Георги Радев - за реформите и превръщането на учителя в чиновник

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло. Искаме да разкажем за тези учители... OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем, за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение. Когато след 1990 г. учебният предмет „Научен комунизъм” е сменен с „Философия”, Георги Радев (тогава преподавател по философия и история в току-що преименуваното от „Владимир Маяковски” в „Проф. Иван Шишманов” столично 95 СОУ) се явява на конкурс за Втори клас квалификация с дипломна работа "Човекът и свободата. Анализ на философията на Жан-Пор Сартр и Ерих Фром”. Разработката му е оценена високо и той придобива увереност, че освен учител, може да бъде и пишещ човек. През следващите години става съавтор на 6 учебници и учебни помагала. Доколко свободата е съвместима с учителската професия, питам го. Отговаря, че е имал късмета да работи винаги в добри екипи, в които личното мнение е било зачитано. „За съжаление, от известно време върви процес на превръщането на учителя в чиновник. В момента например, се въвежда един нов формат – в тематичния работен план, който се изготвя в началото на учебната година, се появиха допълнителни графи, свързани с разпределението на часовете, в които да се опише как ще се разпредели във времето изучаването на предмета, какво точно ще се прави в часовете и пр. Появиха се и куп други програми, по които трябва да попълваме квадратчета: „Твоят час”, „Превенция за ранно отпадане от училище”. „Работа с деца в риск”. Това е чиста бумащина, поне на този етап не мисля, че има очаквания ефект”, разказва г-н Радев. Вече има и изискване класните ръководители и училищното ръководство да подава ежемесечна информация към службите за социално подпомагане за отсъствията на всеки ученик. Преди седмица звъннал притеснен родител, на когото се обадили по телефона да го уведомят, че заради натрупването на 5 отсъствия, ще спрат изплащането на помощите, които се полагат за отглеждането на непълнолетното му дете. После се оказало, че е станала някаква грешка. „Бях буквално изумен, че за ден и половина държавната машина се задвижи, в името на това да отнеме нещо. А всички знаем колко бавно и мъчително трудно се случват нещата, когато трябва да се даде полагащото се на хората.” Георги Радев е преподавател по философия и история с 29-годишна практика. Има 10 грамоти за професионални успехи. Носител е на почетно отличие „Неофит Рилски” на МОН и удостоверение за Първи клас учителска квалификация. Най-дълго е работил в 95 СОУ „Владимир Маяковски” („Иван Шишманов) – от 1987 до 2003 г. Следват 5 години в 133 СОУ „Александър Пушкин”. От 2010 г. преподава в Националната финансово-стопанска гимназия (НФСГ). Писмо до Георги Радев от учениците му В 133 СОУ е бил помощник-директор. Затова и напуснал. Един ден казал на директорката, че 90 процента от времето му минава в подготовка на безсмислени справки и всевъзможна информация и остават само 10 процента, през които може да направи нещо за училището. От догодина започва и реформата в преподаването на философия. Сега предметът се изучава в 10 и 11 клас, от учебната 2017/2018 или най-късно от следващата е предвидено да влезе в програмата на осмокласниците. Това е част от стратегията за по-ранно завършване на средното образование - в 10 клас, като 11 и 12 клас ще са за избираеми предмети. Георги Радев има съмнения дали на 15 години децата са достатъчно зрели, за да възприемат философската наука. Самият той се е заинтересовал истински от философията след втори курс на Философския факултет в Софийски университет. „Винаги казвам на учениците си, че философията е хубаво нещо, учи ги да мислят, но да не ме критикуват после, че съм ги запалил по нея. Перспективата пред дипломираните философи е като при всеки хуманитарист в България – несигурна.” И все пак до преди години Радев е сред първите, които се нареждат пред т. нар. Стена на плача в Химическия факултет на СУ. Търси имената на своите ученици, кандидатствали с предметите философия и история. Сега със същото вълнение следи резултатите в интернет. Следва на стр. 2 От стр. 1 Възпитаниците му споделят, че очакват с нетърпение часовете му, защото преподава „адски увлекателно”. „Дори не всичко да разбираш, ти е страшно интересно”. Обучава ги на принципа на беседата и интерактивния подход. Самите ученици задават темите и посоката в търсене на отговорите. В навечерието на 2008 г. например, в часовете по история изготвили календар с паметни дати и имена на национални герои. Юношите най-много харесват в него това, че ги уважава. Всеки нов випуск Радев посреща с думите, че ги вижда като вече големи, пораснали хора и така и ще се отнася към тях. Че иска от тях да мислят и да изказват мнение. Учи ги, че философията е спасение от затъпяващото зубрене – тя е единствената област на човешкото знание, където няма правилни и неправилни теории, а има възможности за размисъл. Един от учебниците, на които Радев е съавтор, е със заглавие „36 текста и идеи за часовете по философия”. Писан е по програма за развитие на способността за критично мислене чрез четене и писане и е приложим към всяка област на познанието. Пожеланията на учениците към учителя им Питам го как са се променили децата през тези 29 години преподавателска практика. „И аз се променям с годините – усмихва се. – Остарявам и затова, може би, новите поколения ми се струват малко по-незрели. И по-нетърпеливи.” Свързва го с технологиите. „Младите хора говорят предимно с по една дума, искат с един клик да стигнат до отговора. Казвам им понякога, че очаквам от тях изречение с подлог, сказуемо и обстоятелствено пояснение.” Според Радев, по-скоро има промяна в родителите. Много съвременни родители са изцяло абдикирали от възпитанието на децата си и смятат, че това е отговорност изцяло на училището. Но обръща внимание и на нещо много обнадеждаващо: „Забелязвам у децата една пресита от пошлостта, която ги заобикаля. Вече има индикации, че предстои пренасищане и от социалните мрежи. Нищо не може да замени истинското общуване, вярвам в прогнозите, че технологиите ще се развиват в бъдеще главно като средство за информация.” Радев не смята за проблем изобилието от учебници и помагала, които се издават у нас през последните години. „Проблемът е, че понякога издаването им се бави и късно достигат до учителите. Иначе е хубаво да има избор.” За заплатите на учителите не иска да говори. „Приятелите ми се учудват, че съм избрал да работя за толкова малко пари. Но работата ми доставя удоволствие, възнаграждението за нея оставям без коментар.” Убеден е, че не толкова заплатата, колкото бумащината е това, което отчайва и младите му колеги. „Месомелачката на попълването на справки, планове, отчети и пр. е голяма и те се отчайват. Методическото обучение във ВУЗ не ги подготвя за това и те не издържат.” Радев със свои ученици Учениците за него: Анжелика Динкова – от випуск 1994 г. на 95 СОУ, в момента преподавател по философия УАСГ: Невероятен човек и преподавател. Беше на по-малко от 30 години, когато пое нашия клас. Въпреки неголемия си опит, успя да ни респектира. Отнасяше се много сериозно към работата си. Преподаваше различно от останалите учители. Самата специфика на предмета предполагаше интерактивност и ни превръщаше от пасивни слушатели в мислители и участници в дискусии. Успя да ни запали по философията, трима души от нашия випуск кандидатстваха за специалността философия. Аз бях една от тях. След години заедно работихме по проект за методика, която поддържа тезата, че ученикът не е реципиент, а може сам да изведе пътя към знанието. Меги Накова – от випуск 2016 г., в момента студентка по право първи курс в СУ „Св. Климент Охридски”: Изключителен човек. Нашият клас си го избра и поиска за класен ръководител. Спечели ни от първия час. Винаги сме го усещали като опора - че е учител, който пази гърба ми и вярва в нас. Помогна ни много за кандидатстването в университетите. Не позволяваше да се обезверим. Ненатрапчиво ни съветваше и окуражаваше с прекрасното си чувство за хумор.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_637949.html

Свързани новини: