефлектира в нов тип заплахи пред Европейския съюз. „Състоянието на Съюза” и преди всичко, надделяването на подходи и решения, залагащи на усилване на общностната регулация, увеличиха напрежението между отделни държави и „Брюксел”. Референдумът във Великобритания е първият сигнал за това, че бяха преминати много граници, но той на свой ред предизвика криза, чието развитие затруднява още повече управлението на останалите процеси. Промените в глобален план усложняват още повече условията на задачата, която трябва да решава Европа. Управлението на администрацията на президента Обама не успя да оцени променящата се среда. САЩ изгубиха част от възможностите си за влияние, а по всичко личи, че следващият американски президент, който и да е той, по-скоро ще задълбочи негативните ефекти от управлението на демократите. В средносрочен план, САЩ ще продължат да губят влияние, тъй като американският политически елит се оказа неспособен да носи отговорността на глобалното лидерство. В тази международна среда, амбициите на регионални фактори като Русия и Турция затрудняват още повече процеса на европейската политика. Режимът в Кремъл прецени, че няма кой да се противопостави на евразийските му амбиции и се насочи фронтално срещу Европейския съюз. Независимо от анти-американските си послания, Москва винаги е търсила пряко съперничество с Европа. Липсата на ефективна реакция срещу окупирането на Крим и част от Източна Украйна, окуражи Путин да продължи офанзивата си срещу Европейския съюз, насърчавайки анти-европейските позиции на своите клиентски групи в отделни европейски страни. За съжаление, България е една от тези страни. Изправена срещу своите преки съперници – Иран и Саудитска Арабия, Турция се опита да привлече на своя страна Европа, за да компенсира подкрепата, която получиха опонентите й от страна на Русия и САЩ. Вместо това вътрешнополитическите амбиции на режима в Анкара влязоха в противоречие с принципите на „Стратегическата дълбочина” към която се опитваше да се придържа управлението до сега. Несигурността и нарастващите страхове в Европа позволиха на турската дипломация да обвърже въпросите за миграцията с цялостната роля на Турция по отношение на Европейския съюз. Но, по всичко личи, че Европейският съюз не е готов да предложи алтернативен вариант на отношенията си с Турция. В навечерието на Съвета, европейските лидери трябва да постигнат минимално съгласие относно непосредствените и средносрочни решения, които биха могли да ограничат част от разрушителните ефекти на тези паралелно разгръщащи се процеси. Всичко това засяга пряко България и постигането на нашите собствени интереси. На хоризонта, на който до момента се управлява миграционния натиск, България трябва да получи допълнителна материална и техническа помощ. Малко повече от две години бяха необходими на европейските политици, за да разберат, че променящата се миграционна среда няма да ограничи влиянието си само до морските граници на Европа. Границите на компромиса, до които изглежда че могат да стигнат европейските лидери изглеждат определени от готовността да се плати за ограничаването на миграционния натиск и повишаване на гаранциите за всекидневната сигурност на европейските граждани. Преговорите за цената, която ще трябва да платим, за да отложим активното управление на кризата, на свой ред активира нови амбиции. Вишеградската четворка се обяви срещу първоначалните мерки на Европейската комисия за квотно разпределение на мигрантите и бежанците и използва тази тема като платформа, от която постепенно да се опита да наложи нов дневен ред. По инициатива на Гърция, бе изградена друга платформа за изработване на обща позиция между страните от южната част на Европа, с участието на Франция и Италия. Те разчитат на създалата се ситуация, за да поставят отново въпроса за облекчаване на финансовите изисквания на Европа. Гърция се надява да постигне намаляване на дълга си; Италия разчита на подкрепа за компенсиране на банковия риск, а Франция се опитва да балансира между собствените си амбиции за съвместно лидерство с Германия и политическата конюнктура, която е свързва по-скоро със страните от европейския Юг. България бе включена в поредицата от консултации с Германия. Страната ни има възможност да получи нещо повече от материална и техническа помощ в краткосрочен период от време. Засега България е част от страните, които се опитват да поставят въпроси и да търсят решение в по-дългосрочен хоризонт. Имаме основания да бъдем автентичен говорител, както на необходимостта от воденето на активен диалог с Русия и Турция, така и перспективата за присъединяване на страните от т.нар. Западни Балкани. Най-съществената промяна през последните месеци е в това, че повече не можем да бъдем заобикаляни, така както това се случваше преди. Именно затова е важно как ще успеем да се позиционираме в пространството на предстоящия Съвет. Вътрешната политика у нас не подпомага търсенето на решения в европейски план. Не успяваме да постигнем съгласие по това, че изправени пред амбициите на Русия и Турция, България трябва да търси ново качество на евро-атлантическа интеграция. Конюнктурните интереси надделяват над търсенето на стратегически решения. За нас, повече отколкото за други страни в ЕС е важно не само да бъде преодоляна управленската криза в Съюза, но и да бъде постигнато ново качество на политическа интеграция. Това е единственият път, по който бихме могли едновременно да постигаме целите си и да създаваме устойчиви условия за развитие. Именно затова, не е достатъчно в Братислава само да бъде постигнато съгласие относно това колко ще ни струва отлагането на решенията. Изглежда, че регионалните формати за изработване на позиции могат да окажат влияние върху общите решения. Българският интерес е в разширяване на пространството за преговори и увеличаване на ролята на регионалната проблематика. Докато говорим за пари е време да поставим и въпроса за създаването на възможности за развитие, което трайно да гарантира сигурността ни.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_636082.html

Свързани новини: