Строителният бранш притеснен от орязването на еврофондовете за инфраструктура

Строителният бранш у нас е притеснен от орязването на еврофондовете за инфраструктура за сметка на парите за бежанците. Това стана ясно по време на форум, организиран от Камарата на строителите в България (КСБ). "Не ни намалявайте кохезионния фонд." Този апел отправи почетният председател на КСБ и президент на една от големите фирми в бранша "Главболгарстрой" Симеон Пешов към вицепредседателят на ЕК и еврокомисар по бюджета Кристалина Георгиева, която, разбира се, не присъстваше на форума. Пешов се обърна и към шефовете на управляващите органи на оперативните програми, които бяха в залата с думите: "Те ще се гърчат и ние ще се гърчим, но не трябва да позволим това да се случи". Поводът за притесненията на бранша са намеренията на ЕК да няма прехвърляне на неусвоените европейски средства от текущата бюджетна година за следващата. Освен това се говори, че 20% от кохезионния фонд може да бъде съкратен, а парите да се пренасочат за бежанците, каза Пешов. Действителното свиване на средствата от кохезионните фондове за догодина не е заради бежанците, а защото в бюджета за 2016 г. са извършени по-малко плащания, което от своя страна се отразява върху планираните за идната година средства, тъй като те са взаимосвързани. Разминавания между обещаните и реално платените средства се получават постоянно заради неритмичното придвижване на проектите, но драмата с това е по-скоро медийна, обясни представител на Европейската комисия пред Mediapool. Тежка година за българските строители Отиващата си 2016 г. се очертава като тежка година за строителния бранш. Строителните обеми намаляват и така ще е до средата на 2017 г., след което може да се очаква раздвижване. Причината е трета поредна нулева година за европейските фондове от настоящия програмен период 2014-2020 г. От големите инфраструктурни проекти върви само този за метрото и магистрала "Струма". Тепърва ще бъдат пуснати търгове за над 2 млрд. лева за железопътното строителство. В пътното строителите на пътища ще са ясни чак през 2017 г. Търгът за ремонта на 15 отсечки за около 250 млн. лв. се бави заради огромния брой подадени оферти – 72, стана ясно от думите на шефа на пътната агенция Лазар Лазаров. Нови търгове във водния сектор пък се очаква да има чак през 2018 г. и то при условие, че България е направила най-после водната реформа, която се точи вече десета година. Не върви и програма "Региони в растеж". Въпреки че управляващият орган одобри инвестиционните програми на общините все още няма обявени поръчки за изпълнението на проектите. За това се очаква чак 2018 г., когато е междинното отчитане на усвоените европейски средства, да бъде добра за строителния бранш. При тази неритмичност на поръчките и работата в сектора на приливи и отливи работната ръка бяга на Запад, където и заплащането е по-добро. "Изтичането на работната ръка на Запад, за нас е голям проблем", каза Пешов. Калпаво строителство Липсата на квалифицирани кадри плюс ниските цени доведе до обекти с дефекти. Поне 10 такива големи инфраструктурни проекти мога да посоча, каза Пешов, но се въздържа да го направи. Всички обаче виждаме качеството на магистралното строителство и коловозите по "Тракия" и "Марица", които се конкурират с тези на "Орлов мост" и по бул."Евлоги и Христо Георгиеви". За да не става повече това, строителната камара призова държавата и общините да не търсят най-ниските цени при търговете. "Пътят е не на ниските цени, повишаване на заплатите в бранша и на крайния продукт", каза Пешов. На последните търгове за строеж на магистрали бяха избрани изпълнители със средноевропейски цени от 5 – 7 евро/км. "Да застанем срещу зеления рекет" "Да застанем срещу зеления рекет", призова още Пешов министъра на екологията Ивелина Василева. Поводът е забавянето на строежа на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле заради двама еколози. Те искат движението да се изнесе изцяло от дефилето. Предлаганият компромисен вариант засега е съществуващият път да се ползва в посока от София към Кулата, а в обратната посока да се мине източно от Кресна над Кресненското дефиле. Този вариант не е идеален нито за държавата, нито за еколозите, но това е "златната среда", каза Лазар Лазаров, шеф на пътната агенция. Той допълни, че колкото повече решението се отлага във времето, толкова повече щети ще търпят и двете страни – хората и животните. Слабо възстнавовяване на бранша в Европа В Европа възстановяването на строителния сектор върви бавно, каза президентът на Европейската федерация на строителната индустрия (FIEC) Жан-Луи Маршан. След годините на криза строителната дейност в Европа е започнала да расте през 2015 г. Нещата се развиха по-добре в Северна Европа, отколкото в Южна. Обединеното кралство и Ирландия вече са в подем. В Германия пазарът е стабилен. Във Франция и Италия имаше големи проблеми, сега нещата тръгват леко нагоре. Страните от Източна Европа ползват средства от европейските фондове, представи картината Маршан. Данните на Евростат за юли сочат растеж на строителството на годишна база в Испания (12%), Швеция (10%) и Франция (3.3%), докато в Унгария (-17.6%), Полша (-15.1%) и Чехия (-12.6%) е отчетен спад. България е в топ три по спад на строителството в ЕС през юли с 1.4% на месечна база и на пето място с 11.7% - на годишна. Според Маршан бъдещето на Европа е несигурно, заради проблеми като бежанската криза, риска от тероризъм, "Брекзит". Тези фактори са пречки за инвеститорите и сме песимисти за развитието на бранша, отбеляза той. Маршан определи като положителна близостта между изпълнители, възложители и политици, която вижда в България. Според него това сътрудничество е ключът към успеха. Маршан призова българските строители да не дават ниски цени, защото така готвят собствения си провал и развалят имиджа на сектора. Той им препоръча в бъдеще да осигурят повече частни инвестиции за инфраструктурни проекти, защото ще дойде момент, когато няма да има достатъчно публични средства. "Трябва днес да започнете да се готвите да работите в новите условия на публично-частното партньорство", допълни Маршан. Европейската строителна индустрия заема 8.5% от БВП на ЕС. Това са над 3 млн. предприятия, в които работят над 14 милиона души. Много голяма част от тези предприятия са малки и средни, каза Маршан.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/stroitelniyat-bransh-pritesnen-ot-oryazvaneto-na-evrofondovete-za-infrastruktura-news254303.html

Свързани новини: