Ген. Румен Радев: Съвместната охрана на небето ни е по-унизителна от Ньойския договор

[div class='center_orange']"Концепцията за платен съвместен air policing с чужди държави е по-унизителна от Ньойския договор, защото той беше наложен отвън, докато тя е предложена от български зам.-министър и е утвърдена от български министър на отбраната". Румен Радев, кандидат-президент на БСП и бивш командващ на Военновъздушните сили.[class='center_orange' div] Гръмкото изказване на ген. Румен Радев от началото на август 2016 г. фигурира като основен мотив в писмената му молба за оставка от поста командващ Военновъздушните сили на България, по собствените му думи. След първоначалното твърдение, че съвместната охрана с партньори НАТО на българското небе е "по-унизителна от Ньойския договор", ген. Радев частично преформулира тезата, като уточни, че той всъщност не е против съвместната охрана с НАТО, а срещу идеята България да заплаща за тази дейност. Според генерала така сред съюзниците ни се създава впечатление, че България няма воля за развиване на собствени отбранителни способности. 7 държави в НАТО разчитат на чужд air policing Охраната на въздушното пространство, или т. нар. "air policing", е мирновременна мисия на НАТО и има за цел да осигури защитата на въздушния суверенитет на партньорите в алианса. Това е колективна мисия и всички държави имат ангажименти по нея. Мисията, свързана с air policing, придоби още по-голяма значимост за НАТО след намесата на Русия в Украйна и незаконната анексия на Крим. Държавите членки са задължени да помагат на партньорите си, които нямат възможност да осъществяват мисията сами и помага за оперативната съвместимост. Причината е, че според договореностите трябва да се осигури единен стандарт на сигурност в зоната на отговорност на НАТО. Поради сериозните разходи, които изисква поддръжката на военновъздушни сили (ВВС) или по други причини, някои от страните-членки на НАТО, като присъединилите се през 2004 г. прибалтийски републики Литва, Латвия и Естония, както и други държави членки – Словения, Албания, Люксембург, Исландия, не притежават изтребителна авиация, и разчитат на съюзниците си за осъществяване на въпросната охрана. Както бе изяснено, осигуряването й е основен принцип в алианса. Балтийската мисия за охрана на военновъздушното пространство на Литва, Латвия и Естония съществува от 2004 г. и в нея досега на ротационен принцип са участвали 16 държави. В началото на 2014 г. НАТО увеличи четири пъти броя на самолетите, които осъществяват мисията в отговор на дестабилизиращите според организацията действия на Русия и "хибридната война", която тя осъществява в Източна Европа. По данни на НАТО през 2014 г. Балтийската мисия за air policing е засякла над 150 нарушения на въздушното пространство от страна на руската авиация, което е около 4 пъти повече в сравнение с 2013 г. Въздушното пространство на Словения се охранява от Унгария и Италия, а на Албания – от Гърция и Италия. Охраняваните страни покриват определени разходи поради това, че са преценили да не поддържат собствени сили. България не е в ситуацията на страните от НАТО без авиация, защото разполага с ВВС, но прие законови промени, които направиха възможна съвместната охрана на небето ни. Това стана в изпълнение на препоръките от срещата на върха на НАТО в Уелс за усилване на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от източния фланг на НАТО. Две ползи - повече сигурност и съвместимост Съвместната охрана по никакъв начин не означава, че българската авиация ще бъде "приземена", а напротив – тя може да придобие повече оперативна съвместимост и бойни способности. Радев аргументира тезата си за апокалиптичното й значение с това, че България сама отказва да развива собствената си авиация и ще плаща на други страни, което ще демотивира пилотите и техниците от ВВС. В действителност обаче със съвместната охрана българските военни пилоти задълбочават все повече сътрудничеството си с партньорските авиации. Освен това помощта на останалите страни членки допълнително усилва сигурността на страната и осигурява възможности, с каквито България не разполага. Според анализ на Министерството на отбраната, например, българските изтребители нямат способности за директно управление от AWACS и предаване на криптирани гласови данни в реално време по Link-16. Освен това правителството тази година взе инвестиционно решение, одобрено и от парламента, за закупуването на нови изтребители, за които ще бъдат отделени 1.5 млрд. лева. Този факт също е в противоречие с тезата на Румен Радев, че страната на практика сама се отказва от собствената си военна авиация. Първата мисия беше съвместна със САЩ През септември за първи път четири изтребителя F-15 на ВВС на САЩ започнаха въздушно патрулиране над България съвместно с български МиГ-29. Всички разходи по транспортирането на техника и персонал, по отсядането на военните, а също и средствата за гориво и поддръжка на машините бяха поети от Вашингтон, а българският бюджет плати единствено разходите по своите машини и екипажи. "Охраната на българското въздушно пространство с два американски изтребителя от 9 септември е част от мерките на НАТО за засилване на "въздушното патрулиране" ('air policing') на източните съюзници", се посочва в съобщение на НАТО от края на август. Мисията премина успешно, а в момента Министерството на отбраната води преговори за подобна обща охрана освен със САЩ, още с Полша и Великобритания. Засега няма данни България да плаща значителни суми за общата охрана, а условията по бъдещите споразумения са въпрос на преговори. България ще е прецедент в НАТО Действително, България би била в специфична ситуация в НАТО като държава, която едновременно се води, че разполага със собствена авиация, но в същото време ползва и помощ от партньорите. В същото време обаче това не е унизително и отговаря както на българския интерес, така и на този на самия алианс предвид променената среда за сигурност заради отношенията с Русия и желанието на НАТО да подсили въздушната охрана в граничните територии. Неслучайно в комюникето от срещата на върха на НАТО във Варшава през лятото на тази година се посочва именно опцията за "засилване на военновъздушното присъствие на НАТО" в Черноморския регион. Българската авиация е в тежко състояние Българската военна авиация е в критично състояние в момента и разчита само на старите съветски машини МиГ 29 за охрана на небето ни. В това отношение включването на допълнителни сили само допринася за повече сигурност. Още повече, че не спират руските провокации с полети близо до българското въздушно пространство. В края на юли Министерството на отбраната официално съобщи, че Москва не изпълнява международните норми във въздухоплаването и руски самолети летят над Черно море без опознавателни знаци, предварителни планове и с изключени транспондери. Концепцията за съвместна охрана на българското въздушно пространство осигурява и възможност да се "закърпи" положението, докато България модернизира най-накрая бойната си авиация. Според политическото ръководство на МО България в момента разполага с 9 изрядни изтребители МиГ-29, но, доколкото е известно, техният летателен ресурс е на изчерпване. В този смисъл военният министър Николай Ненчев потвърди, че през април 2017 година България вече ще разчита едва на 7 изтребители. През това време обаче ще бъде направен опит да бъдат купени нови двигатели за МиГ-29. През 1919 г. България губи територии, през 2016 г. печели сигурност С Ньойския договор от 1919 г. България излиза като победена от Първата световна война. Според неговите разпоредби страната губи територии, трябва да плаща репарации и няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, отменена е и задължителната военна служба. Автономното решение на българския парламент да пази въздушното пространство на страната с партньорски страни няма и не може да има нищо общо с Ньойския договор. [div class='center_orange'] Заключение: Съвместното въздушно патрулиране над България и Румъния като част от усилията на НАТО за повишаване на сигурността в Черноморския регион отговаря на българския национален интерес и не може да има нищо общо с крайно негативни актове като Ньойския договор, с който България губи територии след Първата световна война. Общият air policing безспорно е от полза за българската авиация, защото дава възможност за повишаване на съвместимостта на ВВС и повишаване на квалификацията на българските пилоти. За страната пък това означава достъп до по-високо ниво на сигурност. Въпросът за заплащането на общите мисии остава неизяснен и е предмет на конкретни споразумения между държавите. Следователно изявлението на ген. Румен Радев, според което съвместната въздушна охрана е "по-унизителна от Ньойския договор", е еднозначно невярно.[class='center_orange' div]  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/gen-rumen-radev-savmestnata-ohrana-na-nebeto-ni-e-po-unizitelna-ot-nyoiskiya-dogovor-news255616.html

Свързани новини: