Лъжата като национална добродетел

11/06/16 07:16
(http://www.klassa.bg/)

Лъжата като национална добродетел

С какво е прочут българинът? Преди да потърсим отговор на този въпрос, нека се опитаме да си го представим. Кой е този "българинът"? Той е някъде там, в далечината, встрани и извън континуума - самотен космат субект, носител на бит и душевност, на когото се случват най-различни неща? За него медиите говорят ежедневно:

"И тази година българинът ще ходи на море в Гърция".

"Българинът е свикнал да си вари домашна ракия".

"Колко ще плаща за топло българинът през тази зима?".

Ех, този българин! Никой не го е виждал, но всички знаят всичко за него! С какво е прочут той, освен с умението си да прави кисело мляко, розово масло и да пее като Орфей?

- Българинът е прочут - ще отговори дори и най-срамежливото първолаче - със своето пословично трудолюбие!

- Браво, моето дете! С какво друго е прочут?

- Ами, със своето пословично гостоприемство!

- Точно така! Друго?

Тук първолачето ще се затрудни и затова ще трябва да продължим вместо него. Освен с всичко казано дотук, българинът е прочут и със способността си "силно да люби и мрази". Особено да мрази. Да ненавижда, да заклеймява и изобличава. Ето, двайсетина души поискаха да станат президент на българина и утре ще видим кой от тях ще успее. От своя страна, българинът не се поскъпи да дари всекиго от тях с дълбоката си омраза и презрение. Нито един не му се видя достатъчно честен, достатъчно образован и достатъчно кадърен да му бъде президент. Всички се лъснаха като марионетки на този или на онзи, на всички им се намериха чуждестранни господари, тези, които не се оказаха от Държавна сигурност, лъснаха като скъпо платени частни консултанти, едни бяха грозни, други - прости, трети - дебели, четвърти - ниски, половината - луди, а другата половина - криминално проявени... Ама какво сега?! - ще възроптае някой. - Мигар не са такива? Че те ако не бяха, българинът щеше ли да ги ненавижда? И изобщо кой и откъде му ги натресе на българина тези! Бедний, бедний българино! Откъде се появяват пред лицето ти тия омразни особи?!

Хубаво. Освен с таланта да мрази, с какво друго е прочут българинът?

Прочут е с това, че умее и обича да лъже. Да вземем Висшия съдебен съвет. За хората, за които това е само клиширано и изпразнено от съдържание словосъчетание от вестниците и от телевизията, ще припомня какво всъщност представлява тази организация. Във всяка демокрация има три вида власт. Законодателната определя правилата, изпълнителната ги прилага в държавния живот, а съдебната се грижи всичко това да става в атмосфера на справедливост. Справедливостта е морално състояние, неразривно свързано с истината. Висшият съдебен съвет е главата на съдебната власт, той казва от кого ще се осъществява тя. Ако съдебната власт е храмът на истината и справедливостта, то Висшият съдебен съвет е стражата на този храм. В седмицата преди изборите за президент тази стража показа, че храмът, който охранява, всъщност се оказва храм на лъжата.

Трима-четирима души, сред които главният прокурор и Представляващият ВСС (това е нещо като знаменосецът на храмовата стража, този, който държи високо светлото знаме на истината и справедливостта), се забъркаха в скандал за разпространяване на лъжи. Всичко, разбира се, се върти около това кой колко пари е взел, толкова ли е взел или по-малко, защо ги е взел, като какъв ги е взел, имал ли е право, имал ли е морално основание, трябвало ли е това да се дрънка по телевизията, пращани ли са били папараци да снимат съдии, стигнато ли е дъното на низостта, копае ли се още надолу и обидно ли е едно такова заключение за съдебната система на българина. По един пункт само няма никакви противоречия - да, пари са взимани. Всъщност, изобщо не е интересно за какви точно лъжи става дума в скандала - за тях медиите писаха с огромно удоволствие и в подробности. По-важното е, че всички лъжи бяха доказани безпрекословно. Тоест доказано беше, че са лъжи. Доказано беше, че магистратите, тези жреци в храма на истината и справедливостта, преднамерено, целенасочено и без никакви угризения лъжат пред аудиторията на националните медии. Скандално ли е това? Очевидно не, след като те с действията си показват, че го намират напълно в реда на нещата.

Българинът наистина умее и обича да лъже, дори когато е съдия. А може би особено тогава.

Ама, чакай, чакай! Тук има противоречие! - ще се провикне някой, който чете по-внимателно. - Лъжливи, продажни и престъпни са политиците на българина, а не самият той. Именно затова той си ги и мрази. А те какви са, тези политици и съдии на българина? Някакви финландци?

Значи, когато Петното протестира по площадите, е от народа. Когато Петното се кандидатира за президент, вече не е от народа, вече е финландец. Когато онзи, другият кандидат, пляска по главата Волен Сидеров насред "Раковска", е от народа. Когато посреща с хляб и сол мотоциклетистите на Путин, пак е от народа, даже е съвсем от народа. Обаче когато пожелае да стане президент, вече е финландец. Докато е от народа, българинът го обича, когато стане от "политиците", българинът го мрази.

Какво означава революционер?

Това е човек, който мечтае да замени чуждото статукво със свое. Най-яростните критици на "политическия модел", най-чистите родолюбци, най-гневните граждани ще дадат мило и драго, за да бъдат част от този модел. Какво направиха спонтанно протестиращите? Формализираха се и се вписаха в пейзажа. Какво направи пламенният народен трибун от телевизионния екран Волен Сидеров? Къде е сега другият пламенен народен трибун от същия екран - Валери Симеонов? Ами Велизар Енчев, ами Слави Трифонов - все телевизионни "бунтари", устремени към властта. В чия глава може да се зароди мисълта, че да удариш шамар на Сидеров пред камерите, вече е достатъчно, за да претендираш за държавен глава? Но не е крива мисълта, защото тя закономерно би възникнала във всяка среда, в която ругаеш властта, за да я обладаеш.

И така, след монументалната фигура на Българина, се очертава и още една - тази на Народа. Българинът е характерен с това, че е трудолюбив, гостоприемен, умее да прави кисело мляко, да мрази и да лъже. Народът пък се отличава със своята двоякост. Той се състои от "народ" и "врагове на народа", или иначе казано, от корумпирани гадове във властта и бедни, но честни хорица извън нея. Тези две категории никога не се смесват, въпреки че отделни индивиди редовно преминават от едната в другата. Особеното тук е само това, че тази част от народа, която е във властта, е враг на народа, докато е в нея.

Горните разсъждения са особено важни, защото помагат да се отговори на въпроса: за кого ще гласува българинът утре? Вече има десетина дежурни социологически агенции, които пробват сили. Между другото, аз следя внимателно какво пророкуват и следващата събота ще направя класация кой колко е познал за първия тур. Но колкото и да са прецизни в работата си, те пак не могат да кажат за кого ще гласува българинът. А отговорът е прост: Българинът ще гласува за Народа! Или поне така излиза от всичко чуто в предизборната кампания. За щастие, това е невъзможно да се случи, защото и Българинът, и Народът не са действителни лица, а приказни герои като Кумчо Вълчо и Баба Меца. Нито съществува някакъв космат Българин извън пространството и времето, нито пък някакъв Народ - неук и простоват Крали Марко, когото всеки гледа да прецака. Няма такъв субект с една воля, един интерес и едно мнение. Затова, както писах по друг повод, пред формулата "волята на народа" предпочитам "мнението на по-голямата част от гражданите". Приятно гласуване!

Между другото, използвам случая да напомня, че днес е Архангелова задушница, надявайки се, че никой не е забравил. Молим се за задгробната съдба не само на своите близки, но и на загиналите воини. Затова я наричаме и "Мъжка задушница". И понеже бездруго е ден за размисъл, да размислим не само за Българина и Народа, не само за президента и кандидатите, а и за близките перспективи на тленното си битие. Да си спомним за покойниците и кротко да се приготвим да се присъединим един ден към тях. Когато го направим, ще видим колко ала-бала е всичко останало. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.