Цялата процедура по проверка на райони, за които да се одобрят вакантни места е била възложена на служител Г.П. на съсловната организация, а именно на Нотариалната камара, като след извършената от служителят Г.П. проверка са подадени данни, които се не са коректни, но удобни за бъдещият кандидат Г.П.
Служителят на Нотариалната камара Г.П., независимо от служебното си положения и достъп до класифицирана информация е използвал изцяло данните, които е имал и е подал заявления, с което да заяви участието си на обявеният от Министърът на правосъдието конкурс.

Писменият изпит, който създаде голям брой конфликти, с оглед спорността на даденият казус, е подготвян от служителят Г.П. и неговият пряк ръководител К.К., които в последствие се оказват освен свързани служебно и приятелски, за което говорят и общите им снимки в социалните медии и интернет пространството, с които снимки редакцията разполага.

Наглостта обаче, не * спира до тук, кандидат Г.П. с ясно съзнание се явява на писменият изпит, -на казуса, като разбира се успешно премива до вторият тур на изпита, а именно: Устната част, като и там необезпокоявано е изпитван и оценяван от своят пряк началник К.К., който въпреки административнопрозиводствените правила и принципа на АПК, не си прави самоотвод, въпреки наличието на конфликт на интереси, да не говорим, че състава на комисията разполага и с два резервни члена, които е можело да заемат мястото му в конкретният случай.

След проведеният конкурс друг кандидат Д.К.-З., явил се на изпита е обжалвал цялата процедура по избора на служителя- кандидат Г.П., но делото приключва с решение, в полза на служителя Г.П. Интересното тук отново е, че служителя Г.П. е наел за свой служебен защитник-процесуален представител, дългогодишен приятел на началника си К.К.
Мотивите на съдебният състав, разгледал жалбата, са меко казани смехотворни или по- скоро приличат на „хвърляне на пясък в очите", коментират юристи от страната.

„Дейността по оценяване е дейност по целесъобразност. Правилно съдът е приел, че оценяването на кандидатите е извършено по установените в Наредба № 36 правила. Правилно е становището му, че трудовото правоотношение между член на комисията и кандидат само по себе си не създава отношения на заинтересованост. Липсата на самоотвод на К.К. като член на комисията не води до извод за нарушаване на административнопроизводствените правила и на принципа по чл. 10 АПК. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. "
Повод на дискусиите са изводите на съда в мотивите на постановеното решение, с които, се констатира, че отвод не е необходим и преценката за да се направи такъв принадлежи изцяло на прекият началник К.К.

„ Що се отнася до твърдението за наличие на основания за отвод На члена на комисията К. К, който е в особени отношения с кандидата Г. 77., първоинстанционният съд е изложил законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 10, ал. 2 АПК не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено. От друга страна личната преценка за отвод на* К.К. не може да бъде заменена от преценката на съда. Само и единствено наличието на трудово правоотношение между двамата не обуславя пряка зависимост и единствено К.К. може да прецени дали е в особени отношения с Г. 77., които биха повлияли на обективната му оценка от писмения и устния изпит на този кандидат. "

Според запознати, в конкретният случай, за да спази буквата на закона, К.К. е трябвало предварително да уведоми, че лице от представеният на изпитната комисия списък с одобрени кандидати е и лицето Г.П., с който К.К., се намира в трудови взимоотношения, както и приятелски, т.е. че е налице „конфликт на интереси", което обаче К.К. не е направил, като с тези си действия, става ясно, че К.К. умишлено е „преклудирал" възможността, на което и да било заинтересовано лице да поиска, неговият отвод.