Учителят на шампионите

Всеки от нас е имал своя любим учител и вероятно той е сложил най-силният отпечатък в живота му. Учителят, на когото се е възхищавал, на когото е искал да прилича, в когото е бил по детски влюбен, учителят, който е формирал представите му за добро и зло. Искаме да разкажем за тези учители... OFFNews благодари на Министерството на образованието, което подкрепя поредицата "Българският учител", в която ще се опитаме да разкажем, за истинските герои, за хората, към които изпитваме огромно уважение. Един от начините да станеш реален участник в процесите в обществото е да избереш професия учител. Тя е може би и най-чистият начин да „налееш“ от извора в менците на бъдещето. Иво Ценов е преподавател по Физическо възпитание в Софийска гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. Освен това в момента е класен на един от осмите класове, след като в края на пролетта изпрати випуск 2016 по пътя си към реализацията им. Приема деца, а изпраща личности, защото самият той има силно развито чувство на ангажираност с реалния живот и това е неговият най-важен урок: да останем с отворени очи за живота в нас и наоколо. Вместо да мажем по дисплеите на смартфоните и да си пишем, бихме могли да погледаме природата и да си разменим някоя и друга дума един срещу друг, и да върнем живота в неговата истинска същност, вместо виртуалната му форма напоследък – това са част от идеите, които господин Ценов предава на младите в хода на обучението. Учителят не се притеснява да споделя своите възгледи относно проблемите на съвремието. Има ясна представа за българската действителност, тъй като е живял с нейните изкачвания и спускания и продължава да се интересува от случващото се днес. Биографията му е богата и всеки – не само учениците – би могъл да получи своя урок от неговия пример. Роден е през 1955 г. в село Алтимир, Врачанско. С усмивка на дълбока любов разказва за родното си село, в което ходи през почивните дни, за да се погрижи за земята там. Отглежда тикви, зеленчуци, плодове, поддържа лозето – не би се отказал от естествените храни, които произвежда сам и дава пример с Швейцария, която продължава да произвежда жито, макар и на много висока себестойност спрямо европейското. Това е традиция, от която Иво Ценов не се отказва, което, освен известна независимост, носи и някои културни и духовни усещания, като това за връзката с корените, труда и личния принос против тоталното обезлюдяване на българските села. Селото е разположено в равнината, разказва той. Има великолепна внушителна църква, построена с парите на местните хора; те обаче не ходят в нея. Хората от полето са по-скоро трудови, отколкото духовни, обяснява учителят. И вмъква, че революция са правели безимотните, докато за жителите на село Алтимир е съществувала относителна сигурност заради земята и препитанието, което дава тя. Докато си говорим, Иво Ценов ту се усмихва радостно, ту се натъжава. Не успява да скрие тъгата си, когато говори за миналото, въпреки здравата си връзка с настоящето. Животът му върви динамично и докато стигне до учителската професия, се налага да поеме много изпитания – заради системата, в някаква степен заради държавата през всички периоди от нейното управление, заради себе си… Когато е дете, жителите на неговия край изграждат със собствени средства пионерски лагер. Децата прекарват по двадесет дни там, като тогавашното ТКЗС дава животни и храни, с които малките да се хранят. Лагерът струва по 1,40 лева на дете. Това са мили спомени за бъдещият учител, който още оттогава заобичва планината. Играе лудите детски игри на поляната в селото с приятелите. После като по-голям ученик има шанса да излиза в планините; класната ръководителка води него и съучениците му до различни точки, между които и връх Ком. Някога всички деца спортуваха, напомня той. Завършва „Електроника“ в училището в Монтана (тогава все още Михайловград). През 1974 г. започва работа в АЕЦ „Козлодуй“ близо месец преди да направят физическия пуск на първия реактор. „Това беше първото ми работно място. До ден днешен съм скътал силни, невероятни спомени от там и винаги, когато стане дума за атомна електроцентрала, ме наболява затова, че нещата се развиха по такъв нелеп начин – спряхме съоръжения, които можеха да произвеждат…“, коментира Иво Ценов. Работи в АЕЦ-а четири години, кара казарма, връща се отново в централата и работи там до заминаване си в София. „…И когато спряха първи и втори, а след това и трети и четвърти реактор, аз отидох и си запалих свещичка.“, казва той, допускайки, че е възможно да идеализира спомените си от онова време, в които това е най-авторитетното и сигурно работно място сред много образовани и интелигентни хора. Там среща и системата на точните разчети и разпределението на правомощията, които му правят силно впечатление. Но споменът за атомната електроцентрала той свързва и с други неща. Още тогава Иво Ценов, едва 20-21-годишен, е инициативен човек и започва да организира групи за туризъм. Сред тях има и много по-опитни от него – завършили „Физика“ и ходили в Алпите, Тибет, Памир хора. Заедно с тях правят различни преходи в планините през почивните дни; веднъж прекосяват целите Родопи в зимни условия за четиринадесет дни. И така се поставя началото на неговата връзка със спорта и туризма. Заминава за София, където завършва НСА – тогава ВИФ „Георги Димитров“ – с учителски профил. Изкарва и втора специалност „Организация и управление на физкултурата“. Обучението в спортната академия дава на Ценов възможността да надникне в спортните дружества и във федерациите. „Имаше отдели, които се грижеха за това хората да спортуват, организираха се състезания за учащи и за работещите…“, разказва бъдещият учител. Следва на стр. 2 От стр. 1 Но преди да стане учител той трябва да се пребори с едно от изискванията на социалистическата система – основанието за жителство в София. Тогава невъзможността да остане в столицата му тежи и решава да започне работа, която ще му позволи да живее тук. Изборът не е много голям – в строителството или в транспорта, и той избира строителството, където дълги години изпълнява най-различни дейности. През годините работи и почти всякакви други неща – шофьор, багерист, тракторист, кранист на кулокран, дърводелец и пр. „…И това много ми е помагало, защото е разширявало кръгозора ми. Аз знам как стоят нещата от живота, а това е полезно за един учител. Знам стойността на нещата, знам колко труд трябва, за да се произведе нещо…“ Когато става на четиридесет години – през 1995 г. – за него се отваря щастлива възможност и той става учител в СГСАГ „Христо Ботев“. Много пъти съм правил компромис и той винаги е бил болезнен…, споделя господин Ценов днес. Но това връщане към училището беше като реализирана дълго неосъществена мечата. Приятно ми е с децата, мисля, че мястото ми е тук, защото се разбирам с тях. През цялото време – до съвсем скоро – учителят по Физическо възпитание от гимназията работи на още едно или две места едновременно, последно в сферата на монтажа. Но тъй като ангажиментите в училище стават все повече и повече – той е и класен ръководител, води и часовете по „Безопасност на движението“ – се налага да напусне останалите места и да се посвети на учителството, с което остава емоционално свързан. И той като повечето си колеги е недоволен от бумащината, съпровождаща работата на учителя, като всички онези документи, които ежедневно се изискват от тях, а при излет или хижа те стават още повече и отнемащи време и енергия. Гимназията предполага по-голямо присъствие на момчета заради професията, за която подготвя, но последният випуск на Иво Ценов като класен е съставен от 25 момичета и 4 момичета. През смях споделя наблюденията си за този клас – и сред тях, както при момчетата, имало изявени лидери и борба за надмощие. Новият му клас, който сега е осми, пък е с много момчета и малко момичета. Учителят не се примирява с факта, че децата биват оправдавани и оневинявани за поведението си, когато то е лошо, с аргумента „те са в трудна възраст“. Обикаляйки планините на България, той среща български деца, които живеят и учат с родителите си в западни страни, и неизбежно прави съпоставка. Така стига до извода, че децата стават лоши тийнейджъри, защото родителите и учителите не са достатъчно взискателни към тях. „Може би причината за разликата между българчетата тук и в чужбина е, че там образователната система не поставя всички на едно равнище. На Запад се събират учители и училищният психолог, определят профила на детето и го насочват по-нататък.“ И въвежда своя система, с която да сложи нещата на мястото им – препоръчва на родителите да го уведомяват по телефона всяка сутрин, в която детето им няма да дойде на училище. Защото ако ученикът не влезе в час тридесет минути след първия звънец, за него той е на улицата и има проблем. „И децата спряха да отсъстват“, казва г-н Ценов. Проблем за СГСАГ е дефицитът на пространство за спортуване. Училището има изключително малък двор и само един малък физкултурен салон. До 2011 г. е ползвало площадки на „Спортна София“, но после тя се преобразува в търговско дружество и гонят учащите от там. От 15 години гимназията води битка с общината за осигуряване на подходящо място. Тъжно е, тъй като днес учителите от СГСАГ печелят призови места със своите отбори. През 2015 г. – за седми пореден път – Иво Ценов печели първо място на градско състезание по лека атлетика с отбора на юношите и второ с девойките. Има отличени и в другите спортове. Успяваме да разберем кой в какво е добър и да го мотивираме, коментира учителят. И разказва накратко част от историята на Петър Пеев – вече известен спортист. Преди няколко години той тренира усилено футбол в ЦСКА. „Беше малко себичен и скандален, но много спортуваше“, казва Ценов. Но за целия сезон го пуснали да играе само 19 минути. „Видях, че е много силен физически и го пробвах“, разказва учителят. На градското състезание Пеев става втори на 100 метра и първи на 200 м; след това отиват на републиканското, където се събират всички лекоатлети и отново се класира със същия резултат. Но когато влиза при юношите, Петър Пеев няма загуба. Друг ученик на Иво Ценов е Добри Сталев, който в момента е републикански шампион в десетобоя, а също и Цветелина Любомирова, отбелязала високи резултати на 100 и 200 метра. „Невероятни деца – силни характери, много умни и наистина като че ли малко себични, но може би това е предпоставка за успеха“, коментира техният учител по Физическо възпитание. А той дава на учениците си и отрицателния пример на младежите, които тренират, само за да кажат, че тренират, да се хвалят – за да сравняват. Спортът е ред, режим и правила, казва господин Ценов по повод на онези спортисти, които пируват по цели нощи в дискотеките с алкохол и цигари. За него те не са големи спортисти. Според него до определена възраст децата имат нужда от спорт, а после няма кой да ги занимава и губят система и постоянство. С времето, когато вече се образоват, започнат работа и създадат семейства, те установяват, че са загубили форма и неистово се хвърлят да „помпат“ във фитнеса. Тогава е трудно, още повече, че някои от тях взимат и различни „подсилки“. А добрият пример, който той предава на децата, идва от немския модел на поведение и дисциплина, който е наблюдавал, докато е работил в Германия – „Това е една осъзната потребност да се грижиш за тялото си, което ще ти служи за цял живот“. И напомня, че спортуването с добър треньор развива освен волята и дисциплината, но и колективното мислене и комбинативността. Учениците обичат своя класен ръководител и една от причините е, че той ги води на хижи. Днес това е неговият начин да се пребори с порочния кръг младежи-селфита-смартфони, но Иво Ценов започва да води ученици в планините още в края на първата година, когато започва работа в СГСАГ. Тогава на една родителска среща към него е отправена следната реплика: „Господине, сега сме 1995-а година. Всичко е в разруха. Можете ли да гарантирате, че като отидете там, хижите ще бъдат на мястото си?“ Учителят се замисля и реагира светкавично – в последните три дни преди събитието той изминава целия път на прехода, стига до хижата и се връща на следващия ден, за да гарантира, че всичко ще бъде наред. И оттогава всеки път преди хижа с учениците той предварително обикаля маршрута сам – стъпка по стъпка, маркировка по маркировка, знак по знак, мостче по мостче. И ако преди 20 години са прекарвали по два дни планината, днес класовете на господин Ценов ходят на хижа за осем дни, като се събират две, дори три групи с желаещи. Той постоянно им напомня, че трябва да се пази гората и имуществото на хижите и се старае да прави дълги преходи с преспиване в различни хижи, за да се изморяват децата, вместо да буйстват или да пият. Самият Иво Ценов не пие и не пуши и не допуска учениците да го правят пред него. Следва на стр. 3 От стр. 2 Обикновено през първата вечер се притесняват, че не се познават помежду си, но класният ги успокоява и в действителност след още малко време всички стават приятели, забравят за телефоните и се връщат към реалния живот сред природата. Но за съжаление това трае докато слязат обратно в града, където мобилните устройства си връщат обхвата и голямото чатене започва наново. За Интернет обучението от Гугъл той казва в час: „То върши работа на хората, които имат основата на науките. Който може да мисли.“ Понякога им посочва жизнените възрастни хора, които слизат от Черни връх, когато те се качват. И се опитва да ги мотивира да се погрижат за физиката си. „Не искам да ги отказвам от спорта, напротив, трябва да бъдат приобщени да спортуват. Затова не пиша слаби оценки.“ Иво Ценов е ходил заедно с учениците си района на Железница, до Лозенския манастир в близост до София и на други места, които се оказват изключително интересни за децата. Веднъж запалили огън на подходящо място и опекли наденици и хляб. „Главите ни миришеха на пушек, но те бяха щастливи“, усмихва се класният. Той няма да забрави и ученичката си Калина, която в Лозенския манастир по своя инициатива изгонила всички и за два часа сама изчистила всичко много старателно. Друг път пък господинът нацепил дърва, а младите ги пренесли вътре – игуменката на манастира е сама и възрастна жена и класът решил задружно да й помогне. С предния си клас пък господин Ценов успява да създаде прекрасна традиция – децата приготвят собственоръчно домашни сладкиши, носят ги в училище и си правят страхотно парти заедно за Коледа. След няколко такива партита учениците започват да опаковат и продават лакомствата, а събраните средства даряват на домове за деца без родители. Страшно ги впечатли, когато ги заведох на постановката „Скачай“ в театър София. Те бяха опиянени, припознаха себе си, споделя педагогът. А той в никакъв случай не пренебрегва интелектуалната страна на живота и чете постоянно и много. През последните петнадесет години предпочита документална проза – дневници и спомени. Обича да чете и история на 20-и век. Любими негови автори са Алвин Тофлър, Лий Якока, Хенри Кисинджър и Бжежински. Не си пада по фентъзи. Препоръчва на младите книги, които са по-близо до тях и те наистина ги прочитат – „Кал, пот и сълзи“ на Беър Грилс, „Три чаши чай“ на Грег Мортенсън и други. „Трудно ми е да ги накарам да прочетат френската класика, Емилио Салгари или Джек Лондон. Просто им е далечно“, с известна тъга отбелязва Иво Ценов. Учителят споделя, че най-трудно за него е да възприема по еднакъв начин всички деца. „Колкото и да се опитвам да нямам любимци, не мога.“ А негови любимци стават понякога дори по-буйните деца, калпазаните, онези, които са по-живи. Или пък учениците с разбиращ поглед и тези, с които може да си размени по някоя дума. „Всички деца имат потенциала да се разбереш с тях. Но неизбежно някои от тях са отворени и се учат“. Обезлюдяха селата и митът за трудолюбивия българин рухна, коментира Иво Ценов, който мечтае да види страната в по-добро състояние от сега. „Смелостта, дори да е победена, заслужава награда“, казва Салгари. Такъв е и българският учител – смел и самоотвержен, но не вярвам, че смелостта му може да бъде изкоренена. А наградата – надявам се това да са бъдещите поколения. А ето и думите на Лия Иванова, която завършва СГСАГ в класа на Иво Ценов през 2016-а година. В момента Лия следва История на изкуството във Великобритания: „Комплексен е, личен и наистина бащински. Все ни напътстваше."

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_640504.html

Свързани новини: