Социализмът – недоносче, демокрацията – аборт

С оглед груповото си светло капиталистическо бъдеще преобладаващата част от висшите партийци поетапно се договарят с новия хегемон да останат от горната страна на палачинката, срещу което „да не създават проблеми“.

Активизираха се грантаджиите и прочието хрантутници на „благодетеля“ Сорос. Очевидно финансовият аферист наскоро е отсипал някой и друг милион в копанята за щатните си прислужници. Те нищо ново не предлагат, идейно импотентни са и морално изчерпани до дъно. Затова в медийните си изяви към плоските манипулации обилно са добавили комични претенции за непогрешимост и агресивна ирония спрямо неразумния според тях българин.

В несвободното си минало се бил втренчил неразумният народ поради неизкоренимия си специфичен песимизъм.  Не обръщал той поглед към великите постижения на либералната демокрация и благотворната пазарна икономика. Същият масово не хващал вяра на уверенията за неизбежното светло евроатлантическо бъдеще и отказвал да вярва, че Русия му е пръв враг.

Хайде, да са песимисти и да не вярват в поредните светли бъднини само живелите достатъчно дълго време при Тодор Живков люде – иди-дойди. Но и огромен процент от младите, от „децата на демокрацията“ са зажумели за успехите й! Едва за 30% от групата на 18-35-годишните българи личната свобода и инициатива имат важно значение, тръшкат се соросоидни социолози, политолози и дори антрополози.

Трудно поема българинът отговорност за живота си, корят го грантови интелигенти. Преди няколко години студенти от последните курсове във Варна и София питаха премиера Борисов какво да правят с дипломите си. Картофи и агнета се търсят на пазара, отговори им. Ама не схванахте ли, че преходът свърши, набиват ояли се при него социологополитолози! Прекарани сте, твърдят учени грантаджии, прекарани сте, българи юнаци, пейте жално по 24-и май „Заспи, народе възмутени!“, съветват.

Ние препоръчваме „Политическа зима“. Имаме Ботева, и то далеч преди антиутописта левичар Оруел! Ето го великия: „…легни и сънувай… погледнете със слепите си очи на главите на нашите мудрословеснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки…“

Българинът живее по-добре и е много по-богат, отколкото в онова мечтано от някого минало, твърди един от мудрословеснейшите манипулатори на Сорос; от 1997 г. животът на българина се е трансформирал и продължава да се подобрява. В това не бива да има съмнение, добавя производителят на отвореняшки зеленчуци. Както преди три десетилетия пропагандистите на комунизма твърдяха, че „марксистко-ленинското учение е непобедимо, защото е вярно“?!

Живков обяви, че социализмът се оказа недоносче, Горбачов повтаряше думите на Ленин за перестройка и „повече социализъм“. У нас отначало тайно се залагаха основите на пазарната икономика при постепенен преход, после се появи знаменитият Указ 56, дълго ползван и преработван от поредица „демократични“ правителства. В него се посочва, че „стопанската дейност се извършва на основата на всички форми на собственост… фирмите се съобразяват със закона и „пазарните механизми.“

Поне две години преди „избухването на демокрацията“ не Държавна сигурност, а висшето ръководство на БКП подготвя не само основите на капиталистическия завой, но и кадрите за извършването му. След принудената от геополитически събития през ноември 1989 г. оставка на Живков промените тръгнаха по перестроечния московски модел, довел тук до фатален отказ от единствено разумния постепенен преход.

С оглед груповото си светло капиталистическо бъдеще преобладаващата част от висшите партийци поетапно се договарят с новия хегемон да останат от горната страна на палачинката, срещу което „да не създават проблеми“. Англосаксонски модел за създаване на основите на колониални администрации на базата на заварени елити. Демокрацията се оказа аборт.

Подготвените, осигурени с благи кредити и въоръжени с Указ 56 кадри в хода на „риформите“ придобиват собствеността. Заварената и сравнително добра българска икономика като цяло се срива по две главни причини. Кремълските политици още при Горбачов поетапно затварят пазара си за български стоки, а те до 70% са зависими от него. За западните капиталисти не е желателна дори относително много скромна българска икономика.

И никога няма да бъде, докато зависи от тях. Проблемите за този крах в незначителна част са в социално-психологическите особености на българите, но пренасочването към тях е основна стратегия за соросоидните манипулатори. В духа на добре известната сред народа ни приказка за вълка и агнето, чиято вина е единствено в ненаситния глад на Кумчото. Особено важен за тях метод е обобщаването.

В България хората реагират странно на благородството на фондацията на Джордж Сорос, врещят соросоидите. Не приемат нашите хора, че някой от другия край на света може да дойде и просто така да дава пари за гражданско общество и малцинства. Не приемат, ами – много добре знаят, че няма безплатни обеди, вечери и дори молитвени закуски. Известно им е, че „благодетелят“ е изхвърлен не само от родината си Унгария, но не е допуснат да „отваря“ обществата в редица други страни, в Турция и Израел, където би било по-разбираемо.

Само преди месец Джордж Фридман от частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор“ писа, че в Източна Европа чужди правителства използват НПО, за да постигат свои геополитически цели. „…между 1992 и 2014 г. САЩ са похарчили между 3 и 5 милиарда долара в помощ на Украйна.“ Според USAID сред основните финансиращи институции в Украйна е фондация „Ренесанс“ – клонът на „Отворено общество“. Грантаджиите обаче лъжат, че у нас лоши хора го заливат с жлъч и търсят зад него несъществуваща конспирация.

Два фактора според Фридман подкопават ефективността на НПО като инструмент на влияние. На първо място, налице е всеобща липса на обществено доверие към тези групи. Другият фактор е, че работата на НПО често е насочена към други съвместни проекти с групи, които така или иначе са склонни да се съгласят с тях, които вече са прозападно настроени. Ето защо и туземните соросоиди се ползват с минимално доверие, а техните жалки акции с вувузели и бели пиана се нуждаят от мощната публична подкрепа на дьокабаните от западните амбасади.

В устите на професионалните непеошки манипулатори черното е бяло и обратно. Големият брат е непогрешим, обречени да управляват в колониите са актуалните посочени от него бели политици, времето е тяхно, другите са „черни“ и дори токсични. Ако хората в страната се съмняват, те са лоши, глупави, ретроградни, дезориентирани и т.н.  За правилните миналото е само мрачно, бъдещето – сияйно. Преди съветски войски и бази у нас нямаше, сега има две американски. Вярно е обратното, крещят, България е била окупирана преди, сега е свободна.

Длъжни сме да вярваме, макар вместо ограничения преди суверенитет днес да нямаме почти никакъв! По Ботев: „Лежиш на гърба си и благодариш на всевишния таван, че по негова непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали… над главата ти виси портретът на н.в. султанът, под портрета е залепен фермана с 11-те точки на българското щастие…“

Преформатирането на миналото е постоянно действаща задача, за да може на все по-тъмния му фон сегашното битие да посветлее и поне по-младите да повярват, че днес живеят по-добре от родителите си вчера, че новият либерален път е единствено верният. Произвеждат се и нужните цифри и факти. Един от най-видните активисти на „благодетеля“ сподели, че днес сме имали поне 10 пъти по-високо жизнено равнище, отколкото през 1990 г., но съобщи само доходите и „забрави“ за много по-големите разходи. Пропусна и несъответствията между предишните стойности на лева и долара.

Всяко обобщение е минирано с грешки. Различни са хората у нас както поотделно, така и фамилно или в социално-групов разрез. Различно е и възприемането от тях на миналото и настоящето, нерядко много различно. Онова, което правим и научаваме в живота си, даже физически променя облика на нашия мозък. Невротрансмисията във всеки мозък е различна, няма дори двама души, които да съхраняват една и съща информация по един и същ начин и на едно и също място.

Различни са и ценностите ни, по различен начин са подредени. Затова и комунистическата пропаганда преди често пораждаше вицове и криви усмивки, а непеошката днес – насмешки и раздразнение. Различни причини разпиляват народа ни по света, но водеща е онази Яворовата: „Като няма прокопсия, плюл съм в тая орисия!“

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител