- Г-н Рагин, промени в Закона за туризма предвиждат до 2000 лева глоба за хотелиери, които не водят регистър на туристите си. Смятате ли, че това ще помогне за изсветляването на бранша?

- Знаете, че всъщност от три години всички хотели и заведения у нас са свързани със системата на НАП. Така че аз не виждам нищо ново в това. Явно целта е да се предотврати опасността от рискови групи туристи, за да се проследи от кои страни идват.

- Намират ли все пак вратички някои търговци, за да не регистрират гости и по този начин да си спестят данъци?

- Най-вероятно затова са контролните органи и се предприемат такива мерки.

- В бранша отчетохте рекорден сезон. Бе заявено, че подобни резултатите не е имало от 90-а година насам. На какво се дължи това?

- Наистина отчетохме много добър сезон. Всъщност ние винаги сме били потърпевши от геополитическата обстановка, за първи път сме в печеливша позиция. Тук заслугата е не само на бранша, но и на правителството, на медиите, тъй като поддържаме добри връзки със съседите. Имаме 30% ръст за зимния туризъм от Турция и ръст на руснаците през летния сезон. Видяхме, че тази балансирана политика ни носи добри дивиденти. Министерството на регионалното развитие и благоустройството пък отпуска голяма сума за атракции, за което сме благодарни. Така че освен летния туризъм, трябва да развиваме и културния, който може да е много печеливш. Курорти като Банско, Боровец, Пампорово се налагат не само като предпочитани зимни, но и летни дестинации. Надявам се и че нискотарифните полети ще продължават да се увеличават. Също така се надявам да бъде подкрепена идеята ни 1% от оборота в бранша да отива за реклама, ако искаме 2017-2018 година също да бъдат успешни. Тази година освен по оборот и посещаемост е рекордна и по събираемост на данъци. Трябва да отбележим, че българският бизнес вече е с европейско мислене и осъзна колко е важно осветляването на сектора. Според мен тази линия трябва да се наложи във всички отрасли. Това ще донесе повече приходи в хазната. Вървим в правилната посока и се надявам това да продължи.

- Какво сочат анализите ви, на кои пазари отчитате ръст?

- Има ръст от 70% на поляци, чехи и унгарци. Това важи, общо взето, и за руските туристи, въпреки че все още нямаме окончателна статистика. Много силно присъствие има на германския, английския и скандинавския пазар. За втори път Румъния, Гърция, Сърбия и Македония припознават България като своя дестинация. Да се надяваме, че този модел на сътрудничество ще продължи. Не случайно тези страни ни обявиха като дестинация с най-добри зимни условия и като страна с добре развит културен и спа туризъм.

- Бяхме свикнали от бранша да се оплакват непрекъснато от лош туристически сезон. Това лято хотелиерите взеха ли си поука, научиха ли се да бъдат по-креативни?

- 47% от гостите по родните курорти са българи, а около 10 милиона туристи преминават границата ни. Някои, разбира се, транзитно, други идват за по няколко дни, но това е голям успех за нас. В интерес на истината обаче в бранша са най-доволни от българските туристи.

- Хотелиерите си върнаха най-сетне българския клиент, така ли?

- Точно така, въпреки че все още имаме какво да желаем. Остава проблемът с дефицита на кадри. Знаете, че в други европейски курорти веднага наемат българи. Оказва се, че сме критични към колегите ни, а в Испания и Германия са сочени за пример, приети са много добре. Това показва, че школата ни е много добра. Европейските колеги пък се оплакват, че кадрите им предпочитат да се реализират в Норвегия, Швеция, Канада и САЩ. Така че навсякъде има проблеми.

- Какви кадри ни липсваха това лято?

- Има дефицит най вече на сервитьори, охрана, бармани, спасители, аниматори. Но в следващите месеци имаме срещи със социалното министерство, с Министерството на туризма и на външните работи. Ще настояваме за сини карти, за да наемаме кадри от Армения, Грузия, Беларус, Украйна, Молдова. Целта е да преминат през курсове на обучение и догодина да са подготвени и да работят в нашите курорти. Сръбската и македонската школа например са много добри в кулинарното изкуство. Украйна и Беларус пък са уникални аниматори и преводачи. Знаят английски и руски. Над 600 000 руснаци са се върнали тази година по нашето Черноморие, което е рекорд.

- Покрай дългия уикенд около 6 септември беше отчетена голяма посещаемост по родните курорти по Черноморието. Предстои още един такъв около 22 септември. Какви регистрации отчитате?

- Отличници за 6 септември бяха освен морските курорти заради хубавото време, но и спа хотелите на Велинград, Хисаря, Кюстендил, Девин, Вършец и др. Културният туризъм също се развива много добре, заслуга за това имат Велико Търново, Пловдив, София, Перперикон, Старосел. Тези места набират много голяма скорост като културна дестинация. Така че ако заделим пари за външна реклама, вярвам, че няма да бъде далече времето, когато културният и спа туризъм ще удвоят приходите си.

- Какво търсят българите за 22 септември?

- Отново лидери ще бъдат черноморските курорти. Хотелиери споделиха, че базата е заета до 20 октомври и 80% е договорена за догодина. Конкуренти са им спа хотелите, зимните курорти. Общо взето, се търси съчетание на спа и културен туризъм.

- А имате ли данни колко българи пък ще пътуват извън страната тогава за Гърция и други съседни страни?

- Всъщност от миналите празници някои българи малко се наплашиха, защото са пътували над 10 часа. Ние искаме да поддържаме добри отношения с всички съседи. Нека всеки да прецени за себе си. Ние, разбира се, ще сме доволни, ако предпочетат да останат в нашата страна и да почиват в родните курорти. По този начин ще развиваме икономиката.

- Какъв всъщност се оказа септември за родното Черноморие?

- Много добър, един от най-добрите месеци. Колегите заявиха, че не помнят такъв септември.

- Започнаха ли намаленията?

- Да, започнаха. Вече има намаления от 20-30%, в края на месеца ще са до 50%. До 20 октомври има записвания. И след това ще започнем подготовката за зимния сезон.

- Имахте идея хотелиери да получават бонуси, ако предлагат българска кухня. Има ли някакво развитие по нея?

- Така е. В момента вече се изготвя наредба, която трябва да бъде готова до края на годината. Целта е да наложим автентичния български продукт. Знаете, че страната ни се е славела навсякъде с родното сирене, кашкавал. Искаме това отново да е така. Щом има желание, ще стане. Важното е, че Министерството на туризма и на земеделието и храните проявяват разбиране.

Визитка:

Роден е на 8 септември 1945 г. в село Ярлово, Самоковско

Завършил е техникум по обществено хранене

Започва своя път като мениджър на ресторанти и след това се насочва към хотелиерство

Председател е на Асоциацията на хотелиерите и ресторантьорите в България

Занимава се с ресторантьорство от 25 години и е основател на първото сдружение на частните хотелиери у нас