Журналисти зад решетки

Убийства, задържания и други методи да се запушат устите на журналисти се случват твърде често и в Европа, както и другаде по света, пише президентът на Европейската федерация на журналистите (EFJ) Могенс Блихер Берегард. Той разказва историята на македонския журналист Томислав Кежаровски, който се занимава с разкриването на корупционни случаи и с политически теми. През май 2013 година той е арестуван в дома си. Задържан е без съд и е вкаран в килия от 8 квадратни метри заедно с още петима други затворници. Осъден е на 4 години и половина. Той е признат за виновен, че е разкрил самоличността на защитен свидетел по наказателно преследване, като е публикувал статия във вестник "Репортер 92" през 2008 година. Въпросният свидетел обаче по това време все още не е имал защитен статут и през 2013 година признава, че е дал фалшиви показания под натиск от полицията. Явно разследването на Кежаровски е било с такава стойност, че властите е трябвало да го заглушат със заплаха за затвор. Жестоката присъда води до много протести и след като Кежаровски излежава една година, Апелативният съд намалява присъдата на 2 години и половина, а след това той е пуснат заради медицински причини под домашен арест. Могенс Блихер Берегард се е срещнал с него в дома му в Скопие и е видял белезите от ареста му. "Не става въпрос само за физическите белези от мъченията, които Кежаровски трябва да изтърпи. Изпитанието, през което са преминали жена му и дъщеря му, ще остави душевна рана в тях", разказва президентът на Европейската федерация на журналистите. Сега Кежаровски е свободен. На среща на федерацията в Будва през 2015 година, той коментира, че "присъдата е била наказание за цялата журналистическа общност, нашата свобода и демокрация като страна". Станалото с Томислав Кежаровски е само един от стотиците подобни случаи в целия свят. Особено в страни, където липсата на демокрация дава на властите свободата да накаже журналисти със заплахи и лишаване от свобода. Заплахите срещу журналисти са очевидни. През 2014 г. и 2015 г., над 100 журналисти и медийни работници са платили най-високата цена за свободата на пресата - те са били убити по време на работата. Журналистите се превръщат в мишена за тези, които искат да затворят устата на критичните гласове. Международните правителствени институции като ЮНЕСКО, ОССЕ и Съвета на Европа осъдиха строго тези убийства. Правителствени и неправителствени организации като "Репортери без граници", "Аrticle 19" Европейската и Международната федерация на журналистите и други са особено притеснени заради безнаказаността на престъпленията срещу журналисти. Според доклад на ЮНЕСКО през последните десет години само 7% от убийците са стигнали до правосъдието. И не става въпрос само за убийствата – има и много други начини, по-които да се заглушат журналистите като заплахи и задържане. Много страни вече са развили един много префинен метод особено по-отношение на разследващите журналисти. Лишаването от свобода заради работата им увеличава автоцензурата. Лесно е да се осъдят убийствата, но организациите често се колебаят да коментират решенията за затваряне на журналисти. Това се дължи на няколко причини. Една от тях е, че журналисти се преследват по сходни закони както в демократични страни, така и в такива с диктатура. Освен това нито една власт няма да си признае, че затваря някого заради дейността му като журналист. * Оригиналът на статията е публикуван от Osservatorio Balcani e Caucaso. --------------- This publication has been republish within the partnership with Osservatorio Balcani e Caucaso for the European Centre for Press and Media Freedom (ECPMF), co-funded by the European Commission. The contents of this publication are the sole responsibility of media partner Mediapool.bg and can in no way be taken to reflect the views of the European Union. The project's page

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/zhurnalisti-zad-reshetki-news255201.html

Свързани новини: