Да се разберем от самото начало, че няма да се залъгваме, макар и да спазваме добрия тон. От девет случайно срещнати човека в централната част на София, докато идвах на работа (достатъчно добре възпитани, за да се заговорят срещу любезно запитване, без камера), всички заеха кой е министър-председателят на Унгария Виктор Орбан. Сравнително допитване за друг роден политик не направих, но нали за това има социолози.

И като общо настроение всичките се съгласиха с моето наблюдение, че ако унгарският премиер реши да си губи времето с кампания за която и да е избираема позиция в републиката българска, ще изкърти всички рейтинги и прогнози. „Що така бе, Миме?“, би попитал някой наивен чужденец. Но най-вероятно няма да му отговорят, защото просто е така! Опира до поведение, национален имидж и международно присъствие, с които хората у нас са запомнили г-н Орбан. Впечатлението, разбира се, е резултат от масовата липса на изброените качества у родното политическо животно (главатарите) от всякакъв сой и телесна категория, с които се примиряваме вече трето десетилетие „демократично“ държавно добруване. По въпроса, че човеко има трески за дялане (не една и две), в крайна сметка не сме толкова придирчиви – бива ли!?

Но стига с констатациите, да влязат фактите. Виктор Михай Орбан е роден на 31 май 1963 г. в околностите на старата средновековна столица на Унгария Секешфехервар (научихте нещо ново, нали), административен център на Централно Заддунавие, недалеч от границата със Словакия. За справка – в базиликата на града са короновани 37 крале и 39 кралици на маджарите. Младият Орбан е потомък на семейство на агрономи, а дядо Михай се е смятал за един от най-ловките скотовъди в региона – способен, най-вероятно, да чифтоса кон с кокошка (с повече хумор и никаква жлъч). Бъдещият премиер на Унгария завършва английска гимназия в Секешфехервар през 1981 г., преди да загуби две години от живота си в наборна военна служба – къде и как, едва ли има значение, при тях по това време източногерманци не са бягали през границата. И докато през ученическите години Орбан е предан пионер и комсомолец, казармата (по неговите думи) категорично променя разбиранията му за света. Двадесетгодишният бъдещ лидер заменя цинтовете с банките на факултета по право в Университета на Будапеща, където се дипломира през 1987 г. Внимание… с теза върху движението „Солидарност“ на Лех Валенса в Полша. Следващите две години Орбан ще прекара като щатен социолог към министерството на земеделието на Унгария.

Реалната политическа кариера на Виктор Орбан започва още през 1988 г. с основаването на ФИДЕШ – навремето „Алианс на младите демократи“. Ооо – за всички вас, любители на плитките конспирации, тук е моментът да отбележа, че на следващата година бъдещият премиер на Унгария получава стипендия от фондацията „Джордж Сорос“ и профилира „политология“ допълнително в Оксфорд… Стига сте бляли – на 16 юни 1989 г. (сравнявате ли датите?) Виктор Орбан, смятан за един от радикалите сред унгарската студентска общност, изрича вдъхновяща реч на Площада на героите в Будапеща, в която публично засяга въпроса за паметта на мъчениците на унгарската революция от 1956 г. и настоява за пълно изтегляне на окупационните съветски войски. Няколко месеца по-късно Орбан е част от кръглата маса с опозицията, рамо до рамо с бъдещия президент на Унгария Ласло Ковер.

Дълго време Виктор Орбан остава неразбран за сънародниците си – след първото влизане в парламента на страната от името на ФИДЕШ през 1990 г. – партията, на която той става лидер, едва прескача 5-процентната граница за парламентарно представяне в Унгария през 1994 г. Орбан пробива в парламента благодарение на регионална листа за Пеща, която води. В следващите години до края на века, ФИДЕШ ще се преименува на Унгарска гражданска партия, а през 1998 г. Орбан ще има възможността за първи път да е премиер на Унгария като част от коалиционно правителство. За негово съжаление вижданията му няма да бъдат оценени от унгарците и от 2002 до 2010 ФИДЕШ ще остане в опозиция. Възходът на партията започва през 2006 г., когато печели мнозинство на изборите за местно самоуправление, а от 2010 г. Орбан е човекът, когото познавате, когато някой каже „Унгария“. Да беше жив Иван Асен Втори!

Вие ме познавате

За любителите на политическото дебелоочие ще припомним за изключителния градеж на стадион с 4000 места в родното село на премиера – Фелшут. Съвсем сериозно, освен стадиона друга забележителност в радиус десетки километри унгарска Пуста казват, че няма. Любимият филм на унгарския министър-председател? „Имало едно време на Запад“. Сещате се нали!?

За него

Към когото не оставаш безразличен

Невъзможно е да останеш безразличен към Виктор Орбан. Което не е лесна задача, когато говорим за лидер на централноевропейска държава, с разпръснато малко над 10 милиона души население и практически никакви природни ресурси. Можеш да го обичаш или мразиш – и повечето хора са на едната или другата позиция – но задължително се съобразяваш с него. Безразличието не съществува като вариант.

Сп. „Политико“, редакционен коментар

Високият залог в Унгария

В борбата си да помогнем на новите демокрации да се надигнат, не бива да оставяме традиционните да се хлъзгат назад, защото залозите са твърде високи… Като приятели на Унгария ние изразихме тревогите и грижите си и в частност призовахме за искрена отдаденост към независимостта на съдебната система, свободата на пресата и прозрачността в действията на правителството.

Хилъри Клинтън след среща с Виктор Орбан, 2011 г.

Автократ и запален националист

Орбан и ФИДЕШ работят за отслабването на интегрирания ЕС, в полза на обединение от слабо обвързани нации. Добрата предразположеност на Унгария е също така огромно постижение за Москва. Традиционните съюзници на Кремъл в ЕС – Гърция и Кипър, с които споделят източноправославната вяра, са все още твърде слаби от финансовата криза (преди 8 години – б.р.). В други страни Русия обикновено подкрепя крайнодесни партии – Националния фронт във Франция, Народната партия в Словакия, ултранационалистите на България, „Атака“ – като целта на всички е да създадат агресивна, анти ЕС реторика у дома и да създадат хаос в Европейския парламент.

Пол Хокенос, „Ню репъблик“