„Вашингтон таймс“: Проклятието на Нобеловата награда за мир - тя е поличба за тъмни времена

Миналата седмица президентът на Колумбия Хуан Мануел Сантос получи Нобеловата награда за мир за усилията си да прекратяване на продължаващия от десетилетия конфликт в страната. Това стана само дни, след като народът на Колумбия отхвърли споразумението си с бунтовниците от Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC). Въпреки че високо ценената награда се дава с най-добри намерения, за съжаление, наградата ще направи малко, за да бъде подпомогнат мирният процес в страната от Южна Америка. Често, ако не винаги, Нобеловата награда за мир е поличба за тъмните времена занапред. Вземете, например, наградените от 2015 г. Това пише в свой коментар във в. „Вашингтон таймс“, цитиран от БГНЕС, ученият от Оксфордския университет Оливър Джеймс.Въпреки че Квартетът в тунизийския националнен диалог беше похвален за усилията си за създаване на мир и стабилност в резултат на Арабската пролет, Тунис остава в състояние на извънредно положение заради продължаващото насилие. Туризмът преди това беше печеливша индустрия за северноафриканската страна, но това вече почти напълно се е изпарило в резултат на поредица от въоръжени нападения. Британското правителство сега предупреждава, че са „много вероятни“ по-нататъшни атаки срещу чужденци в бившата туристическа Мека.

Европа също не е имунизирана срещу Нобеловото проклятие. През 2011 г. Европейският съюз (ЕС) беше отличен с наградата за неговото "израстване на мира и помирението, демокрацията и човешките права." Имаше ирония в избора, имайки предвид, че Нобеловият комитет е със седалище в страна, която твърдо отхвърли идеята за присъединяване към съюза. Въпреки похвалите за предполагаемите добродетели на ЕС, това не попречи на британските гласоподаватели от втората най-голяма икономика в блока да подадат молбата за развод в референдума за Brexit.

Президентът Обама прие наградата през 2009 г., въпреки факта, че номинациите за наградата бяха затворени само 11 дни, след като той встъпи в длъжност. Въпреки че той беше похвален за "новия климат" в международните отношения, поощряван от него, това беше преди той да даде нескопосания отговор на Америка на последователните кризи в Сирия и Украйна. Нобеловият комитет аплодира Обама, отбелязвайки, "никога преди някой не е ставал лауреат за мир толкова рано в мандата си". 

Тази неопитност се прояви в безразличния отговор на руската агресия и Арабската пролет, оставяйки 1,4 милиона украинци разселени, и режимът на Асад свободен безнаказано да използва химически оръжия срещу цивилни. По ирония на съдбата Нобеловият комитет удостоява с наградата както лидери, които са насърчавали мира между Израел и Палестина, така и един, който подстрекава враждебност. След като Русия разположи ракети в Европа и Близкия изток, "новият климат" на Обама приключи много преди да наближи излизането му от Белия дом.

Но Обама е в компания, не много достойна за възхищение. През 2005 г. на генералния директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) египтянина Мохамед ел Барадей беше връчена наградата за усилията му за ограничаване на разпространението на ядрено оръжие. Комитетът малко е знаел за това, че Ел Барадей е имал политически амбиции. През 2013 г., когато избраното правителство на Египет беше свалено от военните, Ел Барадей се възползва и беше поставен на вицепрезидентския пост. За съжаление, той не осъзнаваше, че военната хунта е предразположена към деспотични репресиите срещу протестиращите. Той напусна поста, след като изведнъж преоткри своята съвест. И, естествено, може ли някой да забрави много прославяната Аун Сан Су Чи? Дълго време любимец на Запада, Су Чи беше отличена с наградата през 1991 г. "за нейната ненасилствена борба за демокрация и човешки права."

Тази борба не беше разпростряна в полза на малцинствата в родната й Бирма. Политикът отказа да осъди малтретирането и избиването на мюсюлмани в Бирма, и дори беше засечена да отправя пренебрежителни обиди към тях по време на телевизионно интервю. Причината защо толкова много нобелови лауреати за мир се провалят в поддържането на високите стандарти на наградата, може да бъде търсена в липсата на прозрачност при избора както на Нобеловия комитет, така и на наградата. Съставът на Нобеловия комитет се определя от норвежкия парламент, и често е уязвим за политическо влияние. За такава влиятелна международна награда комисията е изненадващо ограничена. Въпреки че не съществуват ограничения за членство, всеки член на комисията е норвежки гражданин.

Вместо да бъдат награждавани онези, които насърчават разоръжаване и мир, както се е надявал Алфред Нобел, наградата сега се раздава на тези, които правят "добро" в очите на комисията. Както се вижда от избора на Обама, лауреатите дори не са длъжни да са постигнали нищо съществено. Те могат да бъдат миротворци с помощни колела или с просто пожелателно мислене. Въпреки че действията на Хуан Мануел Сантос за мир са похвални, е жалко, че колумбийският народ не може да отхвърли наградата за мир така, както отхвърли мирното споразумение на Сантос. И както много неща, които често започват като благословия, Нобелова награда за мир може да се превърне в проклятие.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/273040_%E2%80%9E%D0%92%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D1%82%D0%BE%D0%BD+%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BC%D1%81%E2%80%9C%3A+%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%8F%D1%82%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D0%9D%D0%BE%D0%B1%D0%

Свързани новини: