Билет за самолет София-Бургас в края на 1980-те струва 22 лева. 

За учениците (пионери) е създаден голям международен пионерски лагер в Кранево, където са се срещали с връстници от социалистическия лагер, а за комсомолците на юг от Бургас е създадено голямо младежко летовище. ММЦ „Георги Димитров“ е нашенския международен морски център, където в годините на социализма хиляди рускини, чехкини, полякини опознават за първи път любовта благодарение на родните гларуси. Открит е още в края на 50-те години на миналия век в залива между Китен и Приморско. Изграден край хубава и просторна плажна ивица, младежкия туристически комплекс цели да заздрави дружбата между социалистическата младеж от цял свят и придобива изключителна популярност през 70-те и 80-те години на XX век.

Понеже не всички са можели да летуват на ММЦ-то, останалите са ползвали привилегия за почивка на море в студентските почивни станции (бунгала). Цена за 16 дни пълен пансион: 27 лева. Въпреки тази възможност, повечето студенти са разполагали са ходели на море частно. Към края на 80-те цена на 150g пържена риба цаца край морето струва:0,60 лв., същата цена плажуващите са плащали и за порция пържени картофи.

Черният пазар е характерен за социализма, поради съществуващия хроничен дефицит на множество стоки. Най-известната черна борса в столицата е  градинката, на която по-късно е построен Народния дворец на културата. След построяването на НДК, „борсата“ се премества пред заведение „Магурата“, на бул. „Витоша“ до НДК. Черната борса пред заведение „Магурата“ остава да функционира до 1990 година, предимно за покупко-продажба на западна валута. Основно са се разменяли (продавали) грамофонни плочи, по-късно и касетки, липсващи на музикалния пазар у нас. През 1960-те и 1970-те години, по магазините се продавали ограничено грамофонни плочи със западна поп-музика, тъй като закона за авторското правопо време на соца се спазва и разпространението на пиратски копия е наказуемо.  Други популярни стоки търгувани на черно са дънки, маратонки и вносните цигари. След откриването на корекомите, други известни столични „черни борси“ са площад Народно Събрание, пред хотел „София“, където виетнамски гастарбайтерикупували западна валута от чужденци и я препродавали на българи, които от своя страна я предлагат пред централния кореком, който се намирал до хотел „Рила“ в София. 
С навлизането на VHS и Betamax видомагнетофонитев края на 1970-те, широко разпространение в България нимират пазарите за видео-филми.  Обикновено хората след като си купели видеокасетофон, купували по няколко видеокасети със записани на тях филми, след което си ги разменяли с техни познати и приятели. Западни филми на касети, официално почти не се продавали в магазините, поради не закупени от държавата лицензионни права.  Свободно се продавали и разпространявали така наречените забранени филми – антирускии антикомунистически пропагандни филми, като например „Рамбо: Първа кръв”. По битпазарите при соца единствено не се продавали порнофилми, поради забраната, но се разпространявали безплатно между хората.  Милицията по онова време налагала глоби на черноборсаджиите единствено за стоки-ментета, за нарушаване на марково право.

                                                                                                                       Следва продължение…