Споделеното родителство – щастие или кошмар

Отговорът е верен. Но има още един: „Споделеното родителство“ е идея за промяна в Семейния кодекс, според която при разтрогване на брака между двама души родителските права се присъждат поравно, а не както досега – на единия за сметка на другия, който се ползва от тях под режим, определен от съда.

Има и трети отговор. Той гласи, че ако стане задължително, както законотворците от правосъдното и социалното министерство предлагат, споделеното родителство между разведени би могло да бъде същински кошмар. Мая К. от Пловдив е убедена в това. В открито писмо до „Труд“ тя моли депутатите да помислят малко, преди да гласуват „за“.

Писмото определено заслужава внимание.

„Уважаеми г-да народни представители!

Писах до омбудсмана, който се явява застъпник на хората, писах до журналисти, които уважавам, а чрез тях пиша публично и до вас. Бих искала да ви запозная с моя случай накратко и да ви помоля да обмислите добре едно от предложенията за промени в Семейния кодекс, което гласи: при развод родителите да упражняват равни права при отглеждането на непълнолетните си синове и дъщери. Според мен такава промяна ще предизвика проблеми в семействата, които ще засегнат най-вече децата, и то болезнено. Децата бездруго са основните потърпевши от влошените отношения между майките и бащите преди развода. Еднаквите права върху тях след това ще увеличат страданията им. Всяко дете поначало е привързано и към двамата си родители – спор няма. Но когато е разкъсано между тях, то се обърква – кого да слуша, на кого да се довери, кой го защитава, кой му вреди. Не мислете, че искам от егоизъм да лиша мъжа си и другите мъже от пълноценно общуване с рожбите им. Аз бих желала всички да са щастливи, но това е мечта, а в действителност се налага единият да доминира в отглеждането и възпитанието на дечицата. Хората са различни – някои са трудолюбиви, отговорни и уравновесени психично, други са мързеливи, зависими от алкохол и наркотици, немотивирано жестоки и себични. Моят съпруг е от втората категория, а много жени имат съдба като моята. Сигурна съм, че и те като мен са се ужасили, когато са чули за проектираното „споделено родителство“.

За да проявите разбиране, ще ви разкажа историята си. В момента съм омъжена, с 6-годишна дъщеричка. Запознах се със съпруга си през 2003 г. и се обикнахме. Той беше женен тогава, но с разбит брак, който бе разтрогнат и ние се събрахме. Забременях. Още преди да родя, разбрах, че неговите зависимости от пиенето и от религията не са безобидни, както ми изглеждаха преди. Изпадаше в пиянски еуфории, лигавеше се, после обиждаше и потъваше в мълчание за дни. Когато за първи път ме преби безпричинно, избягах, но се върнах и сгреших. Малко след като детето се роди, той реши да се покръсти – от християнин стана мюсюлманин, пусна си прекалено дълга брада, започна да ругае моята вяра, да ме насилва да я сменя, да ме тормози, защото отказах. Ще ви спестя подробности. Стигнахме до развод по взаимно съгласие. Процесът започна.

А сега за най-важното – детето. Предложението на мъжа ми беше, докато се разведем, то да бъде една седмица при него и една при мен. С мъка се съгласих, но се утеших, че ще е до време. Малката си го обича, той й е баща, търси го и плаче, мъчно й е, че го няма. Той я взема редовно, като показва веднъж желание, друг път досада. Като я върне, тя е неузнаваема. Вързана е със забрадка, бърбори нещо за Аллах, той я води по джамии и й обяснява, че вярващите хора трябва с голяма радост да умрат. Тя бълнува нощем, пищи от някаква болка. Потърсих помощ от психолог. С него споделила, че татко й е понякога лош, седи и пие, не й говори. На мен разказа, че хладилникът му е празен, веднъж й ударил шамар и я нарекъл нахалница, защото му казала „искам да ям“. Друг път я завел в женска компания, купил й пица, но не й обръщал внимание и я пратил в тъмна стая, без лампа, сигурно крушката е изгоряла. Леличката й се карала. Постепенно детето изгуби желание да гостува на баща си, но когато предложих да го отпратим, то ми каза – „не, мамо, страх ме е, Аллах ще ме накаже да умра“.

Единствен изход виждах в развода – да приключи на 1 октомври и след него да контролирам нещата като настойник. Светът ми рухна, като чух по телевизията омбудсманът г-жа Манолова да обяснява за промяната в Семейния кодекс. По-лошо: и мъжът ми чул за нея и ми каза: искам ново споразумение с равни права над детето! Казах не, но отговорът беше: тогава няма да се развеждаме по споразумение и ще протакам делото, докато новият закон се задейства.

Ако това се случи, животът ми ще стане кошмарен, както и животът на детето ми и на други хора с нашия житейски казус. Много ви се моля, г-жо омбудсман, г-да депутати! Не позволявайте това законодателно безумие да стане! Родителите са различни, не всички са нормални, не слагайте изкуствено равенство между тях. Законите са за да помагат на хората, а не да им съсипват живота, не е ли така?!“

Помолихме за коментар зам.-омбудсмана доц. д-р Диана Ковачева, която неотдавна ни разказа за споровете в дискусията, организирана от омбудсмана на тема: „Гарантират ли се правата на детето с предлаганите промени в Семейния кодекс?“ Ето какво заяви тя:

„Идеята за споделено родителство не се приема еднозначно. В приемната на омбудсмана дойде майка, не по-малко разтревожена от тази, която е пратила писмо до вас. Тя плака, разстроена беше от мисълта, че равните права след развод може да влязат Семейния кодекс, без да се зачете мнението на хората с опит. Нейният мъж също разстройвал психиката на детето със своя начин на живот, имало домашно насилие у тях и т.н. В такива конфликти трудно може да се вземе страна. И много бащи идват при омбудсмана – оплакват се, че нямат контакт с децата, защото майките не им ги дават – за отмъщение, за назидание или от омраза. Никой, даже и полицията, не може да ги накара да спазват режима за срещи на детето с татко му всяка втора събота и неделя. От тази гледна точка аз бих подкрепила идеята за споделеното родителство. Но бързата й реализация носи рискове. Всичко внимателно трябва да се обмисли. Ако споделеното родителство означава споделена грижа – добре, но то означава ли и споделено местоживеене? Означава ли, че детето една седмица ще бъде при майка си, а другата – при баща си? Че всеки понеделник ще си стяга багажа и ще се чуди къде ще спи. И още въпроси без отговор има: в кое училище ще учи, колко ще пътува от единия си дом до другия, ако са в различни градове, а не в един? … Безспорно е, че всяко дете се нуждае от двама родители, без значение дали са разделени. Когато се развеждат по споразумени,е те могат разумно да уговорят режим, който съдът само да одобри. Но при развод по исков ред, би следвало съдът решително да вземе решение в интерес на детето. Не родители в лоши отношения по собствено усмотрение да определят начина на отглеждането му. Трябва внимателно да се разгледа и предложението за увеличение на издръжката и санкциите за майките и бащите, които не спазват съдебния режим за свиждане със синовете и дъщерите си. Обобщено – не бива Семейният кодекс да влиза в парламента без оценка на въздействието му. Добре е, че тази оценка става задължителна по Закона за нормативните актове, който от ноември влиза в сила.“

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител