Медиите в България може да минат под европейски мониторинг

Европейският парламент прие във вторник резолюция, с която поиска да се създаде нов механизъм за наблюдение върху състоянието на демокрацията, върховенството на закона и основните права във всички държави от ЕС. Той трябва да замени мониторинга само върху България и Румъния, но ще бъде много по-всеобхватен и безсрочен.   Идеята е всяка година Европейската комисия, след консултиране с независима експертна група, да изготвя оценка на състоянието на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в държавите членки. След това ще бъдат изработвани специфични за всяка държава препоръки.   Те ще бъдат базирани на показатели като разделението на властите, свободата и плурализма в медиите и достъпа до правосъдие, става ясно от решението на Европейския парламент.   Европейската комисия (ЕК) трябва задължително да излезе с обосновано решение по предложението на Европейския парламент до края на септември 2017 година. ЕК не е задължена да изпълни резолюцията. Отделно свалянето на мониторинга върху България и Румъния трябва да се приеме от всяка страна в ЕС, защото е част от договорите им за присъединяване към съюза.   Властите в България не биха имали особена полза и от новия мониторинг. Той на практика ще е безсрочен. В момента в София все още витае някаква надежда, че до края на мандата на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер мониторингът върху България ще бъде свален.   Новият мониторинг ще засегне множество други болни теми за страната, включително за свободата на медиите, които са ключови за демокрацията във всяка страна. България е последна в ЕС по свобода на медиите и 113-та в света. Извън това новата процедурата за наблюдение предполага много по-сериозни последствие при установяване на нарушение.   "Докладът ще представлява основата за всякакви допълнителни действия на Европейската комисията и ще установява ясен и прогресивен подход, от започването на диалог със съответната държава членка, през активирането на член 7, параграф 1 от Договора за ЕС за ранно предупреждение, преди да се е стигнало до сериозно нарушение, до последната стъпка, която е активирането на член 7 от Договора за ЕС, според който правото на глас в Съвета на съответната държава членка може да бъде отнето", се казва в съобщението на Европейския парламент.   "Европейският съюз вече има инструменти за налагане на изпълнението на политики във всички други сфери: защита на конкуренцията, полицейско и правосъдно сътрудничество, външни политики..., но нашите основни ценности не са защитени от механизми, които да са достатъчно силни, за да гарантират тяхното отстояване в целия ЕС“, каза докладчикът по въпроса Софи ин‘т Велд от групата на либералите (АЛДЕ, Холандия).   Инициативата беше приета с 405 гласа "за", 171 "против", с 39 "въздържали се". Новият механизъм трябва да гарантира, че всички държави членки на ЕС уважават ценностите, заложени в договорите за ЕС.   От Европейския парламент посочват, че новият механизъм цели да обедини всички съществуващи инструменти на ЕС и да гарантира пълната им употреба по отношение на всички страни.   "Друга цел е да се премахне разликата между мониторинга, който е в сила за кандидатите за членство в ЕС, и липсата на ефективни инструменти по отношение на държавите, които вече са членове", се казва в съобщението на Европейският парламент. Групите в ЕП на Европейската народна партия (ЕНП), на социалистите и демократите, АЛДЕ, Европейската обединена левица, Зелените и "Европа на свободата и пряката демокрация" се изказаха в подкрепа на предложението за нов механизъм. Според ЕНП механизмът е необходим, защото би осигурил защита срещу дълбоки промени в държавите, където изборите водят до големи политически промени. По мнението на Групата на социалистите и демократите съществуващите механизми за опазването на върховенството на закона в ЕС не осигуряват необходимата защита. Групата на АЛДЕ изрази становището, че новият механизъм би бил в защита на гражданското общество. Българската евродепутатка Филиз Хюсменова (АЛДЕ/ДПС) посочи, че Европа е на кръстопът и се нуждае от преосмисляне на ценностите, върху които е изградена. Особено важно е, че новият механизъм би заменил действащите "на парче" инструменти като механизма за сътрудничество и проверка, който се прилага вече 10 години само срещу България и Румъния, и би премахнал двойния стандарт, коментира тя. Групата на Европейската обединена левица подкрепи въвеждането на нов механизъм с виждането, че съществуващите правни лостове не осигуряват нужната независимост при оценката на състоянието на върховенството на закона в ЕС. Групата на Зелените подкрепи доклада и поясни, че новият механизъм не би бил срещу "новите" държави в ЕС. Групата "Европа на свободата и пряката демокрация" се изказа в полза на предложението с виждането, че е необходимо нещо ново за опазването на върховенството на закона. Европейските реформатори и консерватори отхвърлиха идеята, като настояха, че целите на предложението могат да бъдат постигнати с диалог и взаимно доверие. Групата "Европа на народите и свободата" посочи, че и сега съществува механизъм за наказания на страните, които не осигуряват върховенство на закона и коментира, че предложението създава правен проблем и би било пореден удар срещу суверенитета на държавите в ЕС. Заместник-председателят на Европейската комисия Франс Тимерманс също не подкрепи доклада. По неговите думи ЕК подкрепя целите на предложението, но не и идеята за изготвянето на годишни доклади от независими експерти. Имаме достатъчно съществуващи инструменти за защита на върховенството на закона, коментира Тимерманс.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/mediite-v-bulgaria-mozhe-da-minat-pod-evropeiski-monitoring-news255633.html

Свързани новини: