Танжер – спомен за изгубения рай

/КРОСС/ Романтичният град все още кара посетителя да мечтае. Екзотиката му продължава да привлича знаменитости, очаровани от красивите му сгради - автентични и със зашеметяваща гледка към океана. Храм на лесните пари, разюзданите нрави и трафик на какво ли не, бившето франксо пристанище има зад гърба си предълга история, изпълнена с жестокости и нашествияАнглийският писател Пол Боул го сравнява с „декорите на блатен спектакъл, нарисувани в разрез със законите на перспективата".Между две кълба тютюнев дим Мохамед Пийс, с блуждаещ поглед и замръзнала на лицето усмивка, стои пред една от портите на казбата. Франк Запа кръстосва между кафенето „Хафа" на възвишенията Маршан и района на „Танжер Ин", любимо място за срещи на бийтпоколението в края на 60-те години. Прякорите, с които се кичат онези танжерци, които се предлагат за туристически гидове, говорят сами по себе си. Също както и песента на „Пинк Флойд", която звучи по радиото. Или видът на единствения френски турист, дръзнал да установи в една от порутените стаи в хотел „Сесил". Там той прекарва дните си в очакване на незнайно какво, наблюдавайки как се лющи боята на любимото свърталище на Мишел Фуко и Ролан Барт през 70-те години. Много са изоставените сгради в града. Заобиколеният от буренясала градина „Отел дьо Франс", където отсядал Матис

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/tanzher-pristanishte-spomen-1523064.html

Свързани новини: