Европейските лидери обсъждат бъдещето на ЕС в Братиславския замък

Европейските лидери се събират в средновековния Братиславски замък край река Дунав за неформалната си среща на върха,. Форумът, който ще продължи един ден, протича без британския премиер Тереза Мей.   ЕС организира неформална среща, за да се опита да спаси Европа. Поради липса на добри амбициозни проекти, Европа, събрала се в Братислава, иска да постигне напредък по пътя на общата отбрана. Срещата е в средновековна крепост, възвисяваща се над една река, която дълго време е разделяла континента. Не можеше да има по-добра алегория за разклатения ЕС от този избор на място - Братиславският замък и река Дунав, отбелязва френският вестник „Фигаро“.   Преди началото ме словашкият премиер Робърт Фицо, чиято страна е ротационен председател на ЕС и който е домакин на срещата, каза, че европейските лидери ще трябва да имат честни и откровени разговори за своята визия за Европа след Брекзит, предаде Франс прес. След Брекзит и рисковете, свързани с него, ми се струва, че е напълно необходимо да сме откровени, каза Фицо. Той добави, че откровени дискусии ще има и за състоянието, в което се намира ЕС.   Трябва да демонстрираме единство, искаме да покажем, че европейският проект е уникален, че трябва да продължим напред с него, каза Фицо и добави, че се надява в края на деня лидерите да имат пътна карта по най-важните теми, които искат да разглеждат в идните шест месеца.   Този процес, който е наречен Процесът от Братислава, започва днес и ще продължи и на следващите срещи, каза Фицо, визирайки срещите на 27-те през 2017 г. в Малта и Рим. Премиерът изрази увереност, че срещата на върха в Братислава ще бъде успех от тази гледна точка.   Меркел и Оланд: Съществуването на ЕС е поставено на карта При пристигането си в словашката столица германският канцлер Ангела Меркел припомни, че ЕС е в критична ситуация и е нужно чрез действия да се покаже, че европейските лидери могат да подобрят усилията в областта на сигурността, борбата с тероризма, сътрудничеството в сферата на отбраната, икономическия растеж и пазара на труда.   В четвъртък в реч в Потсдам германският канцлер обяви, че ще направи всичко по силите си, за да запази единството на ЕС, който е изправен пред заплаха от възхода на популизма. Според нея оцеляването на съюза е поставено на карта, което е въпрос на “мир или война.   “Европа не е в добро състояние. Боли ме от това, но ще направя всичко по силите си, за да запазя онова, заради което ЕС бе създаден“, каза Меркел и предупреди, че “национализмът, егоизмът и тенденциите към радикализация възпират и дори торпилират единното европейско действие“.   Френският президент Франсоа Оланд, който бе домакин на вчерашния подготвителен разговор с Меркел в Париж, каза, че ЕС се намира в криза, заплашваща самото му съществуване.   При пристигането си днес в Братислава Оланд заяви, че страната му полага най-големи усилия в областта на европейската отбрана, но добави, че тя не може да бъде сама в този процес, предаде Франс прес.   Президентката на Литва Далия Грибаускайте заяви, че ЕС не може да създаде армия и да дублира функциите на НАТО. "Това е някакво недоразбиране. Ние говорим за по-добро сътрудничество в отбраната, а не за армия. Ние не можем да дублираме или да заменим НАТО", каза тя пред журналисти в словашката столица.   При пристигането си в Братислава председателят на Европейския съвет Доналд Туск заяви, че “единственото логично нещо е да се направи трезва и честна оценка на ситуацията“. Той определи като основна задача на лидерите на ЕС да отговорят подобаващо на евроскептиците. Туск смята, че даването на повече правомощия на Брюксел “не е правилната рецепта“:   “Тук, в Братислава, трябва да уверим нашите съграждани от Европа, че сме научили урока си от Брекзит и че сме способни да възстановим стабилността и усещането за сигурност и ефективна закрила“, каза Туск.   Българският премиер Бойко Борисов отива на срещата с искане за отпускане на 160 милиона евро на страната за плащане на разходите по граничния контрол.   Среща за сплотяване, с надежда за малки, но символични пробиви Председателят на Европейския съвет и бивш полски министър-председател Доналд Туск се надява да охлади страстите, след като външният министър на Люксембург призова Унгария да бъде изгонена от ЕС за това, че се отнася към кандидатите за убежище, както той се изрази, "по-лошо, отколкото към диви животни". Унгария отвърна, като отправи остри критики срещу Люксембург за това, че помага на големите корпорации да избягват данъци, отбелязва британският в. „Гардиън“.   Туск се надява вниманието на срещата, в която няма да участва Великобритания, да се съсредоточи върху теми, по които лидерите да могат да постигнат съгласие: сигурността на границите, борбата с тероризма и действията за "възвръщане на контрола върху глобализацията". Близки до него служители се надяват да бъдат постигнати малки, но символични пробиви, сред които споразумение за изпращане на допълнителни 200 граничари и 50 автомобила на външната граница на ЕС в България до следващия месец, добавя британското издание.   Постигането на съгласие за засилване на граничната отбрана е лесната част. Трудният въпрос е споделянето на цената за защита на бежанците и той вероятно ще продължи да поставя на изпитание единството. Страните от Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Чехия и Словакия - са твърдо против опитите на Европейската комисия да им наложи глоби за това, че не приемат бежанци. Унгария категорично отказва да приема бежанци съгласно квотна система на ЕС, а много други държави не изпълняват плановете, отбелязва "Гардиън".   Призивите за реформиране на институциите на ЕС Призивите за драстично реформиране на институциите на ЕС стават все по-силни в момент, когато във Франция, Германия, Холандия и Австрия предстоят избори. Някога те бяха отправяни само от популистите, но вече все повече идват и от основното течение в политиката, отбелязва "Файненшъл таймс".   Предизборните обещания за трансформиране на Европа не са нещо ново и често се провалят безславно, когато новият лидер отиде на първата си среща на върха на ЕС. Но за подкрепящата ЕС върхушка следващите 18 месеца на избори и референдуми са извънредно заплашителни. На път е да се появи нова конфигурация от лидери в момент, когато политическият център на тежестта в Европа се измества, заплашвайки съгласието, стоящо в основата на европейския проект от десетилетия, коментира изданието.   Настроенията против Брюксел се разпространяват не само във Франция, която е втората по големина икономика в еврозоната, а също в Холандия и Австрия, където набират сила популистки формации. Евроскептичните гласове се засилват и в Южна Европа, включително Италия. На изток правителствата на Полша и Унгария настояват за "контрареволюция" в ЕС, като се правят предложения, включващи отнемане на някои от правомощията на ЕК съгласно нов договор.   Въпреки шумните кампании обаче исканията за значително реформиране на институциите нямат особен шанс да се осъществят на практика, смятат анализатори, цитирани от "Файненшъл таймс". Все пак дори ЕС да успее да удържи популистката атака, засилващият се евроскептицизъм заплашва да засегне вътрешното функциониране на общността, като постави националните правителства вместо ЕК в центъра на машината.   Съюзът не е застрахован срещу дезинтеграция Дали срещата на върха ще предотврати по-нататъшни разделения, пита френският „Фигаро“ и търси отговора. Отсъствието на британския премиер Тереза Мей от форума, конкретизира първото разделение в ЕС. След разширяване на всяка цена, ЕС вече не е застрахован от стесняване, дори от дезинтеграция. Заразата след британския референдум за Брекзит, от която ЕС се страхуваше толкова много, засега не е избухнала, но слабите брънки са известни - Източна Европа и нейният открит гняв срещу диктата на Брюксел, Южна Европа, която трудно изплува сред години на строги икономии, Северна Европа, страдаща от липса на ентусиазъм от един проект - този за ЕС - смятан за прекалено технократски и фокусиран върху себе си.   Истински отговори на проблемите едва ли ще се чуят тази вечер, но поради липса на напредък на другите фронтове, Берлин и Париж се опитват да прокарат проекта за европейска отбрана с негласната подкрепа на всички други членки, в това число и Източна Европа.   Братислава би трябвало да доведе и до напредък в три други области - увеличаване на инвестиционния фонд "Юнкер", който за шест години трябва да се увеличи на 630 милиарда евро в подкрепа на растежа и на заетостта, реформа на Шенген и установяването на вече обещаните системни полицейски проверки на входа и на изхода на ЕС, и накрая - първо разполагане още от октомври на европейския граничен корпус в България, която е съседна на Турция, пише „Фигаро“.   Изключването на Лондон   Що се отнася до изключването на Лондон от тази неформална среща, това е прецедент, добавя френският вестник. Великобритания е все още страна членка и ЕС не трябва да забравя нейния принос за това, че европейците да живеят днес в демокрация, отървали се от нацисткото и фашисткото варварство на Втората световна война.   Отношението към Великобритания заради британския референдум е всъщност логика на търсене на изкупителна жертва и отклоняване на вниманието от главозамайващите провали на ЕС от двайсетина години насам. Сред тях са рухването на общата миграционна политика заради способността й да управлява миграционната криза, 20-те милиона безработни в еврозоната, повишаване на бедността, разрива между процъфтяващата германска икономика и икономиките в застой от Южна Европа, безпомощността пред тероризма, феноменалният напредък на екстремистките партии не само във Франция и Австрия и в северните страни, но и вече в Германия, изрежда „Фигаро“.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/evropeiskite-lideri-obsazhdat-badeshteto-na-es-v-bratislavskiya-zamak-news254141.html

Свързани новини: