11/03/16 15:25
(http://offnews.bg)

Петър Кичашки, „Модерна България“: Партийното задкулисие е в общ фронт срещу референдума

- В неделя предстои референдум с три въпроса – задължително гласуване, мажоритарен вот и намаляване на партийната субсидия. Според Вас има ли потенциал допитването да успее? - Аз съм оптимист, въпреки че виждаме чутовните усилия на разноцветното партийно задкулисие, което е застанало в общ фронт срещу референдума. Според мен партийните кукловоди ще изпият една студена вода и опитите им да смажат референдума ще ударят на камък. Поне до момента всички социологически сондажи показват, че хората ще гласуват на референдума и броят на гласувалите ще е достатъчен, за да бъде допитването успешно. Много интересна е ролята на партийните елити в това допитване – от една страна ги беше страх да дебатират по въпросите на референдума в парламента и затова ги пуснаха без дори да изкажат мнение по тях, от друга пък още повече ги е страх от това да не вземе този референдум да успее. Това обяснява и цялата лудост около процедурните хватки и хватчици, с които се правеха опити да се намали „служебно“ активността на референдума. Но всичките тези усилия на задкулисието ще са напразни, ако хората просто отделят едни тридесет минути от времето си на 6-ти ноемрви и отидат да пуснат една бюлетина за референдума. Изборите може и да не променят политическата картина у нас, но референдумът със сигурност ще го направи. - Защо смятате така? Мнозина експерти вече заявиха, че въпросите в референдума са популистки... - Вижте, нагледали сме се през годините на какви ли не чудати прийоми на задкулисието. Пък и на „експерти“, които носят своята партийна „обективност“ сме се нагледали. Лично аз се убедих през годините, че често когато партийни вождове и велможи почнат да говорят за популизъм, то обикновено те се опитват да рамкират и уязвят една кауза или група от хора, които са неудобни за статуквото. С кое е популизъм да питаш хората по важни въпроси на изборната система? Значи да питаме хората било популизъм, а да решават елитите вместо нас е радост небесна и висш демократизъм, така ли? Използвам случая да се обърна към рецитаторите на тази партийна опорна точка – хайде, по-кротко! Референдумите са нормален елемент от една демократична система. В Щатите предстоят президентски избори другата седмица, по време на които ще се проведат 157 допитвания до народа. Сто петдесет и седем! И какво сега? И в Америка ли са популисти? Само тук не сме популисти, само тук демокрацията е цъфнала и вързала, само тук сме по върховете на класациите, пък горките развити демокрации, при които референдумите са най-нормална практика, така са го закъсали, че чак се замислям дали да не им изпратим малко от нашите високодемократични наблюдатели и експерти, та да вземат да се поучат от високия ни опит. Несериозни неща са това. Разбирам да има спор по естеството на въпросите, това е нормално. Но да има цялостно рамкиране на едно демократично допитване като „популизъм“, това е тежък партиен цинизъм. - Добре, но с какво точно тези въпроси са опасни за статуквото? Не е ли обратното – в момента има задължително гласуване, въведено от същото това статукво, намаляването на партийните субсидии ще им даде възможност да се финансират открито от едрия бизнес, пък мажоритарното гласуване ще вкара само ГЕРБ, ДПС и БСП в парламента, което е в техен интерес. Не обслужва ли референдумът задкулисието в този смисъл? - Категорично не! Нека отговоря въпрос по въпрос. Първо, задължителното гласуване към момента е в известен смисъл палиативно. Статуквото го въведе не за да го има реално, а за да обезсили един от въпросите на референдума и да обезсърчи хората да гласуват по този въпрос – казват ни „ние вече го решихме, защо ви е референдум?“, но това е манипулация. Смятам, че е много по-добре гражданите да кажат да го има или не, а не да се решава този въпрос лабораторно в нечий задимен партиен кабинет. Относно намаляването на субсидиите – в момента над 150 милиона на мандат потъват в джобовете на партиите. И най-лошото е, че тези пари по никакъв начин не намалиха влиянието на едрия капитал в процеса на взимане на решения. Напротив – виждаме как едрият бизнес не просто се е настанил в топлите кресла на разноцветните политически ръководства, но и управлява цели парламентарни групи! Партийното финансиране има за цел да дава възможности за правене на политика, а не да хрантути знайни и незнайни апаратчици, чиято основна задача е да си бранят заплатите, а не да правят политика. Именно в този въпрос се корени и част от отговора на въпроса защо разноцветната партийна върхушка така яростно напада референдума, неговите инициатори и въобще всеки ангажиран с допитването. Просто партиите си пазят хляба. Само че, уви, става въпрос не за сух хляб, а за много богата трапеза, от която плюскат до насита, при положение че има хиляди хора, които гладуват. Това е пир по време на чума. - А мажоритарното гласуване? Все пак то наистина ще вкара само ГЕРБ, ДПС и БСП в парламента... - Не съм съгласен. Четох в OFFNews един много любопитен анализ, придружен с карта на страната, който показва, че при мажоритарни избори ще влязат само ГЕРБ, ДПС и БСП. И макар сметката да е интересна, не съм съгласен с нея и не смятам, че е точна. Първо, да, ако мажоритарните избори са от англо-американски тип, тогава категорично политическата система ще се сведе до две или три политически сили. Само че както е зададен въпросът, бихме могли да говорим и за мажоритарни избори от френски тип, а френската избирателна система е много по-различна от английската. В момента във френския парламент има девет партии и коалиции и редица независими депутати. Разликата е, че при френската система на втори тур не отиват само първите двама, а всички, които са преминали праг от 12,5%. Това дава много по-широк избор, създава предпоставки за ситуационни мнозинства и обединения и като цяло насърчава плурализма. Второ, един такъв тип мажоритарна система ще позволи отварянето към граждански лидери и авторитети с локален или регионален размах, които може да са много популярни в своя район, но в момента не намират места в партийните листи, защото не козируват на съответния партиен началник. При мажоритарни избори от френски тип страната ще се раздели на 240 едномандатни избирателни района. Образно казано в карето от улици между „Мария Луиза“ и „Васил Левски“ в София ще се избира депутат. Това позволява един човек, който работи активно в този район, както се казва, да може дори поименно да се запознае с избирателите си, да опознае проблемите им и да им предложи адекватни решения. В момента има тотално скъсване между народните представители и избирателите и това е особено видно в големите райони. Смятате ли, че избирателите в 25-МИР, които живят в огромните квартали „Люлин“, „Надежда“, „Овча купел“ и т.н., знаят кои са депутатите, които ги представляват? ГЕРБ, да речем, в този район вкараха шест депутати. Някой знае ли името на шестия в листата, който поради системата ще бъде депутат цял мандат? Това ме води и към третия аргумент в полза на задължителното гласуване – драматично лоша е кадровата селекция на партиите и това е особено видно в последните няколко парламента. Интересно ще бъде да се изследва разпознаваемостта на депутатите, защото ако това се направи, ще излезе, че масово хората не могат да назоват повече от 30-40 депутати от общо 240. И това е либерална сметка, ако сме обективни, сигурно и по-нисък би бил броят на национално разпознаваемите народни представители. Това е така, защото партиите предпочитат да сложат на избираеми места хора, които ще са верни преди всичко на съответния лидер и чак след това, евентуално, ще работят за избирателите си. Системата в момента насърчава не издигането на авторитети, на сериозни хора, а на партийни послушковци. Разбира се, че при мажоритарни избори хората пак за партии ще гласуват и пак е възможно през ситото на изборите да се промушат и непознати лица. Но поне ще трябва да имат някаква биография, ще трябва да могат поне две изречения да изрекат в дебат с опонентите си. Уви, в момента не съм убеден, че голяма част от народното представителство може да отговори на някое от тези съвсем скромнички изисквания. - Да приемем, че в неделя референдумът има висока активност и мине необходимия праг. Какво следва от това? - Първото, което следва, е, че ще има масови паник атаки в офисите на основните партии. Но шегата настрана. Ако референдумът успее, което зависи изцяло от хората, това ще е първото успешно допитване в новата ни история – и то допитване проведено и реализирано изцяло без подкрепата на основните партии. Това ще е шамар в лицето на партокрацията. Реално този референдум може да промени системата. Но затова се иска хората да отделят едни 30 минути от времето си в неделя и да започнат да променят правилата на играта. Статуквото се сменя с волята на хората. Очевидно е, че имаме нужда от смяна на системата. Нека направим първата крачка с 3 пъти „ДА“ в референдума! За допълнителни контакти: Пресофис на Гражданско Движение „Модерна България“ ул. Пиротска № 5, ет. 4, тел. 0878 934 185, e_mail: office@dvizhenieto.org Публикацията е част от информационно-разяснителната кампания за националния референдум
Публикувана на 11/03/16 15:25 http://offnews.bg/news/n_1/n_639129.html

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване