Трите неща, които министър Ненчев очаквано не изпълни

В началото на мандата на отиващото си вече правителство в Министерството на отбраната бяха наследени проблеми , които са от жизненоважно значение за сигурността на страната. Вместо да се заеме с тях обаче, новоназначеният военен министър Николай Ненчев  прие за своя кауза войната срещу хибридните заплахи. Резултатът днес: драстичен недостиг на военнослужещи в условията на несигурни граници в условията на все по-реален риск от терористична заплаха и армия, значително изостанала в модернизацията. В същото време военното ведомство е готово да плати милиони към източниците на същите тези хибридни заплахи.  Проблем първи: В началото на мандата, както и днес, заплащането и социалните придобивки на военнослужещите остават нерешени, а те се оказват основен фактор за т. нар. "привлекателност" на професията. Две години по-късно военният министър Николай Ненчев се оказа неспособен да реши този проблем и като резултат недостигът на военни е драматичен - официално некомплектът е над 5 хил. души, но по данни на синдикатите бройката е значително по-голяма. Нещата бяха изпуснати, когато финансовият министър Владислав Горанов на своя глава се зае да "реформира" МВР и МО, орязвайки изплащането на обезщетенията при напускане. Първоначално идеята срещна мълчаливото съгласие на вътрешния и военния министър, но след като стана ясно, че нещата излизат извън контрол, те дадоха назад и "заклеймиха" предложението на Горанов. Въпреки оправданията това ненужно разтърси системата и несигурността доведе до масови напускания, както от МВР, така и от МО. Последваха почти панически ходове за излизане от ситуацията с промени в закона за отбраната, които целяха привличането на младежи в армията, но също така и откриваха работни места за пенсионирани военни. Промените градираха до нови предложения за допълнително заплащане за военно звание и длъжност. Направено беше и предложение, с което се връщат стари придобивки, като например военните да имат право да си купят жилище от фонда на Министерството на отбраната.  Проблем втори: Отново с мълчаливото съгласие на Николай Ненчев мина едно от първите решения на кабинета "Борисов 2", с което в рамките на три години бяха орязани модернизационните проекти в армията. Наложи се да се намеси президентът Росен Плевнелиев , който свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) заради плачевното състояние на Въоръжените сили. На него управляващите постигнаха съгласие за отбрана да бъдат отделяни повече пари с акцент върху модернизацията.  Днес бюджетът на МО наистина е вдигнат с близо 80 млн. лв. Парите обаче, както и допълнителните в МВР, са заделени най-вече за плащането на осигуровки. Вярно, планиран е и стартът на два проекта за модернизация - за купуването на нови изтребители и бойни кораби. Именно проблемът в бойната авиация обаче изведе на преден план новоизбрания президент  Румен Радев . Нескритата му вражда с военния министър му спечели образа на проводник на хибридната война, водена от Кремъл у нас. Това, за който той и министърът не се разбраха, е състоянието на авиацията. Опитите на командващия на ВВС тогава да убеди политическото ръководство, че е необходим спешен ремонт на изтребителите от руската държавна компания РСК МиГ допълниха "демоничния" му облик на лобист в името на руската страна. Две години по-късно, с чувство за изпълнен дълг, министър Ненчев даде зелена светлина за плащането на близо 43 млн. лв.  за купуването на 10 двигатели за изтребителната ни авиация, като парите отиват в същата руска държавна компания.  Днес министърът гледа с насмешка на въпроса дали вижда свой принос в издигането на Румен Радев за президент. Може би, ако проектът за нов изтребител беше задвижен от първия му ден в министерството, сега той щеше да има повече основания за усмивка и да си припише заслугата за прекъснатата зависимост на въоръжените ни сили от руската военна индустрия. Вместо това днес той е поставен в унизителното положение в оставка да пише предизборни статии, в опит да развенчае ореола около бившия командир на ВВС.  Проблем трети: Той е свързан индиректно с първите два и способностите на армията да се справи с терористичните заплахи и да охранява границата. В условия, когато разходите за отбрана отиват основно за заплати и кубинки, но не и за инвестиране в нова техника, способностите на държавата да удържи нов мощен мигрантски натиск приличат повече на бой с голи гърди и щик в ръка. МО не успя да даде ход на поръчката за купуване на нова сухопътна техника , която вероятно е по-необходима дори и от новите изтребители. Вместо това, на границата има " джогани " (по определението на премиера в оставка) - стара съветска техника от времето на Студената война и няколко дарени джипове втора употреба.  Повече от всичко изглежда, че две години не са достатъчни да, за да се случат реформите в армията. Но също така повече от видно е, че проблемите останаха неглижирани от ден първи в продължение на две години. Принос за задълбочаването им вече има и поредният бивш министър на отбраната.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_640127.html

Свързани новини: