Даниел Ортега, който умее да краде толкова, че да остава и за народа

На 06.11.2016 г. историческият лидер на Сандинисткия Фронт за Национално Освобождение /СФНО/ Даниел Ортега ще бъде преизбран на поста президент на Никарагуа за четвърти път. Много малко е вероятно да се стигне до втори тур, защото опонентите му са скарани и разединени. Името на Фронта идва от неговия основател Аугусто Сесар Сандино. Той през периода 1927-34г. води успешна борба в планините Лас Сеговиас срещу военното присъствие на САЩ. В крайна сметка, успява да изгони североамериканската армия, след което е заловен от засада и убит. Убиецът - командващият Националната Гвардия Анастасио Сомоса Дебайле и синовете му Луис и Анастасио Сомоса Гарсиа, след като получават даром властта от янките, я задържат цели 45 години. Нито един от тях не умира от естествена смърт – и тримата са показно разстреляни от сандинистки отмъстители. Сандинистката идеология е най-ярката проява на междукултурното взаимодействие между марксизма и католицизма. Третият и съставен елемент е съвременният прогресивен национализъм. Възстановяването на никарагуанската идентичност задължително е трябвало да мине през борбата против империализма. Това е било едновременно морално и политическо освобождение.  Никарагуанската революция е най-сериозният успех в политическото и културното взаимодействие между марксисти и католици. Именно в нея «теологията на освобождението» намира своето практическо приложение. В Никарагуа християнските низови общини се превръщат в реална сила. На тяхна основа, след победата на революцията възниква християнската народна църква. Както казва основателят на Сандинисткия Фронт за Национално Освобождение /СФНО/ Карлос Фонсека, «Марксистките убеждения не изключват уважението към религиозните вярвания на никарагуанския народ… Единението между истинските революционери и истинските християни е фундаментално за Сандинисткия Фронт за Национално Освобождение. Това е единението, което достигнаха команданте Ернесто Че Гевара и падре Камило Торес». В Никарагуа се наблюдава възраждане на социалната значимост на христианството. Там христианските низови общини и народната църква вземат активно участие, както в защитата на революцията, така и в реализацията на социалната и програма. За много никарагуанци християнството е взаимно свързано с техните революционни възгледи и със стремежа към социална справедливост. За тях борбата за свобода е обусловена от вярата. В името на вярата, за свободата, те са готови да посрещнат всякакви изпитания – затвор, инквизиции, смърт. Отъждествяват любовта към Бога с любовта към бедните. В този случай противоречието между вярата и революцията минава на втори план и отстъпва място на диалектическото им единство. Никарагуанската народна църква се превръща в съставна част на революционния процес и нито в един момент не се отклонява от неговото направление. Тя отъждествява Исус с бедните, а революционната саможертва – с възкресението. Революцията и възкресението се приемат като неразделни съставни части на никарагуанската реалност и бъдеще. Политическото освобождение става част от духовното освобождение. Така се ражда «никарагуанският марксизъм», смесен с християнски елементи. В него социално-политическите задачи са основани на християнските ценности. Основната задача е глобалната трансформация на реалността в страната, в съответствие с тези ценности. Защото Сандинистката революция въстава против определен вид привилегии, влизащи в противоречие с принципите на истинския католицизъм. Един от основните и по-често от другите срещан лозунг на сандинистите гласи: «Християнството и революцията, християнството и социализмът са съвместими». Първата християнска община в Никарагуа е организирана от Ернесто Карденал – министър на културата през първите години на управлението на СФНО, сега един от активистите на Сандинисткото Движение за Обновление (СДО) и серизен опонент на президента Даниел Ортега. Нейните членове са се наричали християнски комунисти. Именно в качеството си на лидер на общината, бившият министър се запознава с Карлос Фонсека и с Томас Борхе през 1968г. в Солентинаме, където е била разположена комуната. Нейните обитатели са се надявали да унищожат този несправедлив свят и да създадат друг, много по-добър. Християнските низови общини и дейците на народната църква, заедно с голяма част от редовите духовници влизат в конфликт с архиепископ Мигел Обандо и Браво и с други официални представители на католическата църква в Никарагуа. Тя има изключителен морален авторитет сред местното население и нейната структура е не по-малко ефективна от структурата на СФНО. Освен това, има и вековен практически опит. Обаче, когато разривът между католическата църква и революционизираните християнски маси става очевиден, монсеньор Мигел Обандо и Браво оглавява обединените сили на контрареволюцията. Конфликтът се изостря изключително, когато на министерски постове в сандинисткото правителство са назначени Мигел Д`Еското Брокман /който после зае поста председател на Общото Събрание на ООН/, Ернесто Карденал, Фернандо Карденал, Едгар Паралес. Те са едновременно религиозни и политически дейци. Не се подчиняват на призива на Ватикана да подадат оставки. От момента, в който сандинистите вземат властта, се опитват да установят нормални отношения с Ватикана. Още през 1979г. там е изпратена правителствена делегация. В нея са включени министрите от преходното правителство Емилио Балтодано, Карлос Тунерман и Ернесто Вахил – уважавани католици, участници в борбата против диктатурата. Папа Йоан Павел Втори се отнася с недоверие към Сандинистката революция. Той се опитва да възстанови единството на католическата църква на консервативна основа. Разбира се, че не му харесват успехите на теологията на освобождението в Никарагуа. До 1983 г. съществуват опити за прикриване и потушаване на конфликта, въпреки че Ватиканът иска министерски оставки. През същата година Папата посещава Никарагуа, което изключително изостря отношенията му със сандинистите. Едновременно с Папата, се разгаря и конфликтът между сандинистите и монсеньор Обандо. Най-голямата конфронтация е в периода 1984-1985 г. Именно тогава Ватиканът най-активно воюва против теологията на освобождението в цяла Латинска Америка. Едновременно с това, се наблюдава сближаване на позициите между Папата и администрацията във Вашингтон по отношение на централно-американския конфликт. Изказванията на Папата и висшите католически сановници служат като аргумент на президента Рейгън, за да поиска от американския Конгрес нова помощ за никарагуанските «контрас». През 1984г. от страната са изгонени епископ Пабло Антонио Вега и още 10 свещенници от чужбина. През следващата година са закрити църковният бюлетин «Иглесиа» («църква») и «Радио Католика». Тогава Папата осъжда сандинисткото правителство. Едновременно назначава монсеньор Обандо за централно-американски кардинал. Нормализацията на отношенията започва с назначението на монсеньор Паоло Джильо за папски нунций в Централна Америка през 1986 г. Той започва диалог с всички политически и обществени сили в страната и успява да погаси конфликта между кардинал Обандо и сандинистите, а също и да посредничи в отношенията между Никарагуа и САЩ. Тогава се откроява новата тенденция в отношението на Ватикана към теологията на освобождението и народната църква. Става ясно, че тя не може да бъде забранена. И затова Папата се опитва да я асимилира към официалната доктрина, за да възстанови единството на католическата църква. В своята енциклика от февруари 1988г. той се опитва да се представи като защитник на бедните в света. Следва на стр. 2 От стр. 1 След връщането на СФНО и конкретно на Даниел Ортега на власт, между сандинистите и йерарсите на католическата църква в Никарагуа не се случват особени инциденти. Противоречията между тях отиват на втори план, в резултат на намаляване на относителната тежест на марксизма в сандинистката идеология, за сметка на теологията на освобождението и анти-североамериканския национализъм, типичен за Латинска Америка. Обаче, част от сандинистите-свещенници, начело с Ернесто Карденал, минава в опозиция на Даниел Ортега, създавайки СДО. Останалите, начело с Мигел Д’Еското Брокман, и досега поддържат СФНО. Третият идеологически фундамент на сандинизма се корени в защитата на националния суверенитет на Никарагуа против североамериканската агресия през 30-те години на ХХ век. Независимостта на страната е основна политическа цел на генерал Аугусто Сесар Сандино, която в края на краищата е постигната. Основателят на СФНО Карлос Фонсека Амадор възприема и актуализира идейно-теоретическото наследство на Сандино. На основата на неговата програма, изработва политическата платформа на Фронта, където го определя като военно-политическа организация. Той смята, че Никарагуанската революция трябва да въплъти в себе си всичко най-добро от национално-освободителните движения по света и да обедини революционерите от всечке страни на борба против „империята на долара”. Според него, съпротивата срещу североамериканската и преди това срещу английската агресия са най-светлите страници от историята на страната. Отчаяното положение на огромното мнозинство от населението му дава основание да твърди, че народът е в състояние да свали диктатурата и да вземе властта чрез въоръжена борба, тъй като няма какво да губи, а може много да спечели. Национализмът на Карлос Фонсека има силен социален заряд. Той възприема революцията, като гигантска крачка към интеграцията и синтеза на никарагуанската нация. Идеите и ценностите, които са и скъпи, са минали боева проверка по време на революционния процес. Сандинистката революция обединява ценностите на миналото и настоящето, на индианското и западното, на никарагуанското и латиноамериканското. Патриотизмът на бойците от СФНО провокира силна международна реакция. В латиноамериканските държави бяха сформирани комитети за солидарност с Никарагуа, с цел легитимизация на сандинистите пред света. Режимът на Анастасио Сомоса пада на 19.07.1979 г., вследствие на военните победи на партизаните, генералната стачка и всеобщото народно въстание. а през 1984 г, сандинистите почелят изборите. Веднага след това техните протичници получават подкрепа от САЩ с цел отстраняване на най-голямата пречка през политиката на Вашингтон в западното полукълбо. След години нахлувания на финансирани от САЩ въоръжени "контри" от територията на Хондурас, сандинистите губят изборите през 1990 г. и остават 16 години в опозиция. На 05.09.2006 г. Даниел Ортега набира над 40% на президентските избори и се връща на поста. Той и на предишни избори на три пъти печелеше по толкова, но оставаше в опозиция. В крайна сметка, беше облагодетелстван от особеностите на никарагуанската избирателна система. Световна известност придоби оценката на водещия руски латиноамериканист Марина Чумакова - дългогодишен директор на Центъра за Политически изследвания на Института за Латинска Америка на Руската академия на науките, че САЩ до такава степен са затънали в блатото на Ирак и Афганистан, че са проспали това, което става в „задния им двор” – Латинска Америка. А там вече беше започнал „левият завой” и консолидацията на ляворадикалните режими в блока АЛБА. Даниел Ортега прибави към стария си съюзник Фидер Кастро, новите си могъщи приятели Уго Чавес във Венесуела, Ево Моралес в Боливия, Рафаел Кореа в Еквадор. Към тях следва да се прибавят и лявоцентристките латиноамерикански президенти, неведнъж доказвали на практика солидарността си със Сандинистката Революция. Връщайки се на върха на властта, прибавяйки към старите си съюзници нови и увеличавйки броя на задграничните си приятели, Даниел Ортега не успя да съхрани единството в СФНО. Някои от бившите му съратници се превърнаха в негови противници. През 1995 г. те създадоха Сандинистко Движение за Обновление /СДО/. Други пък, които вече се бяха разграничили от него, сега го подкрепят. Например героят от съпротивата Еден Пастора. През 2011 г. Даниел Ортега отново спечели още по-убедително президентските избори. Това не беше трудно, на фона на проекта за строителство на нов, Никарагуански канал, който да дублира Панамския. В страната се вдигна жизненото равнище, на работа се привличат специалисти от други испаноезични държави. Ако проектът бъде реализиран докрай, с безработицата в страната ще бъде свършено за кратък период от време. Очаква се Никарагуанският канал да превърне Никарагуа в една от най-богатите латиноамерикански държави. Вероятно гласоподаватели ще преизберат на президентския пост Даниел Ортега, а в бъдеще той плавно ще прехвърля властта към сина му Лауреано Ортега Мурильо /певец по професия/. Той отдавна вече управлява проекта за строителството на Никарагуанския Канал и председателства Комисията за търговско-икономическо сътрудничество с Руската Федерация. С неговото активно участие, страната беше посетена от Владимир Путин. Смята се, че ключова роля във властта там играе съпругата на Даниел и майка на Лауреано /както и на другите пет деца на сегашния президент/, амбициозната поетеса Росарио Мурильо. Само привидно се е изтеглил на втори план и по-младият брат на Даниел – бившият министър на отбраната Умберто Ортега, сега крупен бизнесмен. Те и децата им, а също и най-близкото им обкръжение, са известни в страната като „семейството”. Без тяхната санкция не минава нито едно политическо решение, или бизнес-проект. Благодарение на щедрата помощ /годишен размер 400 000 000 долара/ отпускана на Даниел Ортега от Уго Чавес, докато беше жив, „семейството” създаде крупния концерн АЛБИНИСА /ALBINISA/. Сферата на дейността му е енергетика, хранителни продукти, фармация. Сега, когато никарагуанската икономика върви напред, а венецуелската – назад, е налице текучество на способни, образовани кадри от Венецуела към Никарагуа. Един от тях е завършилият специалност „социология” във Философския Факултет на Софийския Университет „Свети Климент Охридски” Кирил Ангелов, дълго работил като мениджър в София. Докато живееше в родната си Венецуела, мразеше комунистите, принудили баща му да емигрира от Русе след 09.09.1944г., и боливарианците, спрели бизнес-кариерата му. На въпроса ми защо избяга точно при сандинистите в Никарагуа, отговори така: „Даниел Ортега умее да краде толкова, че да остава и за народа!” Явно това е оптималната формула за управление във всички времена.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_639090.html

Свързани новини: