Нужен е повече професионализъм в управлението на труда

11/30/16 04:40
(http://www.klassa.bg/)

Нужен е повече професионализъм в управлението на труда

Доц. д-р ЕВГЕНИ ЕВГЕНИЕВ е роден през 1960 г. в София. Завършва икономика и организация на труда в УНСС. Целият му досегашен 34-годишен трудов стаж, започнал от Металургичния комбинат в Кремиковци и преминал през различни предприятия и МТСП, е в тази област. Близо 10 години е и редовен преподавател в катедра "Човешки ресурси и социална защита" на УНСС. Владее английски и руски език. Специализирал е в Гръцкия център по производителност ЕЛКЕПА в Атина (1990), Международния банков колеж във Виена (1994), Солунския университет (2005) и др. Председател е на Асоциацията на лицензираните центрове за професионално обучение в България.

"Всяка реформа е промяна, но не всяка промяна е реформа"
"Липсва надеждна методика за определяне на потребностите от квалифицирана работна ръка"

- Доц. Евгениев, как оценявате това, което става в последно време у нас и по света, и каква е връзката му с труда?
- Това, което става във Великобритания, САЩ, Гърция, Молдова, Полша, Унгария и други страни, включително и след последните президентски избори у нас, е израз на неизбежния бунт на народите срещу агресивно налагания през последните няколко десетилетия неолиберален модел на управление и вредните последици от него за преобладаващата част от човечеството. Атрибутите на този модел, между които са глобализацията и глобалната криза; разграждането на държавите и държавния суверенитет, както и "оттеглянето" на държавата от важни нейни управленски и регулативни функции; извеждането на пазара като единствен регулатор на обществените отношения; стремежът за налагане на еднополюсен модел на управление и др., доведоха до невиждано досега преразпределение на богатствата в света и съсредоточаването им във все по-малко хора и държави. Доведоха до ширеща се безработица и бедност, корупция и злоупотреба с власт, тероризъм и локални войни, масова миграция и в края - до голямото ново противоречие между бедни и богати.
Апологети на неолибералния модел на управление старателно ни убеждават, че противоречието между труда и капитала е изчезнало или е незначително. Не! Именно то прерасна в това ново и по-голямо противоречие между бедни и богати. Защото бедни са сега не само тези, които са безработни. Бедни са и т.нар. работещи бедни и преобладаващата част от трудещите се, които с ниските си доходи от труд не могат да живеят нормално и да възпроизвеждат качествено нова работна сила. Неслучайно американският проф. Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика и доктор хонорис кауза на УНСС, в един от последните си трудове, посветен на цената на неравенството, пише: "Хората от единия процент лесно печелят богатствата, но правейки това те не осигуряват на 99-те процента нищо, освен безпокойство и несигурност." И продължава: "Нещо се е случило с нашата ценностна система, когато правенето на повече пари оправдава средствата." А още в заглавието на този труд той предупреждава, че днешното разделено общество застрашава бъдещето ни.
Що се отнася до връзката на труда с това, което става в света и у нас, тя се вижда и с "просто око" при формирането и проявата на противоречието между бедни и богати. Тази част от въпроса ви обаче ме изкушава да кажа още нещо за труда, макар и известно, но позабравено или съзнателно омаловажавано от апологетите на неолибералната икономика. Трудът е феноменално човеко явление, стоящо в основата на възникването, формирането, развитието, отмирането и появата на нови човешки общности, а добруването на хората, принадлежащи на тези общности, винаги е било функция от резултатите на тяхната трудова дейност. Така че, ако търсим първопричината за състоянието на обществото и обществените отношения и тяхното развитие, трябва да анализираме преди всичко организацията на трудовата дейност и справедливото разпределение и преразпределение на резултатите от нея. От това зависи в голяма степен икономическият растеж, жизненият стандарт, заетостта и безработицата, миграцията и т.н.
- Бедността ли е сега най-големият проблем за преобладаващата част от българите?
- Сега проблемите наричаме предизвикателства, а промените - реформи. Всяка реформа е промяна, но не всяка промяна е реформа. Да реформираш нещо означава да го направиш по-добро за преобладаващата част от хората. Обратното е промяна към по-лошо.
През последните близо три десетилетия сами натворихме, не без чужда помощ, множество "предизвикателства" главно в резултат на възприетия неолиберален модел на управление и неудачните "реформи" в различните области на обществения живот. Такъв е и проблемът с бедността. Не е тайна, че "успяхме" да станем най-бедните в Европа. Бедни са големи групи от населението - пенсионерите, безработните, "работещите бедни" и нископлатените хора на труда, половината от младежите и др.
Много са причините, пораждащи бедността, но главната за мен е рестриктивната политика по отношение на доходите през последните десетилетия, и особено по отношение на доходите от труд. Анализът показва, че само през последните 15 години темпът на нарастване на реалните доходи от труд у нас изостава близо четири пъти в сравнение с този на брутния вътрешен продукт.
Икономическо правило е темпът на нарастване на производителността на труда и на БВП да изпреварва този на доходите от труд. Но когато тази разлика е много голяма и се задълбочава като трайна тенденция, това ражда обедняване, спад в потреблението, затваряне на пазара и на родното производство, а оттук и много други проблеми за хората и общественото развитие.
- Това ли е причината и за демографската криза у нас?
- Това е една от причините и за демографската криза. Ниските доходи от труд и ограничените възможности за реализация на човешкия капитал у нас карат българите да търсят трудова реализация извън страната. Демографската криза обаче е резултат от множество фактори и сбъркани политики, довели до задълбочаващата се тенденция на отрицателен естествен и механичен прираст на населението.
Не че нямаме изследвания в тази област. Имаме и стратегия за преодоляване на демографската кризата. Може би е време обаче да си отговорим и на въпроса защо в почти всички наши съседни страни, които също са в Европа и които, в една или друга степен, са засегнати от глобалната икономическа криза, има положителен прираст на населението? И като си отговорим и на този въпрос, да направим необходимите корекции в стратегията и политиките за трайно преодоляване на демографската криза в обозримо бъдеще.
- Една от сравнително новите дисциплини, които преподавате в УНСС, е "Здравословни и безопасни условия на труд". Написахте учебник и ръководите магистърска програма в тази област. Каква е връзката на условията на труд с неговата ефективност?
- Условията на труд са доста широко и често, а в някои случаи и фриволно, употребявано понятие в икономическата теория и социалната практика. То включва всички елементи на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които имат определящо значение за техния труд и живот. Неслучайно в последно време в международни и национални нормативни актове и политики достойните условия на труд се свързват с устойчивото развитие на обществото в динамично променящия се свят.
Здравословните и безопасни условия на труд са едно от основните човешки права, свързано с опазването на живота, здравето и трудоспособността на хората в процеса на труд, а тяхното осигуряване и подобряване е основно задължение на работодателите. Но в значителна степен това зависи и от държавата, и от синдикатите, и от всички участници в трудовата дейност. Достойнство на трудовото ни законодателство е, че с Кодекса на труда, Закона за здравословните и безопасни условия на труд и др. нормативни актове е създадена добра основа в тази област, която е предпоставка за успешна работа.
Основният недостатък в тази дейност обаче е липсата на единна методика за оценка на риска, а оттук - и на критерии за оценка на качеството на извършената работа от различните служби по трудова медицина. Има какво още да се направи в подобряването на правното регулиране, в обучението и издигането на културата на всички участници в трудовия процес в тази област и др.
- Все по-често у нас се говори за недостиг на висококвалифицирани кадри и за "вноса" им. В същото време наши кадри, предимно млади хора, търсят реализация в чужбина. Какъв е проблемът тук?
- Внос на висококвалифицирани кадри нито е възможно, нито е полезно да правим. Проблемът обаче не е един, а е комплекс от проблеми, които се отнасят не само до висококвалифицираните кадри. Ще спомена три от тези проблеми. Първият е липсата на надеждна методика за определяне на потребностите от квалифицирана работна сила за обозримото бъдеще. Направеното в това отношение преди няколко години с помощта на средства от европейските фондове не е достатъчно, тъй като почива единствено и само на субективната преценка на работодателите, без да бъдат взети предвид и анализирани всички фактори, определящи развитието на икономиката. Вторият проблем е в неадекватния на новите пазарни условия начин за финансиране на подготовката, образованието и повишаване квалификацията на тези кадри. И третият проблем е в дълго подценяваната цена на труда, в т.ч. и на висококвалифицирания труд.
- Активно се занимавате и с консултантска дейност в областта на трудовия мениджмънт. Какви са проблемите в тази област?
- Консултантската дейност у нас се появи постепенно и сравнително по-късно, отколкото в някои други страни, и главно през 1993 г., след закриване на бюджетните научноизследователски институти и развойни звена, за да запълни освободената от тях ниша. Развитието на консултантските услуги е продължителен и труден процес, протичащ в силно конкурентна среда, особено след навлизането у нас на чуждестранни консултантски организации или техни филиали. Появиха се и множество псевдоконсултантски фирми, които подронват авторитета на този бизнес. Консултантската дейност е висококвалифицирана трудова дейност, особено необходима и полезна преди всичко за малките и средните предприятия и за някои организации, които нямат възможност да назначават специалисти по всички направления на разнообразната стопанска и управленска дейност.
Консултантската дейност в областта на трудовия мениджмънт се реализира и развива главно в няколко направления: разработване и внедряване на системи за управление на човешките ресурси; професионално обучение и квалификация; посредничество на трудовия пазар; кариерно ориентиране и развитие; комплексно обслужване на предприятия по управление на човешките ресурси; разработване, управление и изпълнение на проекти, преди всичко по ОП "Управление на човешките ресурси" и др.
Проблеми и в тази област има колкото искате - като започнем от подценяването на консултантската дейност от работодателите и ненасърчителната политика по отношение на нея от държавата и завършим с тромавата организация по утвърждаване и изпълнение на проектите и усвояването на средствата от европейските фондове.
Разработването и изпълнението на проектите и усвояването на европейските средства страда от това, че сме създали, образно казано, два "национални отбора" за тази цел, които вместо да си помагат, противоборстват един срещу друг. Единият отбор разработва и изпълнява проектите. Другият е съставен от всички, които стоят над първия отбор и наблюдават, утвърждават или отхвърлят проектите, сключват договорите и контролират процесите, създават излишна документация и непрекъснато я променят, не изпълняват редица индикативни срокове и т.н. Това пречи на нормалната работа.
- Как ще се "преборим" с тези и с още много други проблеми или предизвикателства в областта на организацията на трудовата дейност?
- С много повече професионализъм и политическа воля в управлението на тези дейности, в центъра на които винаги трябва да стои грижата към човека!