Говорейки за разходи, няма как да пропуснем и факта, че за догодина е заложено поредното увеличение на плащанията за издръжка на администрацията. През 2017 г. държавата ще плати над 4 млрд. лв. за заплати и осигуровки на чиновниците, което е с 400 млн. лв. повече от заложеното за 2016 г.

Подобни числа не биха били толкова важни, ако водеха след себе си поне намек за реформа в държавната администрация.

Дефицитът остава така като е предложено от финансовото министерство - 1,3 млрд лв., или 1,4% от БВП, въпреки че не един път финансовият министър Владислав Горанов обяви, че тазгодишния бюджет ще бъде балансиран. Нещо повече очаква се излишъкът по консолидираната фискална програма на касова основа през ноември 2016 г. да достигне над 3,466 млрд. лв.

Фискалният резерв догодина (както е и в момента) не може да пада под 4,5 млрд. лв., решиха още депутатите (бел. ред. към края на октомври тази година е 14,3 млрд. лв). Ако към тази сума се добави и вземането на Фонда за гарантиране на влоговете, сумата на резерва днес достига 15,8 млрд. лв.

Съгласно записаното в макрорамката за 2017 г. максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 1,2 млрд. лв. От тази сума 800 млн. лв. са за рефинансиране на вътрешен дълг, а останалите 400 млн. лв. – дадени като опция за взимане на заем от Банката за развитие на Съвета на Европа за съфинансиране на европроекти. 

От АБВ обаче предложиха догодина страната ни да се въздържа от натоварването с нови задължения. Искането беше отхвърлено както на заседание на ресорната парламентарна комисия, така и в зала.

Припомняме обаче, че кабинетът вече няколко пъти обяви, че догодина няма да се излиза на международните пазари, а плащанията по падежиращата през 2017 г. емисия еврооблигации за 950 млн. евро ще са от фискалния резерв.

Публичният дълг през 2017 г. ще намалее, като правителството ще може да поеме само 400 млн. лв. нови задължения.

През следващата година държавата планира да похарчи над 6,2 млрд. лв. за инвестиции.

Въпреки обещанията на ГЕРБ, че ще се вслушат във волята на избирателите и ще се съобразят с резултатите от референдума, в законопроекта остава непроменен размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас – 11 лв. От РБ предложиха таван, според който размерът на средствата от държавната субсидия за една партия или коалиция не може да надхвърля 1,6 млн. лв., но искането беше отхвърлено.

От 1 януари 2017 г. минималната работна заплата ще бъде 460 лв., решиха окончателно депутатите. В момента най-ниското трудово възнаграждение е 420 лв. 

Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съобразно облагаемия им доход, за 2017 г. се увеличава на 460 лв., 500 лв., 550 лв. и 600 лв., приеха още депутатите. Запазва се размерът на здравноосигурителната вноска на нивото от 2016 г. – 8 на сто, а също и максималния осигурителен доход за всички осигурени лица – 2600 лв. за целия период.

Депутатите утвърдиха и общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна по Закона за корпоративното подоходно облагане в размер на 280 млн. лева. 

В бюджета за следващата година се предвижда и общият размер на сумата, подлежаща на възстановяване на земеделските стопани от акциза на газьола, използван от тях при първично селскостопанско производство, да не може да надвишава 84 млн. лева. 

Бюджет 2017 бе окончателно приет в четвъртък в 15 ч., въпреки че левицата и част от малките партии в НС напуснаха пленарна зала в знак на протест заради скандала с парите на Българска академия на науките. 

Повече по темата за бюджет 2017 вижте тук.