11/13/16 13:32
(http://offnews.bg)

Защо Хилъри Клинтън спечели повече гласове, но загуби изборите

Мнозина в България и по света останаха учудени, виждайки победоносните и щастливи лица на Доналд Тръмп и неговите поддръжници на фона на броя гласове, които двамата кандидати спечелиха. Кандидатът на Демократическата партия Хилъри Клинтън спечели близо 400 000 гласа повече, отколкото завоюва нейният конкурент. Независимо от тези цифри, именно Доналд Тръмп ще бъде 45-ят президент на САЩ. Причината е в специфичната избирателна система, която се използва при определянето на американските президенти. Система, която е наследена директно от бащите основатели на американската държава и остава почти изцяло непроменена от 1787 година до ден днешен. Придържането към този формат на избиране на президент поражда изключително горещи дискусии между политици, историци и обикновени граждани. Този дебат в американското общество ще се превръща във все по-актуален и централен, имайки предвид, че двама от последните трима американски президенти са избрани, независимо че са спечелили по-малко преки гласове от своя конкурент. Какво представлява американската избирателна система и как всъщност работи? Гласуването за президент и вицепрезидент в САЩ се осъществява в два етапа. Широко разпространено мнение е, че на всеки четири години гласоподавателите в САЩ гласуват за президент и вицепрезидент. Това е вярно само до известна степен. Както често се случва в реалността, процесът е далеч по-сложен и често объркващ. Причината за това се крие в така наречената Електорална колегия. Това е политическото тяло, което на практика избира президента и вицепрезидента на САЩ. Неговите 538 електори (числото не е случайно, а се равнява на сбора от 100-те сенатори в Сената плюс 438-те представители в Камарата на представителите на САЩ) се избират пряко от гласоподавателите. Накратко казано - обикновените хора гласуват за други, една идея по-специални, хора, които гласуват, за да се стигне до най-специалните двама - президентът и вицепрезидентът. Целта на всеки кандидат за президент е да спечели 270 електори, което му гарантира мнозинство в Електоралната колегия. Изборът на тези 538 електори всъщност не зависи директно от вота на всички гласували американци накуп, а е разделен между 50-те щата плюс специалния окръг Колумбия, т.е. столицата Вашингтон. Всеки щат, независимо колко е населен, получава възможността да излъчи минимум 3 електори. Останалите електорални места се разпределят между всички щати спрямо големината на тяхното население. Колкото по-населен е даден щат, толкова повече електорални места получава и следователно има по-голяма тежест при избирането на Електоралната колегия. За съжаление този метод на разпределяне на електоралните места не отговаря напълно на истинското съотношение на населението между отделните щати. Електорите в по-малките щати са избрани с чувствително по-малко гласове отколкото техните колеги в гъстонаселените щати. Това води до ситуация, в която някои гласове в страната са по-важни от други или с други думи едно не е равно на едно. В Америка живеят 324,954,000 души. Това означава, че всяко едно от 538-те електорални места отговаря на 604,003 души. В Конституцията на САЩ обаче, е записано, че тези електорални места се разпределят не между населението, а между отделните щати. Именно оттук настъпва несправедливото разпределение според мнозина. Нека вземем за пример щата Аляска. Населението му е 738,432 души и би трябвало да излъчва един или максимум двама електори, но от Аляска се избират трима електори, т.е. щатът излъчва повече власт, отколкото е тежестта на населението му в сравнение с това на цялата държава. В обратната позиция е щатът Калифорния, чието население е 40,000,000 души и излъчва 55 електори, независимо че математически би трябвало да изпрати 66 електори в Електоралната колегия. Общо 12 щати излъчват по-малко електори, отколкото имат право, ако се взима под внимание единствено тежестта на населението. Те са Мичиган, Джорджия, Вирджиния, Ню Джърси, Пенсилвания, Северна Каролина, Илинойс, Охайо, Ню Йорк, Тексас, Флорида и споменатата Калифорния. 1 глас на жител в щатите, които са оцветени в червено има чувствително по-малка стойност от 1 глас в оцветените в зелено щати В някои ситуации разликите между стойността на гласовете в различните щати може да бъде впечатляваща. На пример в 500 000 гласа за определен кандидат в Илинойс се равняват на 2 000 000 гласа в Калифорния. Разбира се, дяволът е в детайлите или в конкретния случай - във факта, че всички американски щати, освен Небраска и Мейн, използват мажоритарна система в един тур и системата за разпределяне на електорите между кандидатите, известна като „Победителят печели всичко“. Печели кандидатът, за когото са гласували най-много хора, а победителят взима всички електори от дадения щат. На пример кандидатът, за когото има най-голям брой бюлетини в Калифорния взима всички 55 електори, независимо дали е събрал един глас повече от своя опонент или е събрал 15 милиона гласа повече. В тазгодишните избори Хилъри Клинтън победи Донълд Тръмп в щата Ню Йорк, печелейки над един милион и половина гласа повече, но практически само един от тези гласове имаше смисъл. Важно е да спечелиш един глас повече от опонента си. Това прави бюлетините на всички останали милион и половина гласували безсмислени. Във всеки един щат има десетки хиляди гласове, които губят стойност по този начин. При подобен механизъм съществува риск единият от кандидатите да спечели много повече гласове от другия, но в крайна сметка да имат равен брой избрани електори или по-популярният да получи дори по-малко. Вече разгледахме примера на щата Ню Йорк от изборите през 2016 година. От този щат Хилъри Клинтън печели 29 електори, след като за нея са гласували 4,143,874 души. В същото време Доналд Тръмп печели 30 електори, след като получава най-много гласове в щатите Монтана, Аляска, Северна и Южна Дакота, Западна Вирджиния, Канзас и Уайоминг. За него, обаче, в изброените щати са гласували общо 2,572,023! Независимо че броят на гласувалите за единия от кандидатите е с над 1,5 милиона по-малко, той взима дори по-голям брой електорални гласове, които всъщност имат значение в надпреварата. В най-крайния възможен вариант в национален мащаб, президентът може да бъде избран напълно легитимно по настоящата система само с 22% от гласовете. Естествено, това е много малко вероятно, но е хипотетично възможно. Защо е избрана подобна система? Представете си, че организирате избори в началото на XIX век. Най-доброто комуникационно откритие на цивилизация си остава човек на кон или возещ се в конски впряг. Би било изключително сложно да се събира огромно количество бюлетини, които да се изпращат на хиляди километри, където да бъдат преброени и анализирани. Както знаем, понякога това е проблем дори в модерността. #Избори2015. Подобно транспортиране би било изключително скъпо и бавно, с огромен риск от фалшификация и вероятни нападения. Вземайки под внимание огромните разстояния, които е било нужно да бъдат изминавани с огромна по рода си документация, бащите основатели на американската държава са решили, че е далеч по-разумно, практично и безпроблемно хората да гласуват по места, а в последствие да изпращат единствено няколко представителя, които да гласуват вместо тях. Това бил единственият възможен вариант за каквото и да е било провеждане на избори. Всички представители се събирали в столицата Вашингтон, където би трябвало /с различна степен на преданост/ да гласуват по начина, по който са го сторили гласоподавателите от техният регион. Втората причина, поради която е въведена системата на Електорална колегия е желанието да се гарантира равновесието между значимостта на отделните щатите, техните жители и проблемите, пред които се сблъскват. Към момента повече от половината население на САЩ живее само в 9 щата - Калифорния, Тексас, Илинойс, Мичиган, Охайо, Пенсилвания, Ню Йорк, Джорджия и Флорида. Според анализатори и защитници на сегашната система за избиране на президент тя гарантира, че тези щати няма да бъдат единствените, които имат значение. Според тях ако се премине към директно гласуване, тези девет щата биха били способни да налагат кандидати, политики и решения на всички останали щати, които ще се превърнат в безгласни букви при определянето на посоката на развитие на страната. Подобна тенденция е изглеждала много вероятна, когато младата, но огромна страна е изграждала своята избирателна система. Водачите и първи политически лидери на страната са виждали възможност това да доведе до изолация на определени щати, което би създало риск те да пожелаят да се отделят от съюза и да предпочетат да се развиват като самостоятелна държава. Половината население на САЩ живее само в оцветените в червено окръзи Логично е да се отбележи и че независимо от изключителната демократичност на американската конституция, бащите основатели на страната вероятно са искали да запазят възможен механизъм за ограничаване възможността да встъпи в длъжност кандидат, когото лидерите в столицата не одобряват. Трябва ли да се премине към директно гласуване? Американското общество все още не е постигнало консенсус относно начина на провеждане на бъдещите избори. Към момента това е поредният признак, по който е разделена нацията, независимо че мнозинството (63%/) от жителите на страната биха предпочели директно гласуване за президент (според проучване на "Галъп Интернешънъл" от 2013 г.). Не може да не се отбележи, че тенденцията за концентрация на увеличаващото се население в малко на брой мегаполиси ще води до все по-голям обществен натиск и критики към настоящата система, тъй като все по-голям брой хора ще остават без глас в национален мащаб. Една от най-големите критики към системата на електоралното гласуване е, че изолиран, локален изборен проблем или нередност има потенциала да се развие в катастрофа с национален мащаб с огромни последици. Подобен пример са изборите през 2000 година, когато Ал Гор губи надпреварата заради решаващия тогава щат Флорида. Републиканският кандидат Джордж Буш получи само 537 гласа повече на фона на близо 6 милиона гласували. Друга критика към строгата двупартийна система е практическото ограничаване на независими кандидати или такива от трети партии. Твърди се, че сегашната система дава възможност да се чуе гласът на различните малцинства, но на практика се случва точно обратното - в масовия случай представителите на малцинствата живеят именно в щатите, които са потърпевши от Електоралната колегия. Защитниците на системата твърдят, че всеки избирателен формат има недостатъци и не съществува идеален вариант, който да бъде приет. Според тях всяка система би произвеждала известни грешки, неточности или проблеми. Сегашният формат е отговорен за 4 случая, в които директният вот за загубилия кандидат е по-голям от този на спечелилия изборите. Това се е случило при избирането на Ръдърфорд Хейс през 1876 г., на Бенджамин Харисън през 1888 г., на Джордж Буш през 2000 г. и на Доналд Тръмп само преди няколко дни. Независимо че историята на този феномен има над 150-годишна история, е притеснително, че 50% от случаите са в рамките на последните 16 години. Много е вероятно това да се дължи именно на урбанизацията, на промяната в начина на живот и влиянието на технологията. Фактори, които тепърва ще играят все по-сериозна роля. Тази година Електоралната комисия се събира на 19 декември, за да гласува за новия президент на страната, т.е. формално Доналд Тръмп все още не е избран. Избрани са единствено хората, чието задължение (морално или законово) е да гласуват за него. Интересно е да се спомене, че само 24 от щатите задължават чрез закон своите електори да гласуват по същия начин, по който са гласували жителите му. Изключително рядко се случва електор да гласува различно от жителите на щата - само 179 електори в 22 случая са престъпвали волята на директния вот на хората в цялата историята на САЩ. Въпросът дали президентът трябва да представлява хората или отделните щати ще бъде активно дискутиран и в бъдеще. Дали обаче ще отпадне Електоралната колегия? Едва ли, имайки предвид, че за подобно решение е нужно съгласието на минимум 2/3 от сенаторите и представителите в Камарата на представителите на САЩ, както и ратифицирането на подобна промяна от поне 39 от 50-те щата, а за огромната част от тях сегашната система е далече по-облагодетелстваща и носеща сила и влияние.
Публикувана на 11/13/16 13:32 http://offnews.bg/news/n_1/n_639812.html

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване