Официалното заключение, направено след проведените няколко разследвания, е, че Кенеди е бил убит от “увличащия се по марксизма” евреин Лий Харви Осуалд. В неговото разсекретено досие от КГБ е отбелязано, че “феноменалният стрелец, който според комисията “Уорън” произвежда за секунди три изстрела по движеща се цел и поразява смъртоносно президента на САЩ, при пребиваването си в Белоруската ССР през 1959 г. се проявява като изключително слаб стрелец, неулучващ понякога и кацнали патици…”

Осуалд на свой ред бе застрелян безцеремонно от бармана Джак Руби (също от еврейски произход), докато беше задържан от полицията на 24 ноември 1963 г. Самият Руби умира от рак пет години по-късно в затвора, очаквайки преразглеждане на присъдата си. Много американци не са убедени, че Осуалд е бил “единственият стрелец”, успял да улучи с три куршума от пушка президента на САЩ от покрива на склад за книги. Един от свидетелите на кървавата сцена в Далас – Абрахам Забрудер, е успял да заснеме покушението с любителската си камера. При анализ на кадрите добре се вижда как главата на президента полита назад и наляво след фаталния куршум. Разследващите много добре са знаели, че ако е било действително така, от удара на куршума главата на жертвата е щяла да бъде отблъсната напред, по посока на движението, а не назад, както е било при Кенеди.

Лекарите, обработили трупа на Кенеди в болницата “Паркленд” в Далас, единодушно подкрепили тезата за фатален изстрел отпред и че дупката в главата на президента е входната рана и огромният отвор отзад на черепа е изходната. Трябва да бъде споменато, че федералните власти са предотвратили държавна аутопсия на американския президент и той без такава е обявен за мъртъв. Тялото му е качено на президентския самолет и върнато във Вашингтон, където е направена хаотична втора аутопсия в болницата “Бетезда”. Заключението от аутопсията оборва патоанатомите от “Паркленд” и подкрепя официалната теория за Осуалд, че раната в гърлото на Кенеди е била изходна, куршумът е влязъл в главата на жертвата отзад, като е откъснал голяма част от черепа, преди да излезе отпред. През 1998 г. на бял свят излязоха нови подробности след анализ на 4,5 милиона страници правителствени документи. Най-озадачаващото е, че специалистите са установили как на снимките от аутопсията е бил заснет друг мозък, за да “докаже” тезата за изстрел отзад. Главният анализатор Дъглас Хорн заявява: “Аз съм 95 на сто сигурен, че снимките в националния архив не са на мозъка на Кенеди. Това означава, че има фалшифициране на медицинските доказателства и на цялата аутопсия.”

Според Хорн вторият мозък, който има изходна рана в предната си част, е заменил мозъка на Кенеди, на който е имало големи разрушения в задната част, отговаряща на изходна рана от изстрел отпред. Докладът на Хорн е бил потвърден и от бившия агент на ФБР Франсис О,Нийл, който е присъствал на аутопсията в болницата “Бетезда”. Той заявява, че “от мозъка на Кенеди не беше останало много, поне половината липсваше”, когато е бил изваден от черепа и поставен в стъкленица. Агентът О’Нийл бил доста изненадан, когато видял снимките от “официалната аутопсия”, на която мозъкът бил с много по-малки разрушения.

В документ от 1965 г. патологът д-р Пиер Финк отбелязва, че мозъкът при аутопсията е изглеждал напълно различно от този, сниман при по-късните допълнителни изследвания. Комисията не могла да направи ново изследване, тъй като той изчезнал след аутопсията, което е още една от най-големите мистерии за убийството. Свидетели твърдят, че патоанатомите са държали мозъка за анализи до началото на декември 1963 г., а той изчезнал между 26 април 1965 и 31 октомври 1965 г. Седем свидетели са потвърдили, че снимките от аутопсията, включващи кадрите на истинския мозък на Кенеди, липсват.

Други 20 души свидетели от “Паркленд” са потвърдили първите данни за огромна рана на черепа и липса на голяма част от мозъка в дясната задна част. Не е ясно как докторите, аутопсирали тялото на президента в болницата “Бетезда”, са стигнали до извода за “изстрел отзад”, след като колегите им от “Паркленд” доказват противното. Единият от възможните отговори е, че са били повлияни от първата официална версия, че убиецът е стрелял отзад. Най-вероятното обаче е, че аутопсията е била първата стъпка към фабрикуването на “фактите”, които е трябвало да съвпаднат с теорията за “самотния убиец” Лий Харви Осуалд. Кой е той? Пристига в Москва като обикновен турист четири години преди даласката трагедия. Според КГБ вече е бил вербуван за агент на ЦРУ, макар и едва навършил 20 години.

Осуалд започнал настойчиво да иска съветско гражданство, мотивирайки се, че е убеден марксист-ленинец и противник на капиталистическия Запад. Правителството на СССР, оглавявано от Хрушчов, първоначално му отказва. Този отказ притеснил напористия “ленинец” от САЩ, който изпада в депресия и първи опит за самоубийство. След изписването му от Боткинската болница на ход е друга отчаяна негова проява – най-демонстративен отказ от американско гражданство в посолството на САЩ в Москва. Тези протестни действия дават резултат и след продължителни консултации между КГБ и ЦК на КПСС на Осуалд е предоставен статут на временно пребиваващ в СССР с осигурена работа, възнаграждение и ведомствено жилище. Той е изпратен в Минск, настанен е на работа в тамошния радиозавод с месечно възнаграждение 700 рубли (изключително висока сума тогава) плюс допълнително връчени 5000 рубли от Съветския червен кръст за битови нужди. Следен е и наблюдаван на всяка крачка от зорките очи на КГБ, като за миг и не отпада подозрението за връзки с ЦРУ. Наблюденията и проследяванията на Лий Харви Осуалд са включени в дело под № 31451. Въпреки предоставените добри условия той не проявил влечение към политическите занятия в Минския радиозавод и бил изпратен на курсове за разясняване на предимствата на съветския начин на живот. По време на престоя си в Белорусия гражданинът на САЩ Осуалд се увлича страстно по лова, записва се в градския ловен клуб и за целта си купува подходяща ловна пушка. В досието му в КГБ е отбелязано: “При пребиваването му в СССР се проявява като изключително слаб стрелец.” Освен ловни приключения Осуалд завързва в Минск вълнуващ любовен роман с привлекателната аптекарка Марина Прусакова, която забременява от него и на бял свят се появява дъщеричката Джун.

Много бързо Лий Харви се насища на живота в страната на Съветите, омръзва му ленинският модел и започва настойчиво да иска от януари 1961 г. разрешение за напускане на СССР. На следващата година на него, на съпругата му и малката Джун са издадени изходни визи. Доволни, те напускат страната, където странното желание на американския марксист да получи съветско поданство не се реализира. Установява се в САЩ, където мълвата, определяща го като агент на КГБ, непрекъснато го преследва и му създава неприятности. След арестуването му в Далас по обвинение за убийство на президента Кенеди е екзекутиран от Джак Руби.