Когато бях дете се чудех защо комунистите са толкова важни, а пък са така грозни. Каскетите, мустаците, късите вратовръзки (и широки), яките на ризите, (така остри), загащените ризи, късият панталон, показващ глезен в зелен военновременен чорап, коланът като екватор около корема и онези вездесъщи гумени цървули, които бяха обувки на всички. Виждах ги по селкоопите, по съборите с лимонада и сръбска музика, по вузовете, по телевизията, виждах ги как концентрират власт и как плешивите и месестите крещяха на слабите и скромните, и тихите. На повечето българи.

А, и в тая всеобща грозота всички имаха ужасно непокорни вежди, като бухали. 

Модата на Брежнев.

Днес разбирам как са ставали нещата.

Назначаването на политиците "отгоре" създава естетическа и интелектуална антиселекция, защото само най-противните (външности и характери) се бутаха и само те се уреждаха. Между тия хора имаше и достолепни типажи, старите борци, антифашисти или синеоките векерета с пронизващи очи - но те бяха малко. Комунистите като група си бяха повече грозни, отколкото тъпи и излишни. Само Стефан Данаилов беше красив винаги, сякаш заради всички останали.

Това сега е минало. Но всъщност - и сега е така.

Бих искал да се запомни, че и тогава, и сега мечтаехме за политици с харизма, с чар, с ум и реактивна находчивост, хора, които говорят смешно и истински, честно и/или интересно. Или простичко, но с финото докосване на модерността, която е предпазлива, защото знае къде се намира.

И най-важното: имаше едно мечтаене за политици, които знаят кога публиката се смее на смешките им от страх и безхарактерност.

Рейгън, Кенеди, Картър - ами тия хора спечелиха Студената война, защото бяха по-красиви от нашите, а нашите бяха от Хрушчов до Горбачов, един от друг по-грозни. Няма да повярвате, че това е важно, да. Но е така.

След 27 години всякакви експерименти, някои, от които приличаха на надежда, всичко днес е като в 1982-година.

Назначават се политици. Избират се най-грозните от тях, защото те са най-послушните. Един човек като няма чар, в отчаянието си от без-чарието си - същият е идеален за поръчков убиец - той е самотен и ако му поръчаш да застреля някого, той ще се чувства полезен и нужен. А и грозните хора са лекомислени - какво толкова имат другите, мислят си хората без чар, красотата е преходна.

Има шаблони в политическата грозота. При мъжете те са в перчема, правилните черти, един не-на-място нос и лакейски поглед, комбиниран с подлизурска усмивка. При жените - същото.

Това беше образът на стария смешник - вечният комсомолец, който днес е Президент и не се усеща да спре екзалтацията на сливиците си, когато срещне Обама, новият Голям брат.

Разликата отпреди 27 години е, че са на различни погребения - преди ходеха на погребения на палестински лидери и там се лензеха на съветските ръководители, днес ходят на погребенията на еврейските големи имена и дръгнат да се харесат на първия черен Президент - " ... Помните ли ме, хъ-хъ... аз съм, хъ, видяхме се на оная среща... Аргхххх... Аз бях на България Президента, хъм, хъм, снимахме се с Мишел, гхъ, гхъ...".