Нобеловата награда за физика бе разделена между тополози

Днес, 4 октомври, Нобеловият комитет обяви носителите на Нобелова награда за физика за 2016. Наградата е разделена наполовина между  Дейвид Дж Тоулес (David J. Thouless) и Дънкан М. Халдейн (F. Duncan M. Haldane) и Майкъл Костерлиц (Michael Kosterlitz) "за теоретични открития на топологични фазовите преходи и топологични фази на материята". Победителят е  оповестен на сайта на Нобеловите награди . Тазгодишните лауреати отвориха вратата на един непознат свят, където материята може да има странни състояния. Те са използвали новаторски математически методи за изучаване необичайни фази или състояния на материята като свръхпроводници, свръхфлуиди или тънки магнитни филми. Благодарение на своята пионерска работа, сега се развиват изследванията на нови и екзотични фази на материята. Техните открития ще имат бъдещи приложения в материалознанието и електрониката. Топология като клон на математиката е плод на въображението на ХХ век. Топологичните идеи са проникнали почти всички области на математиката, както и в съвременната физика и технология. Без топологични знания са невъзможен математическия анализ, решаването на сложни системи на диференциални уравнения (например описание на физическите полета или атмосферни явления) и дори проектирането на печатни платки. Топологията е наука за непрекъснатостта. В математиката една функция се казва, че е непрекъсната, ако една малка промяна на аргумента, причинява само малка промяна в резултата. Ако това не е така, за функцията се казва, че е прекъсната. В топологията формата е без значение - обектите са все едно направени от фантастично еластичен материал, който можем да огъваме, разтегляме и мачкаме колкото си искаме, но без да ги чупим, разрушаваме или им правим дупки. В началото на 1970 г., Майкъл Костерлиц и Дейвид Тоулес преобърнаха текущата теория, че свръхпроводимостта или свръхфлуидността не може да се случи на тънки слоеве. Те показаха, че свръхпроводимостта може да настъпи при ниски температури и обясниха механизма на фазовия преход, при който свръхпроводимостта изчезва при по-високи температури. Нобеловата награда за физика през 2015 г. получиха Артър Б. Макдоналд (Arthur B. McDonald), Канада и Такааки Каджита (Takaaki Kajita), Япония. Наградата бе дагена за откритието на осцилациите на неутриното, "за разширяването на нашите представи за затворения свят на неутриното".

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_637118.html

Свързани новини: