Преди 10 ноември усилията на бащата герой да се наложи като пионер на семейния часпром у нас са били бичувани в пресата като „капиталистическа експлоатация“ и „паразитиране на гърба на трудовия народ“. След неравните си битки със „защитниците“ на социалистическата икономика, които отдавна са се превърнали в лични и не толкова капиталисти, фамилия Кленовски е оцеляла, без редиците й да оредеят. Напротив. Трудностите още повече са сплотили 11-те членове на уникалното семейство, „обогатено“ напоследък и с 15 внуци.

През далечната 1984-а бащата на 9 деца „стартира“ цяла верига заведения за хамбургери. Е, названието „заведения“ е доста пресилено, но фактът си е факт – Иван Кленовски е първият нашенец, дръзнал да започне частен бизнес от семеен тип. През 1986 г. прави първото бистро в София в „Младост 2“. Продавал торта гараш и по 4-5 кила кафе на ден. Инвестира 70 000 лева или долара (по тогавашния курс 1:1) в 5 заведения, които след това остават за общината.

„Някои от капанчетата ми обаче стигнаха 150 квадратни метра площ, хвали се първият bg-частник. Всъщност това си беше цял магазин. После направихме и сладкарница „Магура“ на пазарчето в „Младост-1“. Завъртяхме страхотен алъш-вериш, понеже предлагах дефицитните тогава торти „Гараш“, кола, кашу, сладолед „Мелба”, палачинки…

А до школата в Симеоново отворихме кафене „Суперпролет“. Успях да се преборя с тогавашните комсомолци и да взема един клуб на българо-съветската дружба, където почнахме да продаваме хамбургери. Кръстихме го „Лисицата“. И нали тогава нашите алпинисти покориха Еверест, а те са ми кумири, нарекох цялата „верига“ „Еверест“…

Работата вървеше като песен, натрупах доста пари, но бдителните „другари“ от МВР и от някогашния ДФК /Държавен финансов контрол/ почнаха люта атака срещу мен. Особено се престара Красимир Ангарски, в ония години шеф на столичния ДФК. Даже беше пуснал директива – “да изтрият паразита и бурена Кленовски от лицето на социалистическата икономика”.

Точно тогава ВВС направи 20-минутен филм за нас. Дойдоха и ни снимаха на пазарчето в „Младост-1“. Събра се сума ти народ. И тогава някой от цивилните куки изтърси:

„Да знаете, господа, оттук ще тръгне събарянето на комунизма!“ 

Ха, де! Тогава една от англичанките попита с един такъв лукав тон на доста сносен български: „Ама толкова ли ви е прогнила системата, че един частен павилион може да я срути?“ Както се казва, мълчание в залата“,връща лентата към далечната 1988 г. предприемчивият столичанин.

Посоката и практиката в смяната на системата стартира през 1983-1984 год. 35-о постановление, 17-о постановление и указ 56 не са сътворени от сега управляващите, припомня бизнесменът. След 1989 г. унищожиха всичко, обявиха, че животът започва от тях и ще е бъде добре бързо да забравим близкото минало и оставим празна историческа страница периода 1944-1989 г. Кленовски установява, че властта е била права. Защото само чрез изтриване на паметта и промиване на мозъка няма да видим и разберем колко и как крадат държавата, казва още Иван.

Иван Кленовски е издигнал със собствените си ръце и без лев заеми заведенията си. От копката до шублера, ако използваме неговия израз. През 1979 г. зарязва занаята си – среден техник по топлотехника. По-точно – напъждат го с „вълчи билет“ от държавна служба заради… побой на соцфункционер.

„Марко Цеков, шеф в ДФК и брат на Станка Цекова, съратничка на Георги Димитров и член на ЦК, нарече пред мен работническата класа „утайки“.  Вбесих се и посегнах да го ударя. Нарочиха ме и погнаха и от строителния бранш, където работех тогава.  “Накъде, казах си, Иване, с тия дребни деца?” Признавам си, някои от тогавашната номенклатура много ми помогнаха. Костадин Чакъров, съветникът на Тодор Живков, спаси първия ми павилион от бутане. Зад мен застана и Емил Христов, секретар на ЦК на БКП, отговаряше за строителството. Имахме си приказката и с тогавашния кмет на София Петър Междуречки. Даже той, като си направи след 10 ноември фирма в бившата ГДР, ме покани да работя при него.

Лично Тодор Живков нареди да не ми пипат заведенията.

Да, но царят дава, пъдарят не дава. Много пъти подставени лица на милицията ми правеха саботажи. Запалиха ми витрините на магазина. А те бяха огромни! Нанесоха ми щети за 2000 лева, страшна пара за онова време. Така карахме-варахме до септември 1989 г. Тогава обявих на МВР, че спирам работа. И пуснах кепенците. Дадоха ни визи, натоварихме се цялото домочадие на влака – и в Швеция. Мязахме на великото преселение на народите. По гарите ни мислеха за делегация. В Швеция издържахме 2 години, но ни загриза носталгията и се прибрахме в България“, доверява Кленовски.

Източници: www.duma.bg, blitz.bg, sega.bg