Как Тръмп успя да обърне тенденцията, според която трябваше да загуби изборите? Със своите гротескни предложения и сензационни идеи този нетипичен персонаж опроверга всички прогнози. Малцина допускаха, че ще победи в първичните избори такива противници от тежката категория, като Джеб Буш, Марко Рубио и Тед Круз, решително поддържани от републиканския елит.

Трябва да е ясно, че след финансовата криза от 2008 г. (от която още не сме излезли) вече нищо не е същото. Гражданите са дълбоко разочаровани. Самата демокрация като модел загуби достоверност. Политическите системи бяха разтърсени из основи. В Европа станаха политически земетресения, сред тях и „Брекзит“. Големите традиционни партии са в криза. Навсякъде се разрастват формациите на крайната десница (във Франция, Австрия, северните страни), антисистемните и антикорупционните партии (Италия, Испания). Политическият пейзаж се трансформира радикално.

Това явление стигна и до САЩ, където през 2010 г. се надигна една унищожителна вълна от популизъм, въплътена тогава от „Чаеното парти“. Изкачването на мултимилионера Доналд Тръмп до Белия дом продължава това явление и представлява една революция в изборните битки, която нито един аналитик не успя да предвиди. Въпреки че старата бицефалия (двуглавие) между републиканци и демократи привидно се запазва, победата на кандидат като Тръмп представлява истински трус. Директният му народняшки стил и опростените му послания, адресирани към най-долните инстинкти на някои сектори на обществото, се различават доста от обичайния тон на американските политици и му придават достоверност в очите на разочарованите десни избиратели. За много избиратели, недоволни от политкоректното говорене, които смятат, че вече не можеш да кажеш това, което мислиш, защото ще те обвинят в расизъм, „свободата в изказванията“ на Тръмп по отношение на латиноамериканците, имигрантите и мюсюлманите се схваща като истинско облекчение.

В това отношение кандидатът на републиканците осмисли едно явление, което може да наречем „бунтът на базата“. Той по-добре от всички видя задълбочаващата се пропаст между политическите, икономическите, интелектуалните и журналистическите елити и базовия електорат на консерваторите. Яростните му речи срещу Вашингтон и „Уолстрийт“ привлякоха особено онези слабо образовани бели, които обедняха от последствията на икономическата глобализация.

Трябва да се отбележи, че посланията на Тръмп се различават от посланията на неофашистките партии в Европа. Той не е обикновен ултрадесен политик. Самоопределя се като „разумен консерватор“, може да бъде позициониран вдясно от десницата. Предприемач мултимилионер и всеизвестна звезда от телереалностите, Тръмп не върви срещу системата, нито пък е революционер. Не се обявява срещу политическия модел, а срещу политиците, които го ръководят. Речите му са емоционални и спонтанни. Говори на онази част от населението, която затъва в отчаяние и недоволство. Обръща се към хората, уморени от старата политика, от „кастата“. И обещава да инжектира честност в системата, да обнови имената, лицата и нагласите в политиката.

Медиите разпространиха широко някои от най-омразните му и неприемливи декларации. Да припомним, например, твърдението му, че всички нелегални мексикански имигранти са „корумпирани, престъпници и изнасилвачи“. Или пък намерението му да изгони 11 милиона нелегални имигранти от Латинска Америка, като ги натовари на автобуси за Мексико. Или пък предложението, вдъхновено от „Игра на тронове“, да се построи стена от 3145 километра по границата, през долини, планини и пустини, за да се спрат латиноамериканските емигранти. А 21 милиарда долара за това строителство да бъдат финансирани от мексиканското правителство. В този ред на мисли обяви, че ще забрани влизането в страната на всички мюсюлмански емигранти. И нападна яростно родителите мюсюлмани на американския военен Хумаюн Кан, убит в Ирак през 2004 г.

Каза също, че традиционният брак между мъже и жени е „основата на едно свободно общество“, и разкритикува остро решение на Върховния съд, според което еднополовите бракове са конституционно право. Тръмп подкрепя „законите за религиозната свобода“, предлагани от консерваторите в различни щати, за да бъдат отказани услуги на една категория хора – LGTB [1]. Да не забравяме и декларациите му, според които „измамата“ за промените в климата е понятие, „създадено от и за китайците, така че индустрията в САЩ да загуби своята конкурентоспособност“.

Този каталог от отвратителни глупости беше, както казах, широко разпространен от водещите медии в САЩ и в останалия свят. А основният въпрос, който си задават хората, е как е възможно човек с такива жалки идеи да спечели изборите? Очевидно не всички избиратели са безмозъчни. Нещо не пасва.

За да отговоря на този въпрос, трябваше да пробия информационния зид и, анализирайки цялата програма на кандидата, да открия седемте основни точки, които той защитаваше, но бяха премълчавани от големите медии.

1. Журналистите не му простиха преките атаки срещу властта на медиите. Упрекват го винаги, че на своите митинги приканва публиката да освирква „безчестните медии“. Тръмп често казваше:

„Не се състезавам с Хилари Клинтън, състезавам се с корумпираните медии“.

 

В скорошно писмо в „Туитър“ написа: „Ако отвратителните и корумпирани медии ме отразяваха честно и не вкарваха неверни съдържания в думите ми, щях да спечеля с разлика от 20%“.

И тъй като смяташе, че медийното отразяване е несправедливо и фалшиво, не се поколеба да отмени акредитациите на важни медии като Вашингтон пост, Политико, Хъфингтън пост и BuzzFeed за свои митинги. Дори се осмели да нападне Фокс нюз, голямата верига на планетарната десница, въпреки че тя го подкрепяше докрай като свой предпочитан кандидат…

2. Другата причина, поради която медиите атакуваха Тръмп с ожесточение, беше, че напада икономическата глобализация, убеден, че тя ще унищожи средната класа. Според Тръмп глобалната икономика удря все повече хора. През последните 15 години в САЩ са затворили врати 60 хиляди фабрики и бяха загубени почти 5 милиона добре платени работни места.

3. Той е ревностен протекционист. Предлага да се увеличат митата на всички вносни продукти. „Ще си върнем контрола върху страната, ще върнем величието на САЩ“, подема отново лозунгите от кампанията си. Тръмп е привърженик на „Брекзит“ и казваше, че ако бъде избран за президент, ще се опита да измъкне САЩ от Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA). Нападна също Споразумението за Транстихоокеанско партньорство (TPP) и обяви, че ще анулира и него:

„Този договор ще бъде смъртоносен удар за американската индустрия“.

В областите от Североизтока, наречени „пояси на ръждата“, където изнасянето на предприятията и затворените текстилни фабрики оставиха след себе си високи нива на безработица и бедност, това послание на Тръмп прониква много дълбоко.

4. Така подейства и отказът му от неолибералните орязвания на социалната сигурност. Много републикански избиратели над 65-годишна възраст, жертви на кризата от 2008 г., са принудени да прибягват до програмите за социално осигуряване (пенсии) и „Медикеър“ [2], развити от Барак Обама, които други републикански лидери искат да премахнат. Тръмп обеща да не пипа тези социални придобивки, да намали цената на лекарствата, да бъде оказвана помощ на бездомните, да реформира данъчната система за малките данъкоплатци и да премахне федералния данък, който засяга 73 милиона скромни домакинства.

5. Срещу арогантността на „Уолстрийт“ Тръмп предлага да се увеличат значително данъците на хората от спекулативните фондове (hedge funds), които печелят несметни богатства, и поддържа връщането на закона „Глас-Стийгъл“. Този закон, приет през 1933 г. по време на Голямата депресия, раздели традиционните и инвестиционните банки, за да не могат първите да правят високорискови капиталовложения. Очевидно целият финансов сектор се противопоставя решително на връщането на закона.

6. По отношение на външната политика, Тръмп желае да направи съюз с Русия за ефикасна борба срещу „Ислямска държава“. Та дори ако трябва Вашингтон да признае анексията на Крим от Русия.

7. Тръмп смята, че при огромния си държавен дълг САЩ не разполагат с нужните ресурси, за да водят безразборна интервенционистка външна политика. Вече не могат да налагат мир на всяка цена. В несъгласие с бароните от своята партия и като логично последствие от края на Студената война, той иска да промени НАТО:

„Вече никога няма да има автоматична защита от страна на САЩ за страните от НАТО“.

Тези предложения не обезсилват другите често противни декларации на републиканския кандидат, разпространявани с гръм и трясък от големите медии. Те обаче обясняват по-добре неговия успех.

През 1980 г. неочакваната победа на Роналд Рейгън вкара планетата в един цикъл от 40 години неолиберализъм и финансова глобализация. Днес победата на Тръмп може да ни вкара в нов геополитически цикъл, чиято най-опасна идеологическа характеристика, която виждаме да расте навсякъде – във Франция с Марин льо Пен, е „авторитаризмът на идентичността“. Един свят се срутва и това предизвиква световъртеж…

Игнасио Рамоне

Превод Венко Кънев