За въображаемия ядрен ренесанс

В последно време левите политици (Румен Овчаров, Румен Гечев, Румен Петков и др.) усилено призовават да се възобнови изграждането на АЕЦ "Белене". Сред основните им "аргументи“ е твърдението, че ядрената енергетика в света преживява ренесанс. Например професор Гечев на 24 септември 2016 г. в предаването "Офанзива“ по Канал 3 уверено заявява: "В света няма губещ ядрен реактор“ ... "След 2000 година има ренесанс на ядрената енергетика“ и призовава да се слушат експертите. Реших да последвам съвета му и да коментирам тези твърдения. Твърдението "В света няма губещ реактор“ не е вярно В потвърждение ще приведа следните примери от последните години: В САЩ през последните 4 години бяха преждевременно спрени шест реактора с обща мощност 4730 MВ. Това са "Кристъл Ривър 3" (Crystal River 3), "Сан Онофре 2 и 3" (San Onofre 2 и 3), Kewaunee, "Върмонт Янки" (Vermont Yankee) и "Форт Калхун 1" (Fort Calhoun-1). На първите три трябва да се направят много скъпи ремонти и ще станат губещи. Другите три вече са такива в условията на ниски цени на енергията, стагниращо електропотребление и по-ниски цени на електроенергията от газовите централи. По тези причини 15-20 реактора може да бъдат спрени до 2025 година. Губещи реактори има и в Европа. В началото на 2013 г. в Испания поради риск от банкрут бе спрян реакторът на АЕЦ "Гароня" (Garona - 466 MВ). В Швеция четири от работещите 10 реактора ще бъдат спрени преждевременно, тъй като собствениците им считат, че стават губещи. Това са АЕЦ "Оскаршам 1 и 2" (Oskarshamn 1 и 2) на компанията OKG (492 и 661 MВ) – средата на 2017 г., и "Рингхалс 1 и 2" (Ringhals 1 и 2) на компанията "Ватенфал" (Vattenfall) със съответна мощност 916 и 910 MВ – през 2020 и 2019 г. Има ли ренесанс на ядрената енергетика след 2000 г.? Според тълковния речник ренесанс означава възраждане, разцвет, подем. Фактите показват обаче, че няма разцвет или подем на ядрената енергетика в света и само отделни страни по специфични причини продължават да строят реактори. Според МААЕ в края на 2000 г. в света са работили 435 реактора с мощност почти 350 гигавата, а в края на 2015 г. - 441 реактора с мощност почти 383 ГВ. За 15 години нарастването на мощността на АЕЦ е само 33 ГВ (9.4 %), което е нищожно. За сравнение – през 2015 г. мощността на вятърните централи е увеличена с почти 64 ГВ (растеж от 17.2% годишно) и достигна 435.9 ГВ. Производството на атомна енергия спада При това в данните на МААЕ за 2015 г. са включени 44 реактора (основно в Япония), от които електроенергия произвеждат само два – "Сендай 1 и 2" (Sendai 1 и 2), а останалите са спрени от години. Ако се отчитат само реално работещите реактори, се налага изводът, че растеж на ядрената енергетика няма, а напротив - има упадък. Това се потвърждава и от следните данни - през 2015 г. АЕЦ са произвели 2441.3 тераватчаса, което е по-малко от производството през 2000 г. (2443.8 ТВч), а делът на ядрената електроенергия е намалял от почти 18 % през 1996 г. до малко над 11 % през 2014 г. В 2000 г. в ЕС-28 са работили 169 реактора, а през 2015 г. само 127 (мощност 121 ГВ, дали близо 27% от електроенергията). През този период са въведени в работа само два реактора в Моховце (Mochovce 1 и 2) и е започнат строежа само на четири. Последните се изграждат с многогодишно (до 10 години) закъснение и с огромни начални разходи (4900 - 6200 евро за киловат инсталирана мощност. Това показва, че ядрената енергетика в ЕС преживява силен упадък, а не ренесанс. Ренесанс не се предвижда и в обозримо бъдеще – например Франция реши ядрените мощности да останат на нивото на днешните 63.2 ГВ, а делът на ядрената електроенергия да падне от сегашните 76.3 % до 50% още през 2025 г. Прогнозите (Nuclear Illustrative Program, PINC) от април 2016 г. на ЕК показват, че мощността на реакторите през 2050 г. ще намалее до 95-105 ГВ, а частта на ядреното производство ще спадне до 17–21%. Би било добре всички политици да прочетат този документ, но едва ли. В САЩ след 2000 год. са спрени 6 реактора и е пуснат само един, което показва същото - няма ренесанс, а регрес на ядрената енергетика. Сега там работят 99 реактора с мощност близо 99 ГВ, които дават почти 20% от електроенергията. През 2013 год. започна строеж на 4 реактора, като вече има изоставане почти три години и ескалация на разходите над 5500 щатски долара за киловат. В обозримо бъдеще не се планира строеж на нови. Прогнозите на Агенцията за Енергийно Информиране (EIA) на САЩ от 2016 г. показват, че ренесанс на ядрената енергетика няма да има - към 2040 год. мощността на реактори ще бъде на днешното ниво от 99 ГВ. Същевременно мощността на газовите централи ще се увеличи над 1.5 пъти (от 202.3 ГВ сега до около 318.7 ГВ), а мощността на ВЕИ ще нарасне над два пъти (от 176.2 ГВ до 398.4 ГВ). Развитие в Русия, Китай, Индия и други по специфични причини По специфични причини продължават да се изграждат реактори в Китай, Русия и Индия, (в тях са половината от пуснатите и строящите се АЕЦ), а също Корея и Пакистан. Китай е с една от най-мощните и най-бързо развиващи се икономики. За да се отговори на потребностите от електроенергия бяха построени много ТЕЦ на изкопаеми горива, предимно въглища, които през 2015 г. са дали 73% от електроенергията. Това доведе до силно замърсяване на въздуха, превърна страната в най-големия замърсител в света и наложи развитие на АЕЦ и ВЕИ. Сега в Китай работят вече 36 реактора (31.4 ГВ) и 20 (20.5 ГВ) са в строеж. Следва да се има предвид, че Китай е лидер в развитието на ВЕИ, главно на вятърни централи, чиято мощност в края на 2015 г. достигна 148 ГВ. Неотдавна бяха въведени и две големи ВЕЦ с обща мощност 34 ГВ. Русия остава твърд привърженик на ядрената енергетика и вероятно това е причината за проядрената позиция на левите политици. Сега там работят 36 реактора (26.6 ГВ) и се строят 7 (5.5 ГВ). Амбициозната ядрена програма обаче многократно претърпя значителни корекции в посока занижаване. За последен път това стана през август 2016 г., когато е одобрен план, според който до 2030 г. трябва да се започне изграждането на 11 нови реактора (вместо планираните 21 през 2013 г.), а висш чиновник заяви по този повод ”няма да строим атомни централи, които не са нужни“. Много показателен за България е примерът на Виетнам. Икономиката на тази страна расте с бързи темпове (около 6% годишно) и страната планираше съвместно с Русия и Япония да се построят две АЕЦ с по два 1000 MВ реактора. Имайки предвид обаче ниските и стабилни цени на природния газ, потенциала за ВЕИ и падащите цени за изграждането им, почти двойно по-ниският растеж на потреблението на електроенергия и огромната начална стойност на АЕЦ, на 22 ноември т.г. парламентът е одобрил предложението на правителството да се отмени изграждането на двете АЕЦ. Както се казва, който може да мисли – да мисли. *Д-р Георги Касчиев е ядрен физик. Работи като научен консултант към Института за изследване на риска към Виенския университет. Бил е научен ръководител на пуска на Пети блок на АЕЦ "Козлодуй" в периода 1972-1989 г. Преподавал е в Техническия университет и е бил част от американската компания "Уестингхаус". Касчиев е професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. Бил е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/za-vaobrazhaemiya-yadren-renesans-news257124.html

Свързани новини: