Калфин, Орешарски и Каракачанов дебатираха за мигрантите и връзките с Турция и Русия

Кандидатите за президент Ивайло Калфин - издигнат от коалиция „КАЛФИН-ПРЕЗИДЕНТ", Пламен Орешарски, подкрепен от ДПС, и Красимир Каракачанов - кандидат на „Обединени патриоти – НФСБ, Атака и ВМРО”, обсъдиха проблемите за бежанците и оградата на границата с Турция, външната политика на България и спрените енергийни проекти в дебат в ефира на БНТ.  Следващият държавен глава на България трябва да бъде изключително активен в региона. Той трябва да възвърне ролята на страната ни като лидер на Балканите и в Черно море, за какъвто тя бе признавана, когато ни приемаха в ЕС, категоричен беше Калфин.  Той коментира и отношенията ни с Турция и Русия, като посочи, че отношенията ни с Русия трябва да бъдат прагматични. По думите му нямаме интерес от нарастването на напрежението с Турция, но имаме въпроси, които трябва да задаваме. "Ние не можем да приемем централизацията на властта в Турция, която може да стигне и до диктатура, и изваждането от прахоляка от страна на Ердоган на темите, свързани с Османската империя. Последните му тези са, че той щял да се грижи за културно-историческото наследство, забележете къде, в Османската империя. Това се случва, след като България даде и позволи мюсюлманската религия чужда държава да я издържа и след като основната организация, която обучава учителите на тази религия, също е чужда с аргумента, че нямаме пари. Сега какво ще се окаже, че и паметниците, за които нямаме пари, някой друг ще ги издържа? Тук трябва да е ясно, че става въпрос за принципна българска позиция. Ние сме в един регион, в който етническите и религиозни напрежения са много големи. И ние ако се подадем на тази вълна ще докараме много беди на България“, посочи Калфин.  Според Каракачанов външната политика не трябва да се базира на историческия сантимент. Всички ни натискат отвън, но България трябва да следва своя интерес. В същото време той подчерта, че не трябва да си затваряме очите за агресивната политика, която Турция води спрямо страната ни. Орешарски пък настоя, че външната политика на България трябва да е фина, но и икономизирана.   Тримата коментираха и проблема с мигрантите.  „Естествено, че трябва да изградим ограда и трябва да си пазим границата. Това беше грешно решение, когато навремето влязохме в НАТО, да си сменим концепцията и да ликвидираме военното присъствие на границата. Темата с мигрантите обаче, до голяма степен, е външно политическа. Колкото и да си пазим границата, ако не спрем наплива на бежанци към България, този въпрос няма как да се реши. В продължение на две години Европа вземаше и с наше участие грешни решения. Сега вече почна да намира верния път. Най-първото нещо, което трябва да се свърши, е да се сключи споразумение за реадмисия с Афганистан, тогава тези шест хиляди души, които са у нас в момента, ще останат около 1000. Тогава и другите, които мислят да идват, и разберат, че ще бъдат връщани обратно, просто ще спрат да идват. Това е решението“, категоричен е той.  По този повод Орешарски посочи, че АБВ е била част от управлението и е можела да спре подкрепата си, ако не е била съгласна с действията на кабинета, а Калфин отговори, че именно такава е била реакцията с несъгласието с решенията на правителството - оттегляне на подкрепата.  Сред обсъжданите теми в дебата беше и енергетиката. И тримата кандидат-президенти обявиха за грешка спирането на големите енергийни проекти. Според Калфин България е трябвало да следва интереса си и да бъдат осъществени проектите "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Каракачанов пък подчерта, че страната ни е в такава ситуация, в която може след време да се наложи да внася ток.  Калфин коментира и оставка на Кристалина Георгиева. По думите му това е един от примерите за грандиозен провал на външната ни политика. „Госпожа Меркел, която много настояваше пред българския премиер госпожа Георгиева да бъде кандидатирана за Генерален секретар на ООН, сега ако излязат верни преценките на анализатори, които и аз имам, ще сложи германски комисар, който ще поеме ресора на бюджета в ЕК. Разбирате ли сега по какъв начин нашата външна политика просто я слагат образно казано „на шейната“, каза той.  Сега ние ще платим 430 хил. евро от фонда за адаптация, защото Кристалина Георгиева, като е била толкова много години еврокомисар – 6 или 7, сега трябва да се адаптира към новите условия. 430 хил. евро. това са 5000 пенсии в България, ще бъдат платени на г-жа Георгиева да се адаптира на новия си пост, коментира Каракачанов. Тази дама, която провали българската кандидатура за генерален секретар на ООН, всъщност никога не се е интересувала от българските проблеми. Аз призовах, още след като тя стана причина за провала на нашата кандидатура за генерален секретар на ООН, да подаде оставка. Вместо това тя получава награда, посочи Каракачанов. 

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_638732.html

Свързани новини: