Няма как да се разхождаш из Париж и да не се влюбиш

/КРОСС/Доскоро не знаех защо на Париж му казват "градът на влюбените". Винаги съм си мислила, че там има най-много влюбени на глава от населението. Сега, когато посетих този град и особено след като си тръгнах от него - разбрах защо. Защото няма как да се разхождаш из улиците на Париж и да не се влюбиш. Да не се влюбиш в Париж, в река Сена, в мостовете й, в прекрасните сгради, просторните площади, широките улици и добронамерените хора. От височината на Айфеловата кула и от кулата "Монпарнас" градът изглежда като множество разпилени купчинки сребро. И това няма край - то е докъдето ти видят очите, до хоризонта. Голям! И красив! Никога не съм мислила, че един град без червени покриви и цветни фасади може да изглежда толкова красиво в сиво-белите си тонове. А през нощта - огромните булеварди са като "златни" реки, защото заедно с уличното осветление фаровете на колите приличат на лава, която ту тръгва, ту се спира, заради някой светофар. Почти невъзможно е да кажеш нещо неказвано за Париж. На пръв поглед във френската столица животът си тече спокойно. Приема се като даденост, а и някак одобрително това, че пред всеки вход, където се събират повече хора, има скенер, проверяват се чантите, раниците, че по възловите места има повече отколкото трябва полиция, жандармерия, военни. А туристите, забързани да видят поредното чудо на Париж, сякаш не обръщат някакво голямо внимание на това

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/parizh-sena-aiifelovata-1522233.html

Свързани новини: