Служебното правителство – трамплин за службогонци

Както е тръгнало, президентът Плевнелиев ще се запечата в историята освен с русофобската си реторика, но и като изтъкнат кадровик на служебни правителства. Даже търпелива личност като него даде знак, че до гуша му е дошла тази „обязаност“ – както биха се изразили на ненавистния му руски.

„Не ми се прави служебно правителство, но ако се стигне дотам, ще изпълня конституционното си задължение. Правя го два пъти, ще го направя и трети път, ако се наложи. Но не искам да се стига дотам“, изохка той примирено още през пролетта. Изглежда е предчувствал, че ще се „стигне дотам“. Както гласи една френска поговорка: Jamais deux sans trois! („Никога две без три!“)

Ако съдим по досегашните му предпочитания, служебното правителство би било стъкмено във формат „Б“ отбор на ГЕРБ, като подборката се извършва в средите на протестъри и грантаджии. За предпочитане от комунистическо потекло с антикомунистически волеизявления. Като Христо Иванов например, вицепремиер в служебното правителство на проф. Георги Близнашки, който продължи политическата си кариера като злополучен министър на правосъдието в последвалото второ правителство на Бойко Борисов. Впрочем и друго едно президентско протеже се възкачи на същото властово стъпало след провала на протестъра Иванов. Постоянно заемащата високи позиции Екатерина Захариева. Тя засия на политическия небосклон още при първото служебно – на посланика премиер Марин Райков. В неговия кабинет тя беше вицепремиер и регионален министър. А преди да оглави правосъдието, поминуваше като началник на кабинета на президента. Очевидно пъпът на госпожата е хвърлен някъде между „Дондуков“ №1 и „Дондуков №2“.

А за служебния министър на външните работи Даниел Митов временният пост се оказа само подгрявка за постоянния. Един вид служебното правителство „Близнашки“ се яви като трамплин в държавническата кариера. Не че онова на Марин Райков беше много по-различно. Но там осчетоводяването на временните позиции се осъществи в по-скромни мащаби. И средоточието му беше към комфортните зони на дипломацията.

Като му изтече срокът да управлява служебно, посланик Райков, когото тази тегоба връхлетя, докато оглавяваше българското посолство в Париж, чрез полузаконен финт се възнагради с дипломатическо кресло в Рим. Явно вижда присъствието си най-уместно в бляскавите културни средища на Европа.

А пък хлевоустият Велизар Енчев нарича този лъскав салонен кавалер „безогледен кариерист с талант на ловък търговец“. Има предвид, че преди да кандиса на служебното премиерство, си е спазарил службата в Рим. И го постига по засукан начин. Тъй като съвместяваше длъжността на служебен премиер с тази на служебен външен министър, нямало как да се самопредложи за посланик, та предложението подписал постоянният секретар на МВнР Иван Сираков. След което Марин Райков в битността си на негов началник се отплаща за добрината на Сираков, като го предлага на себе си в качеството си на премиер за посланик в Република Словения. Да приюти лоялния колега в сладката малка Любляна. Президентът Плевнелиев джентълменски подписва съответните укази и двамата верни другари по живо, по здраво се разотиват по новите си посолства. Само че в кацата с меда плавала катранената капка. Успешните маневри били извършени в нарушение на определени разпоредби в Закона за дипломатическата служба и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

В това отношение служебният премиер проф. Георги Близнашки е неуязвим. Той си остана обикновен университетски преподавател по конституционно право. Не е известно да се е сдобил с някакви облаги от политическото си приключение, по-скоро му понесе пасивите. Щото бая народ го намрази. А беше сладкодумен, за разлика от колегата си Райков, който обещаваше „да не извива ръцете на българския бизнес“. Докато професорът се обръщаше към народа:

„Няма да останем слепи и глухи към болките и тревогите на нашите сънародници, изпаднали в беда“, зарече се той в тронното си слово.

„Като основна задача на служебния кабинет си остава открито и прозрачно организиране на свободни и честни избори. Властта се връща при своя суверен! Нека докажем, че сме мъдър и горд народ, който е готов сам да определя своята съдба.“

На мъдрия и горд народ му организираха такива чутовни избори през ноември 2014-а, че още му треперят мартинките. „Арена Армеец“, която събра шефовете на избирателните комисии, тези несретни приносители на чували с бюлетини, се превърна в арена на безсмислени страдания за изпълнителите на гражданския си дълг. Държани бяха под обсада близо денонощие и третирани като военнопленници. Гладни и жадни, писъци и припадъци цяло денонощие. Един вид служебното правителство се справи с подготовката на изборите като кучето на нивата. А му беше генералното задължение. А колкото до властта, в разрез с благите думи на проф. Близнашки остана „сляпа и глуха към болките на изпадналите в беда“…

Та така с досегашните служебни премиери. Първият записа голяма червена точка в професионалната си биография, а другият събра материал за любопитна глава в мемоарите си.

Какво ще е третото представление в трилогията на президента Росен Плевнелиев, предстои да видим. Май ще му е много тегаво този път.

Въпреки че на изпроводяк може да гледа на нещата по-отстрани и по през пръсти. Надали ще се озорва отново да подготвя резервни играчи за евентуално правителство на ГЕРБ. Още повече че напоследък даде някакви макар и нерешителни признаци, че любовта между него и партията гувернантка е изстинала. При тези обстоятелства заканата на премиера в оставка Борисов, че който приеме да участва в служебния кабинет ще бъде завинаги низвергнат от ГЕРБ, звучи многозначително. Като политическо предателство ли да се тълкува такъв ангажимент, или като отказ на ГЕРБ да захранва временното управление със собствените си управленски компетенции? Че току да се получи някой съвършен ансамбъл, и народът да не го пуска да се разотиде. Макар че народът напоследък доста се е подлютил. Подсетил се е за старата поговорка: „На младо прасе и на нов началник не се радвай. Не се знае каква свиня ще излезе от него.“ Същото Питагор го е казал със свои думи: „ В живота е като в театъра – в него най-често най-лошите измежду хората заемат най-добрите места.“

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител