- Д-р Хасърджиев, стартира онлайн платформа за удовлетвореността на пациентите. Това е ключов ваш проект, който подготвяте отдавна. За какво ще помогне?

- Целта е да има централизирано място, на което пациентите да подадат сигнал от всякакъв характер за състоянието на здравната система. Разбира се, може да изразят и благодарност. Предполагам обаче, че хората ще сигнализират най-вече при съмнение за нередност. В момента у нас множество институции имат отговорност за различни аспекти на здравната система. Затова често пациентът е объркан и не знае към кого да се обърне. Идеята е сега да има едно място за това и после ние да придвижим конкретния сигнал до съответната институция. В платформата пациентът ще може в реално време да проследява какво се случва, след като получи код. Той ще бъде автоматично уведомяван до къде е достигнал сигналът му, дали има назначени проверки. При приключването пък обобщена информация ще бъде качвана на сайта на Националната пациентска организация. Целта е хората да знаят какво вършат институциите и да се избягват подобни грешки за в бъдеще. Също така платформата ще ни помогне да разполагаме с актуална информация за случващото се в здравната система и ако има нужда, дори да се направят законодателни промени.

• - А самите институции да видят пропуските си, така ли?

- Точно така. В момента много често се случва така, че няколко институции работят по един и същ казус, но не знаят за това. Затова смятаме, че подобна мярка ще доведе до подобряване на системата. Платформата вече е активна и хората могат да подават сигнали през нея. Консултантите ни са подготвени и могат да помагат на хората при даден проблем. Преди няколко дни се роди и идеята в бъдеще тази платформа да прерасне и в рейтинг на лечебни заведения и на специалисти. Това ще помогне на болниците да сверят часовника си, защото ще разберат какво предпочитат пациентите и защо. Не е тайна, че хората имат афинитет към определени лечебни заведения поради различни причини. От друга страна, самите пациенти ще се ориентират. Но за това си има методологии, които се прилагат по цял свят и те са обективни. Тепърва ще се работи по тях и да може този рейтинг да бъде в услуга както на пациентите, така и на болниците.

- Тоест платформата ще помогне на пациентите да се ориентират за добрите болници, а лечебните заведения пък да си сверят часовника?

- Точно така, това е целта ни.

- Какво точно ви провокира да го направите?

- Опитът ни показва, че пациентите често са объркани. Не знаят с кого да се консултират, къде да намерят информация, ако видят някаква нередност. Иначе знаете, че конкретната идея за това дойде от здравния министър Петър Москов. Надяваме се, че тази платформа ще помогне и на здравната каса, и на всички институции, които имат отношение към проблема.

- Според анализ на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ делът на доказаните персонални лекарски грешки, свързани със страдание или смърт на пациент в българските болници, е 8,2% през последните 6 години. По ваши наблюдения увеличават ли се жалбите, хората търсят ли повече правата си?

• - Жалбите се увеличават, и то по много причини. Хората разбраха, че има смисъл да се жалват. Самите институции пък подобриха работата си с гражданите. А и е крайно време да се разбере, че причината за тези жалби не е непременно, за да накажеш някого. Много често служат за това дадено лечебно заведение да промени някои практики, които очевидно не са били в полза на пациентите. Това са част от причините да насърчаваме хората да подават сигнали, но и пък да похвалят някого, когато си заслужава. Трябва да се показват и добрите примери, а те не са малко в нашата държава.

- Така е, но сега се оказа, че болница е въвела такса разговор с лекар. Очевидно това не е редно.

- Категорично не е редно да имаш разговор с анестезиолог, при положение че той задължително трябва да разговаря с теб преди процедурата. Не трябва да се искат допълнително пари за нещо, за което здравната каса плаща. Тези практики трябва най-малкото да бъдат внимателно анализирани. Някои от тях дори звучат като анекдот.

- Вчера стана ясно, че трима лекари са с условни присъди заради смъртта на дете, но това са по-скоро изключения. Много трудно се доказва лекарска грешка. Как си го обяснявате?

- Вече има такива случаи, а доскоро нямаше изобщо. Явно съдът започва да работи в това отношение. Наистина проблемите са много. Често дори съдът взема коренно различни решения по един и същ казус. Така че има неща, които и в законодателството не са усъвършенствани и по които явно трябва да се работи. Нужни са по-ясно разписани правила и алгоритми, както е по цял свят. И ако някой ги наруши, то трябва да понесе своята отговорност. Но трябва да се знае, че тези правила пазят и самия лекар. Ако всичко е изпълнено както трябва и той е действал според правилата, той не бива да се притеснява. Също така е добре да се прецени винаги ли трябва да ходим на съд и не може ли част от проблемите да се решават на извънсъдебно ниво, както се практикува в много други страни.

- Все пак можем ли да кажем, че българският пациент има доверие в лекарите?

- Слава Богу, лекари и пациенти винаги са имали доверие. Без това няма как да има лечебен процес. Обществото ни вече е много чувствително към здравето си. Бих казал, че отношенията между лекар и пациент претърпяха еволюция през последните години. Хората виждат как е по света. Да си добър лекар, отдавна не означава да дадеш най-доброто хапче или да направиш най-доброто изследване. Трябва да умееш да мотивираш пациента, той да е доволен от това, което си направил за него. Има още по какво да се работи. Въпреки проявите на агресия, които виждаме напоследък, е похвално, че лекарите ни продължават да лекуват качествено пациентите си. Само че това не е достатъчно.

- Като казахте, българинът вече е по-чувствителен към здравето си, това означава ли, че е станал по-стриктен по отношение на профилактичните прегледи, към допълнителната здравна застраховка и др. неща, които се отчитаха като пропуски?

- По-скоро имах предвид, че е чувствителен на тема здравеопазване. За съжаление здравословният начин на живот е проблем в цял свят. Това е причината да има много сериозни програми за информиране на пациентите, за напомняне за профилактика. Така че това е процес, който никога няма да спре и не бива да спира. Вярно е, че хората са нехайни към здравето си, но затова трябва да търсим грешката в нас самите, че не сме ги информирали добре.

• - Преди време заявихте, че въвеждането на пръстовия идентификатор ще спре теча в системата. В някои болници обаче имаше проблеми и пациенти недоволстваха от хаоса. Все още ли сте на мнение, че това е добра мярка?

- Щеше да е хубаво, ако се сложи край на злоупотребите, но за съжаление никой по света не е измислил такъв механизъм. Злоупотреби има по цял свят. Това е причина и всяка година да се правят европейски конференции на тема „Как да спрем източването на здравните системи“. Тоест това не е български проблем. Така че пръстовият идентификатор не може да го реши изцяло, но може да предотврати поне надписването на фиктивни пациенти. Надяваме се недействителните хоспитализации да бъдат сведени до минимум. Доколкото знам, за момента има само организационни проблеми, които се надявам да бъдат изчистени. Нормално е, когато се въведе система за контрол, тези, които са контролирани, да вкарат аргументи против нея. Това не ме учудва. Но това е нещо, което ще пази парите на хората. Преди време проведохме анкета, която показа, че 1/3 от хората искат въвеждането на пръстов идентификатор и одобряват мярката.

Визитка:

•  

• Роден е на 17 октомври 1978 година в Сливен

• Завършил е медицина през 2003 г.

• През 2005 г. основава Националното сдружение за борба с хепатита “Хепастист”, а през 2009 г. е избран за председател на сдружението

• Председател е на Националната пациентска организация

• Той изцяло е посветил своята дейност на работата си в неправителствения сектор и на защитата на правата на пациентите