Къде се пресичат икономическите виждания на Клинтън и Тръмп?

Рекордно ниска безработица, стабилен темп на растеж, банков сектор, който отново отчита големи печалби и бързо изплаща дълговете си към правителството, солидно вътрешно потребление и здравословна инфлация - Америка сякаш е готова да се изправи срещу предизвикателствата на засилващото се социално неравенство, бързо растящия държавен дълг и все по-ожесточената международна конкуренция.

С икономическите си планове кандидатите на републиканците Доналд Тръмп и на демократите Хилари Клинтън трябва не само да предложат на американците начини за увеличаване на работните места и ускоряване на икономическия растеж, но и да очертаят перспектива за социална справедливост и неувяхваща вяра в американската мечта.

По малко въпроси претендентите за Белия дом са единодушни и едно от тях е необходимостта да се повиши минималното заплащане на труда. От 2009 г. на федерално равнище то е 7,25 долара на час. Клинтън е по-смела с предложение за 12 долара, което в крайна сметка да нарасне до 15 долара. Тръмп, макар да започна кампанията си с изказване, че "заплатите са твърде високи", постепенно се приближи до позицията на демократите, призовавайки за минимално възнаграждение от 10 долара на час, а щатските и местни власти сами да решават дали да определят по-висок минимален праг.

По-високи или по-ниски данъци

Двамата съперници имат противоположни концепции за начина, по който икономическият растеж може да бъде ускорен, за степента, до която държавата трябва да се намесва в икономиката, и за частта от доходите на граждани и компании, която се полага на хазната.

Според Тръмп данъците трябва да бъдат намалени, за да бъдат освободени пари, които след това да бъдат "впрегнати в работа" и по този начин да създадат растеж и работни места.

Хилари Клинтън пък иска данъчни намаления за средната класа и дребния бизнес, но залага на увеличаване на данъците за американците с високи доходи не само в търсене на социална справедливост, но и за да повиши държавните приходи. С тях след това тя предвижда да бъдат финансирани правителствени програми в множество области - от социално осигуряване до инфраструктура.

Показателен пример за противоречията между кандидат-президентите са възгледите им за бъдещето на данъка върху скъпите недвижими имоти. В момента при наследяване на недвижими имоти на стойност над 5,45 млн. долара хазната прибира 40% от стойността им.

Тръмп настоява данъкът да бъде отменен с аргумента, че след като са плащали данъци цял живот, хората не бива да бъдат облагани и при смъртта си. Клинтън предлага необлагаемата граница да бъде понижена до 3,5 млн. долара, след което да се плаща ставка от 45%.

Това не е единственият удар върху богатите, планиран от кандидата на демократите. Тя иска да въведе т. нар. Правило на Бъфет, според което никой с доходи над 1 млн. долара няма да плаща данъци под 30%, а за доходите над 5 млн. долара се предвиждат и допълнителни 4% данък.

Клинтън планира допълнителните приходи от данъците на най-богатите да бъдат използвани за безплатно университетско образование на младежи от семейства с ниски и средни доходи.

Тръмп се опитва да привлече гласове с щедри обещания за намаляване на данъците на всички граждани и бизнеса (например понижаване на корпоративния данък от 35% до 15%).

Дори при оптимален сценарий обаче, при който парите, спестени от данъци, както предлага Тръмп, се превръщат в икономически растеж, ще бъде необходимо време. Освен това се очаква за едно десетилетие правителството да загуби приходи от 4,4 до 5,9 трлн. долара, според оценки на консервативната организация Tax Foundation.

От друга страна според анализ на левия Tax Policy Centre, данъчните планове на Клинтън би трябвало да донесат допълнителни бюджетни приходи от 1,1 трлн. долара за 10 години, а увеличаването на ставките всъщност ще бъде усетено от незначителен процент американци в най-високата данъчна категория.

Анализатори все пак предупреждават, че повишаването на данъците може да откаже богатите американци да правят инвестиции, което ще бъде спирачка за икономиката като цяло.

Бюджетни планове и инвестиции

Данъчните реформи, планирани от Клинтън и Тръмп, пряко ще се отразят и върху един от най-сериозните проблеми, които ще трябва да бъдат решени през идните години - огромният държавен дълг, за който се очаква скоро да набъбне още повече заради програмите за социално и здравно осигуряване.

ръмп смело обещава, че ще успее да изчисти 19 трлн. долара дълг за осем години. Той направи и поредица от често противоречащи си изказвания, а после се зарече да ускори икономическия растеж, за да може да започне да изплаща задълженията - нещо, което според всички бюджетни анализатори за момента е невъзможно.

Клинтън по принцип се въздържа да говори за конкретни мерки в тази насока, но често припомня, че когато съпругът й Бил Клинтън напусна Белия дом, остави балансиран бюджет и излишък. Тя е категорична, че новите правителствени програми, които предлага, няма да утежнят бюджетния баланс, а програмите, които планира, са мащабни. За подобряване на инфраструктурата например бившият държавен секретар на САЩ се зарече да отдели 275 млрд. долара още през първите си 100 дни в Овалния кабинет, ако спечели изборите. Парите се предвижда да дойдат от реформата на корпоративния данък.

Тръмп е съгласен с опонент си, че инфраструктурната мрежа на Америка се нуждае от обновяване. Той обеща "програма за трилиони", която ще се финансира от приходи от вдигането на ограниченията за производство на енергия, от частни инвестиции, а проектите ще се изпълняват по-бързо и по-евтино.

Повече или по-малко правила

Възгледите на Тръмп, че държавата трябва в максимална степен да се оттегли от регулирането на икономиката и че пътят към бурен растеж преминава през даването на свобода на бизнеса са особено ясно очертани при идеите му за развитието на енергетиката.

Енергийните регулации, които Тръмп иска да анулира, включват режимите за предоставяне на федерални земи и офшорни зони за добив на петрол и газ, вдигане на мораториума за издаване на нови лицензи за въглищни мини на федерална земя и премахване на правилата за защита на водните пътища и блатата от промишлена дейност.

Тръмп заяви, че иска да премахне и Плана за чиста енергия - амбициозното и оспорвано предложение на администрацията на Обама за намаляване на емисиите на парникови газове от електроцентралите.

Дори "зелената" енергия и борбата с климатичните промени не са пощадени от дерегулаторския му плам. Докато бившият държавен секретар обещава наследеният от Обама план да бъде само основата за разработване на нови федерални стандарти за защита на околната среда и развитие на слънчевата енергия, то опонентът й рядко произнася думите "възобновяема енергия" и се зарича да отхвърли Парижкото споразумение за борба с климатичните промени, което Вашингтон ратифицира преди броени седмици.

Съдбоносно единомислие за свободната търговия

Независимо кой ще стане президент на САЩ - Тръмп или Клинтън, бъдещето на свободната търговия няма да е светло. И двамата се противопоставят не само на Транстихоокеанското партньорство (ТТП), което администрацията на Обама подписа с още 11 страни от тихоокеанския регион, но и поставят под въпрос действащото вече две десетилетия Северноамериканско споразумение за свободна търговия (НАФТА) с Мексико и Канада.

За Тръмп свободната търговия и глобализацията са източник на неизчерпаеми злини за американската промишленост, нечестна конкуренция и инструмент за изнасяне на работни места от страната. Според него въвеждането на митнически тарифи от 35% за мексиканските стоки и 45% за китайските ще насърчи американците да купуват американското, а издигането на стена по южната граница на САЩ трябва да спре притока от незаконни имигранти, които пък според него отнемат работни места.

Клинтън го предупреждава за опасните последици, които може да има евентуална търговска война с Китай, включително за конкурентоспособността на страната на световната сцена. Тя обаче също не е поддръжник на свалянето на бариерите пред световната търговия и макар като държавен секретар да подкрепяше ТТП, вече застава срещу него.

"Противопоставям му се сега, ще се противопоставям след изборите, ще се противопоставям като президент", зарече се тя.

Планът й все пак е насочен по-скоро към засилване на производството в САЩ чрез данъчни стимули за компаниите да задържат в страната производствените си мощности, отколкото към забрана за изнасяне на работни места в чужбина.

На този фон изгледите споразумението с Европейския съюз (ТТИП) да бъде сключено при следващия обитател на Белия дом, който и да е той, изглеждат все по-малки.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител