Любомир Чолаков: Опасността Борисов

Добре, и те са хора, нека пътуват.
Но какво направи той като министър-председател, в чиито ръце е цялата реална власт, за да бъде спряно демографското изчезване на българите?
А ако не знае какво да прави, тоест, щом не му стига собствен акъл - поиска ли акъл от някой друг?
Свика ли съвети, симпозиуми, конференции; въобще - събра ли експерти, специалисти, заинтересовани организации, за да се умува, обсъжда, дискутира и анализира как да бъде спрян демографската гибел на българите?

Не.
Нищо не свика.
Никъде в публичното пространство не се мярка и следа от информация министър-председателят на България да прави нещо за решаване на най-важния проблем пред България.
Следователно, най-важният проблем пред България просто не го интересува. Ако го интересуваше, щеше поне да намекне с нещо, нали така?

Добре, но щом не го интересува най-важният проблем на България - тогава защо е министър-председател на България?

Друг въпрос: щом този министър-председател не се интересува от най-важния проблем пред България, какъв е той (не проблемът, министър-председателят): полезен или опасен за България?
Имаме 10 секунди за отговор на въпроса. Всъщност, и 10 са много...

Но защо е така? Нима Бойко Борисов е глупав?

Не, не е глупав. За да вземеш властта почти от нищото ("почти", защото няма как да знаем дали някой, кой и защо го е подкрепял задкулисно - затова нека боравим с наличната информация) и да размажеш политическите си противници, за това се иска ум. Следователно, до момента на вземането на властта - тоест, като партиен лидер, не можем да го определим като глупак.

Но нали сега не е просто високопоставен партиец - а министър-председател?!

Министър-председателят в парламентарна република е фактическият държавен глава.

Президентът е нещо като крал в конституционна монархия - за фасон. За парлама. Кукла. Даже не на конци. Понеже няма защо да й се дърпат конците, тъй като е предназначена именно за това: нищо да не прави реално.

Още повече, че неистовата жажда за власт на Бойко Борисов го превръща не просто във фактическия държавен глава - а в съвсем реален диктатор, макар и забулен в бурката на непохватните и повече вредни, отколкото полезни, "демократични институции".

И това съвсем не е лошо.

Напротив, още Чърчил го е казал: "Демокрацията е най-лошата политическа система..." - останалата част от фразата е просто срамежливо оправдание.
Ако Чърчил не е достатъчен, може да отворим и "Общественият договор" на основоположника на съвременната европейска демокрация Жан-Жак Русо:

„Ако вземем термина в неговото буквално значение, истинс­ка демокрация никога не е имало и никога няма да има...
Никое управление не е така изложено на граждански войни и вътрешни размирици, както демократичното или народното управление...
Ако съществуваше народ от богове, той би се управлявал демократично. Толкова съвършено управление не е за хора”.
---------------------------
(Из Глава 4-та - "За демокрацията", от Книга 3-та на "Общественият до­говор". Който се интересува повече от демокрацията, може да кликне на: 
Демократура или Диктатура на демокрацията ).

Така, че диктаторските напъни, аспирации, желания, мераци и гьонсуратлъци на Бойко Борисов не са с негативен оттенък.
Напротив: един диктатор, имайки презумпция за държавата като за своя собственост, винаги се грижи за нея много по-добре, по-внимателно и по-старателно - отколкото поредният, преходен в рамките на 4 години "демократичен" илюзионист.
В историята монархиите и диктатурите винаги са побеждавали демокрациите. И сега е така, макар да е толкова старателно оградено с идеологически паравани, та не личи твърде от пръв, повърхностен поглед...

Истинската опасност, която Бойко Борисов представлява за България, не е в диктаторските му щения - а се корени съвсем другаде.
Това са две негови характеристики.
Едната се прояви едва, когато стана министър-председател, а другата си е просто черта на характера.

Тези два недостатъка на сегашния ни премиер са:

а) некадърност;

б) страхливост.

За некадърността нека отново да повторим: той беше кадърен полицай и кадърен кмет на София.
Но има един феномен, който се нарича "граница на компетентност".
Това означава, че всеки човек в своето развитие и изкачвайки се нагоре на следващото ниво, независимо в коя област, рано или късно достига края на своя лимит от кадърност.
Това е нивото, над което, ако се издигне, просто няма да се справи - без значение дали поради липса на знания, на умения или просто наличие на мързел.
Но Бойко Борисов не е мързелив, напротив: желанието за работа в името на грабване, задържане и експлоатация на властта просто блика от всичките му думи и действия.
Значи му липсват знания и умения за министър-председател.

Дори такова елементарно действие като подбора на кадри - което е азбука за всеки по-малък или по-значим лидер, той го владее толкова непохватно, че само "мачовската" му харизма и перфектното общуване (в смисъл на разбираемо говорене - основният му и главен политически коз!) с неопределената и/или неграмотна тълпа "избиратели" спасява и него, и партията му от политически разгром.
Плачевните кадрувания от рода на Плевнелиев и Кристалина Георгиева, която старателно ни убеждаваше през 2013 г. колко нямало нужда от ограда срещу т. нар. "бежанци", са само върхът на айсберга неспособници, на които той залагаше и залага.

Но кадрите, в сравнение с другата, основна проява на неговата некадърност, са все пак малкият проблем.
Защото неговата неспособност да бъде истински министър-председател личи най-вече и преди всичко в неумението му да формулира истинските и главните проблеми пред страната.
Да ги заяви пред всички.
С пълен глас.

Както например, прави Виктор Орбан...

На Виктор Орбан, независимо от отношението към него, не може да не се признае умението да говори с пълен глас за най-важните проблеми дори не само пред Унгария - а пред цяла Европа: бежанците, запазването на християнските ценности, необходимостта да бъдат спасявани преди всичко и най-вече християните.
Защото днес 100 хиляди християни годишно биват убивани само, защото са християни.
Тоест: в света по един християнин на всеки 5 минути бива застрелван, заколван, изгарян жив само, защото е християнин - по официалните статистики на ООН и Ватикана.

И Виктор Орбан не се страхува да говори това - на фона на гробовното (в съвсем буквален смисъл) мълчание по този въпрос от страна на лигаво-мазните еврочиновници от Брюксел.
Което превръща унгарския министър-председател не само в лидер на своята страна - но го и позиционира като един от лидерите на цяла Европа.
Защото това са истинските проблеми на Европа - етническите и религиозните.
Нещо повече - етническите и религиозни проблеми са били истинските и най-важните проблеми през цялата човешка история, от Древния Египет до наши дни.

Затова и Орбан говори за тях.

А за какво говори нашият министър-председател?
За саниране, асфалт и жалките разпри с коалиционните си партньори...

Вариантите са два.
Първи вариант: Бойко Борисов не вижда истинските проблеми пред страната - етническо-демографският и нашествието на нелегалните имигранти.
Това означава, че е некадърник.

Втори вариант: Бойко Борисов вижда истинските проблеми пред България, но го е страх да ги каже на висок глас.
Това означава, че е страхливец.

Впрочем, той има пълното основание да се страхува.

Но между страх и страхливост има огромна разлика. Всички хора изпитват страх - но страхливите отстъпват и се примиряват с факта, че толкова са им силиците.

А силните преодоляват страха си и продължават напред.

Бойко Борисов има всички основания да се страхува да говори за демографските, етническите, религиозни и нашественически проблеми пред България. Очевидно, той много добре вижда кой създава и задълбочава тези проблеми - т. нар. "соросоидни" организации и няколко дузини персони, финансирани от "Америка за България".
Всички го виждат, та той няма да го вижда...

Което означава, че Бойко Борисов много добре знае какво правят американците с онези, които слагат пръти в колелата на тяхната политика.
Няма как да не знае, че ако заговори открито, честно и почтено за демография, за измирането на българите, за агресивната, постоянна, ежедневна и ежечасна дискриминация на етническите българи в България - тоест, ако започне да говори истините за тези проблеми, че на всичко отгоре и да търси начини за решаването им, американците пък на свой ред ще потърсят решение на проблема "Борисов".
И вероятността просто да го убият е много голяма.
Дали ще го застрелят или взривят "неизвестни атентатори", или ще му бъде организирано заразяване с рак по модела на заразяването на лидерите в Южна Америка, които имат/имаха негативно отношение към САЩ - това са подробности.

Така, че Бойко Борисов има всички основания да се страхува.

Но тук вече идва разликата между страхът и страхливостта.

Щом те е страх и не можеш да преодолееш този си страх - тоест, не можеш да се заемеш с истинските проблеми, значи си страхлив министър-председател.
А щом си страхлив - не е трябвало да ставаш министър-председател.
Трябваше да си останеш кмет на София, защото това е била твоята граница на компетентност. Оттук нагоре си некадърен.

Та нима Виктор Орбан не е наясно кой организира, финансира, подпомага логистично и оправдава идеологически имигрантското нашествие в Европа? Можем ли да допуснем, че не го е страх от американското отмъщение? Ако не го е страх - значи е глупак. А понеже Орбан явно не е глупак, но има смелостта да говори за истинските проблеми пред неговата страна, та и пред Европа - значи е преодолял страха си.
Човек, който преодолява страха си, не е страхливец.
Той е смел човек.

А онзи, който отстъпва пред страха - е обикновен страхливец.
Разбира се, страхливостта на страхливеца си е негов личен проблем - но само, ако от това не зависят други хора.
А щом от това зависи цяла държава - значи, страхливостта на Бойко Борисов не е негов личен проблем. Неговата страхливост е държавен и национален проблем. Именно тя, тази страхливост, до голяма степен го прави и некадърен да се справя със задълженията си на министър-председател - и да се опитва да прикрива собствената си гузност (ако я изпитва) с измислени "коалиционни" и други квази-проблеми, и да се оправдава слугински с "началниците" от Брюксел.

В нашата история, ако се върнем към ХІV-ти век, има друг такъв некадърен, неспособен и страхлив държавник - Иван-Шишман. Единственият балкански владетел, който не влиза в нито едно сражение с турците. Всички други се бият - и сръбският княз Лазар, и Мирча Влашки, и гърците, чак от Европа идва на помощ специален кръстоносен поход, воден от унгарския (да, още по онова време Унгария!) крал Сигизмунд. А нашичкият исторически цар-помияр, вместо да се сражава, извършва най-позорната и срамна постъпка в българската история - дава сестра си в харема на султана. Но и това не го спасява, та трябва да се крие в Никопол, където нашествениците го заколват като добитък.

Страхливостта никога никого не е спасявала. Страхливецът е опасен за себе си - но когато е начело на държавата, е най-опасен за самата държава.

Именно затова страхливостта, пораждаща перманентна некадърност, превръща Бойко Борисов в опасност №1 за България.

Любомир Чолаков 

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител