Какво би могъл да свърши Доналд Тръмп, за „да направи Америка велика отново“

Близо две години разнопосочните коментари на кандидатите за Белия дом не спираха да стрятскат инвеститорите. Перспективата от търговски войни на Съединените щати с Китай и Мексико удари световните пазари, и без това вече объркани след неочаквания резултат в полза на Брекзит. Изборите в САЩ приключиха, но финансовата общност не си е поела дъх на облекчение. Доналд Тръмп - избраният президент, ще трябва да остави в миналото част от реториката на Доналд Тръмп - кандидата за президент, за да успокои изопнатите нерви на инвеститорите. Тръмп ще влезе в Белия дом във времена на неустойчива глобална икономика. Големи развиващи се пазари като Бразилия, Русия и Южна Африка са в рецесия. Растежът в Китай се забавя, а Европа така и не се е отърсила от ефектите на кризата с еврото. Да добавим изгледите за мъчителен развод между ЕС и Обединеното кралство, възхода на икономическия национализъм в Централна Европа, Турция и Филипините, нерешения конфликт в Сирия и клокочещия Близък Изток. Финансовите пазари имат достатъчно причини да са изплашени. Инвеститорите търсят знаци, че популистките опорни точки в кампанията на Тръмп ще останат там, където им е мястото: в миналото на самата кампания. Темата не е само във външната търговия. Избраният президент трябва да отговори на проблемите отвътре: нарастваща пропаст между регионите и засилващо се социално неравенство. Както британците, подкрепили излизането от ЕС, така и мнозина в САЩ виждат себе си изхвърлени зад борда на Американската мечта. Доскоро по-доброто образование беше сигурен билет за успешна икономическа мобилност. В редица щати това вече не е така. Новите технологии създават цели индустрии с малка заетост, които изместват традиционните. Почасовата или временна работа дава малко социални придобивки към заплатата и намалява мобилността. Новата икономика е и благодат, и проклятие. Като благодатта се трупа в полза на малка група от висококвалифицирани специалисти. Неравните възможности: ето кое направи тази президенстка кампания по-яростна и хаплива от предишните. От началото на XXI век насам средната класа в Щатите се топи и големи групи от хора минават в категорията на по-ниските доходи. Решаването на този проблем би следвало да е първа точка в програмата на новия президент. Коя може да е началната стъпка? Да се започне с подобряване на средата за предприемачество. Съединените щати са единствената сред държавите със солиден капацитет, която не е подобрила бизнес регулациите си през последното десетилетие. Това се вижда от последния доклад Doing Business. Там САЩ споделят не особено престижната компания на страните-нереформатори, сред които Боливия, Ирак и Еритрея. Застоят в американската регулаторна политика обяснява загубата на конкурентноспособност в сравнение с други икономики. От 2004 г. насам САЩ изпаднаха от второто място в Doing Business (изпреварени само от Нова Зеландия) до осмото - след Нова Зеландия, Сингапур, Дания, Хонг Конг, Южна Корея, Норвегия и Обединеното кралство. Някои от реформите зависят от волята на Конгреса. Като данъчната, където САЩ заемат 53-то място - по-напред само от Гърция и Португалия измежду всички страни от ОИСР. Но за други реформи не се искат значителни законодателни инициативи. Например в регулациите за стартиране на нов бизнес. Там Щатите са 49-ти в класацията, зад Мароко и Румъния. Ето двете области, където са нужни значителни промени, за да се улесни започването и развиването на бизнес. Отвъд тези реформи, финансовите пазари биха приветствали инвестициите в инфраструктура. Качеството на пътната, летищната и градската инфраструктура изостава от това в други развити икономики и отрежда на САЩ 12-то място в Глобалния индекс за конкурентоспособност. Но преди всичко, за пълноценен икономически растеж трябва добре работеща образователна система, която да подготвя хората за промените в икономическата среда. Според PISA, програмата за международна оценка на студентите, САЩ се нареждат на 20-то място сред развитите страни по качество на образованието. Подобрените позиции във всички тези индекси ще са знак за по-добра производителност на американските работници и ще повдигне духа на финансовите пазари. Бившият вицепремиер и финансов министър на България Симеон Дянков е директор на Групата за финансови пазари към Лондонско училище по икономика и политически науки и Старши изследовател в Института за международна икономика „Питърсън“. Статията му е публикувана в LSE Business Review на Лондонското училище по икономика и политически науки.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_640025.html

Свързани новини: