Според предварителните данни, обявени от Маркет линкс, Алфа рисърч и Галъп, на вчерашния 13 ноември кандидатите на левицата за президент и вицепрезидент ген. Румен Радев и Илияна Йотова са повели на тези на ГЕРБ – Цецка Цачева и ген. Пламен Манушев, с около 13% преднина. Според различните данни подкрепата си за първата двойка са дали съответно

58,1-58,5% от избирателите, отишли пред урните на балотажа, срещу 35,3-35,7%

за кандидатите на ГЕРБ. Между 5 и 6% от гласувалите са отбелязали в бюлетината квадратчето „не подкрепям никого“. Според данните от социолозите по-голямата част от гласовете на останалите основни претенденти на първия тур, са се преляли към Радев. 91,4% от вота, който бившият премиер, подкрепен на изборите от ДПС – Пламен Орешарски е получил на първия тур, са отишли към кандидата на левизата. Пак за него бюлетина са пуснали и 60% от избирателите, дали гласа си миналата неделя за лидера на ВМРО и съпредседател на участващия в управляващата коалиция Патриотичен фронт Красимир Каракачанов. Мнозинството от хората, гласували тогава за кандидата на РБ, наложен на Блока от лидера на ДСБ Радан Кънев – Трайчо Трайков, също са гласували за Радев. Макар до ранния следобед активността на втория тур да бе по-голяма от тази на първия, в края на изборния ден тя се оказа около 50%. Това означава, че 7% от хората, отишли пред урните миналата неделя, когато гласуваха 57,47% от пълнолетните жители на страната, тази не са го направили.

Малко преди 18 часа по-голямата част от министрите се събраха в централата на ГЕРБ, където по-късно към тях се присъедини и премиерът. В 21.30 часа той, придружен от Цачева и от по-голямата част от министрите в кабинета даде изявление, в което обяви, че още в първия работен ден на парламента, ще подаде оставката на правителството. „Има нова политическа ситуация в България. При новата ситуация в Народното събрание става ясно, че управляващата коалиция няма мнозинство и не може да се правят реформи. Дори и бюджетът не може да се приеме“, заяви той, като посочи, че партията му категорично няма да участва в сформирането на кабинет в рамките на настоящия парламент и

ще върне мандата при пускането на т.нар. „въртележка“ -

т.е. при стартирането на конституционната процедура по избор на ново правителство (виж вдясно). Парламентарният шеф Цецка Цачева пък обяви, че ако ГЕРБ реши е готова да подаде оставка като председател на НС и дори да напусне групата.

В късния следобед на „Позитано“ 20 се събра и ръководството и предизборния щаб на БСП, като на заседанието присъстваха и Радев, и Илияна Йотова. Малко след 20.30 часа Радев, вече охраняван от гардове на НСО, влезе с вицето си Йотова в НДК, като коментира: „Това е победа за целия български народ, защото демокрацията победи апатията и най-вече страха“. Той обяви, че ще коментира по-обстойно на пресконференцията в изборната нощ, която трябваше да започне след редакционното приключване на броя.

При оставка от страна на кабинета „Борисов“

за първи път в новата история на България може да бъде задействана алинея 7 от чл. 99

от конституцията. Тя е единствената опция, предвиждаща в рамките на действащо Народно събрание да има служебен кабинет. Причината е, че според законовата разпоредба три месеца преди края на мандата на действащия президент не може да бъде разпускан парламентът, обясни пред Агенция "Монитор" конституционният съдия Пламен Киров. Преди изобщо обаче да се стигне до това, първо трябва да бъде пусната т.нар. въртележка – т.е. при оставка на кабинета президентът провежда консултации с парламентарните групи и прави първи опит за съставяне на правителство, предоставяйки проучвателен мандат отново на най-голямата парламентарна група – ГЕРБ. Ако тя го върне, се дава мандат за съставяне на кабинет на втората по численост и ако тя направи същото, президентът връчва мандата на трета от парламентарните сили, която избира по своя преценка. Ако и трите опита завършат без успех, държавният глава пита КС дали може да състави служебен кабинет, като съдът ще отговори, че може да сформира „особен служебен кабинет“ - т.е. такъв, който има всички правомощия на редовния. В това число да внася и законопроекти и да изтегля такива. Той подлежи на парламентарен контрол, но НС не може да му гласува вот на недоверие. При такава хипотеза парламентът се разпуска чак след като новият президент встъпи в длъжност – на 22 януари 2017 г. Тогава новият държавен глава трябва да насрочи и предсрочни парламентарни избори. Пак от него би зависело дали назначеният от предшественика му служебен кабинет ще продължи да изпълнява функциите си, или ще бъде назначен нов или направени промени в него.

Сутринта, след като гласува, настоящият президент Росен Плевнелиев обяви, че още в изборната нощ ще се обади на новоизбрания си наследник, за да го поздрави, а днес ще го покани на „Дондуков“ 2, за да „започнат съвместна работа“.