Румен Гечев: Бюджет 2017 е антисоциален

[div class='center_orange']"Този бюджет, освен че е консервативен и не осигурява условия за нормален растеж на българската икономика, освен че не подпомага растежа на България, второ, той е и антисоциален, защото числата показват, че се задълбочава социалната поляризация" Румен Гечев, депутат от "БСП - Лява България" пред телевизия "България он ер", Сутрешен блок, 2 ноември 2016 г.[class='center_orange' div] Според Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017 – 2019 г., която играе ролята на мотиви към закона за бюджета, основните социални постижения на Бюджет 2017 са увеличението на средствата за социално подпомагане и грижи с около 430 млн. лв., на парите за образование – с 230 млн. лв. и на тези за здравеопазване – с около 290 млн. лв. Общо парите за трите ключови сфери са малко повече от допълнителните средства за отбрана и сигурност през 2017 г. - 825 млн. лв., и малко по-малко от предвидения нов милиард за саниране на жилища. Минималната учителска заплата скача до... 660 лв. Една от червените точки на управляващите в социалната сфера е предвиденото в новия бюджет увеличение на парите на учителите с 8% от 1 януари 2017 г. и с 10% на най-ниските заплати, които обикновено са за младите учители, влизащи в професията. Така най-ниското възнаграждение на педагогическия състав ще се качи от 600 лв. на 660 лв., а средната учителска заплата ще стане 935 лв., по информация на главния секретар на Министерството на образованието и науката Красимир Вълчев, представена пред депутатите от образователната комисия в парламента на 15 ноември. Кабинетът "Борисов 2", който вече е в оставка, за втора поредна година повишава учителските заплати. Изпреварващият ръст на най-ниските възнаграждения се прави за привличане на млади кадри, защото до 9 години половината от настоящите преподаватели ще навлязат в пенсионна възраст. С Бюджет 2016 средствата за учителски възнаграждения бяха повишени с 80 млн. лв., а за 2017 г. се предвижда за целта да отидат 100 млн. лв. По данни на Красимир Вълчев 12 млн. лв. ще отидат за увеличаване на средствата за придобита професионална квалификация, за представително облекло и др. Допълнителни 11 млн. лв. пък ще бъдат насочени към детските градини, в които за пръв път се въвежда деференциация на стандарта за издръжка на дете в предучилищното образование. С 4 млн. лв. се увеличават разходните стандарти за техническите направления в професионалните гимназии, с 10 млн. лв. - парите за учебници. Предвидени са и допълнителни пари за пенсиониране на персонала, защото изплащаните заплати се увеличават от 8 на 10. Учениците над 16-годишна възраст също ще имат право на транспорт до учебното заведение до завършване на средното си образование. Субсидията на държавните висши училища нараства с 10.9 млн. лв., а бюджетът на БАН – с 5 млн. лв. Повече пари за образование и пак на дъното на класациите Увеличението на парите в образованието изобщо не е достатъчно, става ясно от анализ на главния икономист на "УниКредит Булбанк" Кристофор Павлов. Предвидените в бюджета средства са в размер на 3.6% от БВП, а когато се добавят и средствата, които може да се очаква да бъдат усвоени по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", сумата вероятно ще нарасне до около 3.8%. Това е ръст от 0.2% от БВП спрямо очакваните 3.6% за текущата 2016 г. и е точно толкова, колкото средно средства българският публичен сектор е отделял за образованието в периода 2000-2014 г. По-лошото според Павлов е, че България е на дъното на класациите по публични разходи за образование. От групата на постсоциалистическите развиващи се икономики - страни членки на ЕС, известна като ЦИЕ (11), само три страни са отделили за образование суми, по-малки от 4% от БВП, средно за последните 15 г. От оставащите осем страни пет са отделили повече от 5.5% от БВП, като водещите две от тях – Словения и Естония – са не само с най-високите инвестиции в образование на публичния сектор, от над 6% от БВП средно годишно, но са и сред лидерите в ЦИЕ (11) в процеса на догонване на доходите на развитите икономики, става ясно от анализа на "УниКредит". Според икономиста средствата за образование са важен фактор за борба с детската бедност, защото децата, изложени на риск от бедност и социално изключване в България, са 25.4% или 306 000. В интервю за Mediapool финансовият министър Владислав Горанов също признава, че сектор "Образование" може да понесе и доста по-сериозно увеличение на средствата през 2017 г., например за увеличение на заплатите на учителите, което според него би било много ефективен разход и ще повиши качеството на образованието. "Преди години учители са ставали най-добрите 30% от завършващите, докато сега стават последните 30%. Ако се увеличат по-сериозно учителските заплати, ефектът ще бъде чувствителен, защото има много напускащи учители", посочва Горанов. От думите му обаче става ясно, че по-голям приоритет от образованието в Бюджет 2017 е санирането на жилища. По-високи пенсии, но 50% от тях - под линията на бедност Увеличението на пенсиите е друга гордост на управляващите в социалната сфера, макар то да е с едва 2.4% от средата на годината. По традиция социалните грижи са най-големият разход разход на държавата и гълтат около 1/3 от бюджета – 12.3 млрд. лв. през 2017 г. Само за пенсии ще отидат 8.9 млрд. лв., което е с 235 млн. лв. повече от заложените в бюджета за 2016 г. Средната пенсия през 2017 г. ще бъде 341.57 лв., което е с 3% повече в сравнение с 2016 г. по данни на социалния министър Зорница Русинова. В същото време обаче според редовното тримесечно проучване на КНСБ за издръжката на живота, тя е в размер на 558.82 лв. на човек на месец към септември 2016 г., т. е. значително над средната пенсия. Още по-лошото е, че въпреки увеличението на пенсиите през 2017 г. около половината от пенсионерите ще продължат да живеят под линията на бедност от 300 лв. Високи помощи, но само за ¼ от децата с увреждания Друга социална реформа на управляващите е новата, диференцирана помощ за децата с увреждания от 1 януари 2017 г. Според нея децата с увреждане от 90% и над 90% ще имат право на 930 лв. на месец, между 70% и 90% - 450 лв., а с увреждане между 50% и 70% - 350 лв. Общо децата, които са със степен на увреждане над 50% у нас и ще бъдат засегнати от новия модел на помощта, са 26 000. По данни на социалното министерство децата с най-сериозно увреждане - над 90%, са 5 876. Тези със степен на увреждане между 50 и 71 на сто са 13 764, а между 71 и 90 процента – 6 985. От пресцентъра на социалното министерство обясниха пред Mediapool, че по новия модел на помощта не би трябвало нито едно дете с увреждане да получава по-малка помощ, отколкото в момента. В същото време обаче групата с най-малка степен на увреждане – между 50% и 70%, ще получава същата сума, както през 2016 г. В момента по различните закони тези деца получават 240 лв. плюс 100 лв., а някои от тях – и допълнителни 10 лв. по Закона за интеграция на хората с увреждания. Догодина те ще взимат по 350 лв. С 10% се увеличават стандартите за специализираните социални институции в общините и за услугите за хора с умствени увреждания, а с 15% - за центровете за деца с увреждания, предвижда още Законът за държавния бюджет за 2017 г. Много от социалните плащания от догодина обаче запазват нивата си – детските надбавки, еднократните помощи при раждане, обезщетението за отглеждане на дете през втората година, помощта за отглеждане на близнаци и т. н. Вдига се осигуровката за фонд "Пенсии" в НОИ и пенсионната възраст. Вдигат се доходите, но на 63 000 души Основният фокус на политиката по доходите на ГЕРБ е повишаването на минималната работна заплата от 420 лв. на 460 лв. По информация на Националната агенция за приходите това касае около 63 000 души, които през 2016 г. работят срещу най-ниското възнаграждение. Засега управляващите, както и работодателските организации не приемат никакви други идеи на синдикатите за политика по доходите като например определяне на по-висока минимална работна заплата за висшисти, приемане на препоръчителен процент на увеличение на заплатите в частния сектор и препоръчителна "заплата за издръжка" във всеки регион на страната, която да е по-висока от минималната. Повече пари и пак недостиг в здравеопазването Бюджетът за здравеопазване догодина се увеличава с 270 млн. лв., а специално на здравната каса – с около 200 млн. лв., предвижда проектобюджетът на организацията. Въпреки увеличението обаче очакването е парите да не стигнат, защото се залагат разходи, които ще бъдат по-малки от реално направените през 2016 г. Следователно догодина отново се очаква недостиг по редица пера като болнична помощ, разходи за лекарства и др. По-добро е положението само с извънболничната помощ. В същото време е заложено символично увеличение в бюджета за разплащане с чуждите здравно-осигурителни фондове, към които НЗОК е сериозно задлъжняла за лечението на българи в ЕС. В бюджета по това перо са предвидени 62.6 млн. лева, а НЗОК ще започне годината с искове за около 95 млн. лева, чиито крайни срокове за безлихвено плащане са изтекли преди 31 декември 2016 г. По прогнозни данни на касата са й необходими 130 млн. лева за своевременно разплащане, но в бюджета е заложена под половината сума и касата отново ще разчита на договорки за разсрочено плащане. Предварително ясен недостиг се залага и в разходите за болници и лекарства. Болниците ще получат със 136 млн. лв. повече спрямо тазгодишния бюджет, но пък със 143 млн. лева по-малко от разходите, които реално ще бъдат платени тази година. Заложено е увеличение на парите за онколекарства в болниците с 31 млн. лева, но те пак ще са с около 20 млн. лева по-малко от тазгодишния реален разход. При лекарствата за домашно лечение също се очертава дефицит от около 70 млн. лева. Част от недостига ще бъде покрит с парите от резерва за догодина, който е 341 млн. лева. [div class='center_orange']Заключение: Увеличението на средствата в Бюджет 2017 за трите основни социални сектора – социални грижи, образование и здравеопазване, с около 850 млн. лв. е добра, но стандартна стъпка на фона на очаквания икономически растеж от 2.5% догодина. Управляващите не правят смели стъпки по нито едно от социалните пера на фона на сериозния ръст на ангажиментите в отбраната и по отношение на санирането на жилища. В Бюджет 2017 все пак са разписани няколко важни социални придобивки – увеличението до 930 лв. на помощта за децата с 90% увреждания, вдигането на учителските заплати с 8% и на минималната заплата от 420 лв. на 460 лв. Затова Бюджет 2017 може да се определи като "недостатъчно социален", а твърдението на Румен Гечев, че е "антисоциален" може да се определи като по-скоро невярно.[class='center_orange' div]   

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/rumen-gechev-byudzhet-2017-e-antisotsialen-news256737.html

Свързани новини: