Аналогии на страха

/КРОСС/ Шотландците казват, че има две неща, на които не е хубаво да присъстваш при изготвянето им - колбасите и политиката. А все пак ние свързваме величието най-вече с науката, културата и войните. Малцина от тези, пред които се прекланяме на тържествената заря, са били политици. Повечето - по време на войни. Военолюбието в историографията е част от величието. Нищо, че има справедливи войни, но никога красиви.Човечеството винаги е живяло в страх и очакване на война. Парадоксалното е, че в повечето случаи обаче тя е смятана за невъзможна. Докато не се случи. "Няма война - пише А.Дж. Тейлър - която да е неизбежна, стига да не е започнала." А все пак те започват въпреки страховете на част от инициаторите. После историците започват препирнята като при детско сбиване кой започна пръв. Но надеждата за "вечен мир" също е останала.Ако бегло прелетим над предисторията на двата гигантски военни конфликта, ще установим колко усилия са предприети, за да се избегне войната. В края на XIX и началото на XX в. има две мирни конференции - едната спонсорирана от американския президент Теодор Рузвелт, другата - от руския император Николай II, десетки писателски срещи, миролюбиви ръкостискания и изтъкване на свещеното културно-историческо наследство на Европа. Самият континент по това време е не по-малко културно интегриран, отколкото днес. После знаем какво се случи. Същата миролюбива мода продължи и между двете световни войни

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/voiini-voiina-nyama-1522526.html

Свързани новини: