- Г-н Игов, съдбата на изоставения в онкохематологията в Пловдив 9-годишен Мустафа трогна сърцата на много хора. Кажете за какво е симптом този случай?

- Тъй като тук става дума за семейство от малцинствата, случаят е доста драматичен. Видяхме една много млада майка, която е родила няколко деца още във възрастта, в която самата тя е още дете, и след това ги изоставя. Това всъщност означава наистина разпад на ценности. Това не е нещо, което се е случвало, да кажем, в миналото. Напротив, дори голяма част от ромската общност имат доста сериозни морални устои. Вярно е, че понякога сключват брак много рано, но тук става дума за симптом, който вероятно ще се засилва в общности, които са сегрегирани. Доколкото разбрах, това момиче продължава да живее по същия начин, с друг мъж. За голямо съжаление от мои колеги социални работници и психолози разбрах, че тези случаи стават все повече. Причините са няколко и аз в никакъв случай не искам да ги препращам към етноса. Но все пак трябва да обърна внимание на несъстоялата се интеграция на тези хора въпреки всичките програми и парите, които бяха изразходени. Този и други подобни случаи трябва да ни накарат да преосмислим още веднъж какво правим с малцинствените общности. Преди около 4 - 5 години имахме едно изследване с колеги от Нов български университет и стигнахме до извода, че в тези общности децата още от най-ранна възраст не съумяват да получат това, което ние наричаме личностна стабилност. Не могат да идентифицират себе си с нещо от заобикалящия ги свят. Малко сложно изглежда, но това са неща, които се придобиват до 3-тата година. Тогава трябва да бъде защитена потребността на детето от сигурност. Когато тези неща не се случват и когато в тази възраст децата не получат тази социална подкрепа от близкото им обкръжение, тогава те стават личностно нестабилни. Много лесно се маргинализират и могат да бъдат манипулирани. Няма как да върнем нещата назад, затова много често се учудваме защо хора от тези общности нямат морални ценности, защо децата им не ходят на училище.

- Години наред говорим на тази тема и няма решение, как си го обяснявате?

- Така е, защото решенията са грешни. Те се взимат с условия, че ще дадем работа на тези хора, ще им създадем някакви условия и после се чудим защо отказват да се трудят и разрушават дори домовете си. Както ви казах, всичко се корени в личностната нестабилност, която тези хора не съумяват да изградят в най-ранното си детство. Ако семейството не е способно да даде сигурност на подрастващия човек, това би трябвало да го прави обществото в детските градини и предучилищните групи. Тези деца трябва да бъдат обхващани от социалните служби, особено когато се знае, че едно дете ражда дете.

- Тук отваряте още една болна тема - защо социалните служби не са предприели мерки, когато тази жена е родила още на 12 години? Защо чак сега някой се сети, че една майка не си гледа децата?

- Така е, това са реторични въпроси. В никакъв случай не всички роми не са интегрирани. Става дума за хора, затворени в гета, където никой не влиза. Докато продължаваме да се държим по този начин с тези общности, ще има и подобни случаи.

- Не действат ли винаги късно самите социални служби у нас, къде е превенцията?

- Много са причините. В никакъв случай не искам да обвинявам колегите, определено тези служби нямат необходимите бюджет и финансиране. Срещал съм се с колеги и знам колко им е трудно, тъй като цял ден се сблъскват с такива ужасяващи случаи. Представете си какво трупат в своето съзнание. Поради липсата на средства и координация на различните служби тези общности нямат и необходимата връзка помежду си. От години говорим, че деца, които са в затруднение, трябва да бъдат обхванати в общ регистър. И когато има проблем, просто да се види какъв е бил случаят с това дете и след това да се работи с него. Радвам се, че повдигате тази тема, защото дете като Мустафа е символ на безхаберието на голяма част от нас. За това, че ние не правим достатъчно, за да може тези деца навреме да бъдат обхванати.

- До какви травми у самото дете може да доведе подобно поведение? Как се преодолява изобщо липсата на майчина обич?

- За съжаление никак. Знам, че сега колегите в медицинското заведение се грижат за Мустафа, вероятно ще се намери приемно семейство или някой ще го осинови. Всички сме чували за истории на братя и сестри, които са разделени и едното от тях, да речем, е осиновено в чужбина. След известно време се вижда разликата между тях. Затова е толкова важна целенасочената работа с детето. Липсата на социална подкрепа и внимание точно в тази възраст ще има трайни следи в бъдещето. Не става дума за психични или други отклонения, а за това, че такива деца израстват като нестабилни личности. Още Арънсън е казал, че ние сме социални животни. Все пак живеем в социална среда и ако не знаем кои са корените ни и не намерим подкрепа, сме загубени.

- Вие доста често говорите за отговорното родителство, което изглежда като че ли много абстрактно понятие за някои хора, но този термин става все по-актуален.

- Така е. За съжаление продължава да се разпространява схващането, че можем да се справим, ако използваме методите на нашите родители. Светът обаче се променя, комуникациите са други. Живеем във времето на интернет и социалните мрежи. В интернет детето може да бъде подложено на какво ли не. Едва 15% от възрастните са наясно с това и предприемат мерки. Обучението в родителство е изключително важно. За съжаление у нас се смята, че ако посетиш такъв курс, едва ли нещо не си направил както трябва. А в това няма нищо срамно. Затова винаги съм казвал, че ако у нас има нещо, което не е реформирано, това е образованието.

- Как ще коментирате клипа с 13-годишните момичета, които бият своя съученичка и я карат да се съблича гола? Показател за какво е това?

- Това е поредната форма на безхаберие. И забележете - не се случва за първи път с въпросното дете. Би трябвало отдавна да се знае, че тези момичета са насилници и имат такъв профил. Би трябвало да се работи и с тях. Мисля, че едното момиче просто е било изключвано от училище и всеки си е прехвърлял отговорността към някой друг, без да се промени моделът. А справянето с тормоза е въпрос на държавна и социална политика. Не напразно дори има световен ден за борба с това.

- Освен обаче проблема с насилието как си обяснявате, че 13-годишни момичета си говорят съвсем нормално за момчета, за интимни отношения?

- Формите на насилие са много различни. Повярвайте, физическото насилие може да се понесе по-лесно, защото психическият тормоз може да доведе много по-трайно увреждане. Просто тези момичета подражават на едни стилове, които стават норма на поведение. Нямаме контрамодел. Не обвинявам децата, те правят това, което виждат. В случая ролята на възрастния е да им покаже правилния модел. Знам, че сега колеги работят с детето, което беше обект на насилие, но не знам да има такива, които работят с насилниците. А това е много важно, защото ние си отглеждаме бъдещите насилници в обществото.

- Това ли стана всъщност най-голяма заплаха и най-голямото наказание - да ти направят клип и да го качат в социалните мрежи, за да те видят всички?

- Това е модерната форма на тормоз. Едно време за теб щеше да научи училището, а сега - цялата държава чрез социалните мрежи. Знам, че това се е случило около столичен мол, и съм убеден, че е имало възрастни, които е можело да реагират. Знаело се е и че тези деца са насилници, но не е направено нищо. Ние показваме подобно поведение и вкъщи, защото 1/3 от българските семейства се справят с насилие помежду си, когато имат проблеми. Когато си израснал в такава среда, не може да не си агресивен. Но някой трябва да ти обясни, че това не може да бъде модел за поведение.

Визитка:

Роден е във Варна

Завършил е психология в Софийския университет и е специализирал консултативна психология

Повече от 25 години работи като училищен психолог в Националната природо-математическа гимназия „Акад. Любомир Чакалов” в София

Автор е на държавните стандарти за обучение по психология в средното образование, както и на много статии, книги и учебници