Владимир Зарев: У нас престъпникът е уважаван човек, а престъплението – поминък

част от интервюто с Владимир Зарев 

Докъде стигнахме, Милена? Днес за какво ще говорим? 

Питаш ме за деня 10 ноември. Честно казано, не го очаквах, 

не вярвах, че ще се случи през живота ни и с брътвежите на перестройката ще се стигне дотам. С десетилетия ни беше внушавано, че социализмът едва сега започва. И аз бях сигурен, че нашият живот ще мине в това наистина демократизиращо се насилие, в заобикалящото ни отвсякъде скудоумие и фалш. Знаехме, че щом „ръководителите” във Великата съветска страна заговореха за демокрация, то означаваше, че там се води жестока борба за власт, че една част от политическия елит и Политбюро започваше да си разчиства сметките с другата част, т.е. мъчеше се не просто да ги смени, а да ги изхвърли от политическата сцена и най-важното – от историята. Така беше с Хрушчов, по-сетне с Брежнев, така стана и с Гобрачов, всъщност борбата за власт разпадна Съветския съюз. 

Баща ми и хората от неговото поколение искрено вярваха, че тези промени са реални и засягат същността на социализма, той си замина от този свят през 1996 година , когато на „светлото бъдеще” вече му се беше видял краят. Още приживе имаше големи разочарования, беше понесъл и преодолял тежка лична драма по време на режима на Вълко Червенков и „култа към личността“. Много пъти сме разговаряли, той не криеше своите съмнения и все това ми повтаряше: 

Моите представи, човешките ми надежди бяха различни. 

Събитията на 10 ноември 1989 г. доведоха до изненадващо дълбинни промени, те вече се бяха случили по света, в другите социалистически страни и засегнаха не формата, видимостта на властта, а нейната същност. В перспективата на времето се случиха няколко прекрасни и някои нелепи, потискащи неща. Най-хубавото беше, че се върна свободата на словото, на личността. Защото свободата е едно от най-щастливите и значими човешки притежания, тя е форма на различие, а позволеното различие означава да отстояваме себе си, да бъдем себе си, да осъществим себе си. Да измислим живота си и да се опитаме да следваме мечтите си. И още, постепенно животът стана по-богат и по-цветен. Едно време рафтовете на магазините бяха полупразни, 

за най-обикновена „Лада“ се чакаше 10 години, 

за апартамент понякога до 20 години. Хората едновременно бяха натикани насила в бита, в „трудовия си ентусиазъм“, в същото време нямаха възможност да решат най-елементарните си проблеми на бита. Днес на пазара има всичко, моловете са препълнени със стока, това са дворци на търговията. Но има друг мъчителен проблем. Голямата част от хората нямат пари. Защото за няколко години България беше жестоко и разсипнически ограбена, беше окрадена и най-лошото: бе обезсмислен трудът на няколко поколения наши сънародници. Част от бившата политическа номенклатура и тайните служби се опитаха и успяха да преосъществят и превърнат своята политическа власт в икономическа. Чувал съм, че малко след 10-и един от „съзидателите на българската перестройка“ и прехода към демокрация събрал „подбрани хора”, на които казал: 

Другари, от днес аз ви назначавам за милионери! 

Помним схемата на раздадените в куфарчета пари. Голяма част от стопанските ръководители, които управляваха тогава икономиката, имаха не само властовия ресурс, но връзките и влиянията да превърнат стотици и хиляди предприятия в свой личен бизнес, спомни си само десетките смесени дружества в Западна Европа с огромен финансов потенциал, които сякаш се изпариха. Питаш ме как се преосъществи политическата в икономическа власт. Първото, с което се зае тогавашната политическа върхушка (отляво, а после и отдясно), беше да намалят влиянието на всички органи за контрол. Например имаше Комитет за партиен и държавен контрол, който беше много важна и мощна институция, затова набързо го премахнаха. Мигновено, като с магическа пръчка, отначало беше парализирана, а сетне корумпирана съдебната система. Умишлено я блокираха. Вместо точно тогава да заработи и прочисти етажите на властта и обществото от престъпниците, от мутрите и ширналото се насилие, тя изпадна в летаргия, в някакъв унес. 

Набързо приспаха и полицията, във всеобщата анархия я корумпираха до неузнаваемост за няколко години. 

Случи се и една чисто психологическа промяна, беше преувеличена до неузнаваемост, до глупост ролята на парите. Парите се превърнаха в най-значимата, в най-желаната и съдбовна ценност. Защото хората ненадейно осъзнаха, че парите дават две неща – свобода и власт, неконтролируема, престъпна свобода и безмерна, също престъпна власт. Всички изведнъж поискаха да станат богати. Много богати. Страшно богати, и то веднага. На мига. За месец, най-много за година, но не с усилията на волята, на уменията си, на саможертвата и труда си, а някак магически, от нищото. Така обаче може да се забогатее само и единствено с помощта на престъпление. Затова в първите години на промените престъплението от изключение се превърна в правило на живот. Престъплението се превърна във всекидневие, в поминък, в основен бизнес, а доказаният престъпник се превърна в уважаван и будещ възхищение гражданин. Всички крадяха, но едни крадяха керемидите от кооперативните обори и тоалетните седалки от предприятията, а други отмъкваха десетки милиони в зелено. Така зейна зловещата пропаст между несправедливо бедните и несправедливо богатите, между почтените и явните мошеници, между обикновените граждани и посредствената, но все по-алчна и корумпирана политическа класа.

В своите прекрасни диалози за държавата Платон говори за три възможни форми на управление – тирания, олигархия и демокрация. Според него демокрацията е най-позитивната и най-перспективна система, но само когато правилата важат и се спазват от всички. В противен случай, в сравнение с другите две форми – тиранията и олигархията, демокрацията най-лесно се изражда и преминава в анархия. Това е и моята теза, която съм описал в книгите си – че от „избухването на демокрацията“ до днешни дни 

ние живеем в една умишлено предизвикана, поддържана и добре обгрижвана анархия. 

Така и не успяхме да създадем и заживеем в реална демокрация. Народът беше подведен и остави шепа хора да ограбят България. Беше раздадено, разграбено и окрадено огромно национално имущество в размер над 120 милиарда долара. В хазната бяха внесени под 10 милиарда, от които половината в реституционни бонове. Останалите 110 ми-ли-ар-да бяха присвоени и раздадени най-нагло на близки партийни другари от всички цветове. В това разграбване се намесиха всички партии, кой каквото можа, завлече. Но още по-страшно е, че бяха нравствено повредени, направо съсипани две поколения от нашите деца. Защото умният, интелигентният, почтеният, моралният човек беше отъждествен с глупака. Мошениците, бандитите и отявлените крадци станаха пример, превърнаха се в героите на нашето време, те бяха огрени от светлините на общественото внимание, напълниха с безочието и нахалството си вестниците и телевизиите! И колкото някой от тях по-алчно и ненаситно крадеше, толкова по-голямо ставаше неговото обществено сияние, влиянието му в обществото. Вместо да получат справедливо правосъдие и затвор, съдебната система и държавата ги обгрижваха и толерираха, сдружаваха се и се срастваха с тях.

Спомни си първите години, „бригадите“ на спортистите и борчетата за няколко месеца превърнаха България в огромен тепих. 

Те и близките до партийните централи станаха първите милионери, получиха огромна власт и богатство наготово. За жалост нямаха ума и качествата да го развият, затова съсипваха всичко – изнесоха парите от България в офшорни зони или пък ги зазидаха в огромни кичозни дворци и вили, каквито няма по света. Тези некадърници и морални чудовища бяха държавата и си останаха държавата. Българската мафия се сдоби и с полиция, и със собствена съдебна система. И продължава да е така. Тя си има свое Народно събрание и свои народни представители. 

Във всяка държава има мафия, но българската мафия си има държава. 

Доста време продължиха моите илюзии... Бях убеден, пък и само аз ли, че в България ще се осъществи демократична система, в която хората няма да бъдат равни, но ще имат равни възможности да започнат своя бизнес, да осъществяват себе си, да живеят честно. Дълги години все се надявах, че нещата ще се оправят, че сега „лошите“ мародерстват, пречат и съсипват народа, но че ще изгрее слънце и нашата улица, ще дойдат по-добрите. 

Днес мога да кажа, че цялата българска политическа класа е не просто посредствена, но и необратимо корумпирана. В самото начало на прехода имаше стотина души, които наричам „романтичното“ поколение. Те нямаха опит в управлението на държавата и в политиката, бяха може би наивни, но имаха идеали. Затова постепенно бяха омаскарени и отстранени, по доста драстичен начин бяха изхвърлени от обществения живот. 

Какво ли не ни се случи. Отначало българите бяха обрани 

от никнещите като гъби пирамиди и фалиралите банки. После в масовата и касовата приватизация се извършиха колосални престъпления. Твърди се, че нашата промишленост е била неконкурентоспособна, била остаряла, нищо подобно. Преди демократичните промени имах възможността да разговарям с австрийски бизнесмени, а те твърдяха: Вие сте развили по-модерна промишленост от нашата, но у вас се произвежда лошо и некачествено. Беше построен завод за нарастване на кристали, каквито е имало само в Съединените щати и Япония. Подариха го на някакви партийни послушковци, които разпродадоха поцинкованата ламарина за няколко милиона и разсипаха едно свръхмодерно предприятие. 

България беше една от първите страни в света, която започна да произвежда компактдискове. За нула време предприятието в Стара Загора беше съсипано и продадено на унгарците за никакви пари. Казвали са ми, че заводът за производство на цветни метали в Пловдив е бил продаден за печалбата на това предприятие за две години. Например, ако то е печелело 100 милиона лева на година, е било продадено за 200 милиона лева, които дори не са внесени веднага, а след две години. Това означава, че то е било подарено на някой, който е трябвало да има търпение две години, за да стане негов пълноправен и гарантиран от държавата собственик. Имахме химическа промишленост, модерни предприятия за производство на електрокари, държахме една трета от световния пазар за електрокари. Имахме мощна военна промишленост, добре оборудвано и работещо селско стопанство. В тези 25 години у нас почти нищо не се построи, аз лично зная един голям завод за порцеланови мивки и тоалетни чинии в Севлиево. 

Бих могъл да ти кажа по какъв начин беше унищожена най-сигурната и печеливша индустрия в България, 

тази за производство на електроенергия. Славехме се с огромен капацитет, изнасяхме електроенергия за целия Балкански полуостров от нашата АЕЦ. Сега внимавай: да започнем с това какво успяха да натворят всички родни партии, които за да облагодетелстват своите елити и фирми, съсипаха тази промишленост. Да започнем с БСП: те заровиха милиард и 600 милиона в Белене, за да се обогатят десетина фирми и няколкостотин души покрай тях. СДС пък подписаха престъпната сделка с американските топлоелектрически централи, според която следващите 20 години сме задължени да изкупуваме тока на двойна и тройна цена, всичко това на гърба на истерично обеднелия български народ. ДПС хвърли на вятъра милиард и кусур лева в дерето на Цанков камък. НДСВ пък затвориха 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ, за да угодят на французите, които построиха атомна електроцентрала в Румъния и някой национален предател трябваше да им разчисти пазара. Освен това НДСВ разпродадоха на безценица електроразпределителните дружества, защото уж държавата не можела да се грижи за тях. И на кого ги продадоха? На две чисто държавни фирми – чешката ЧЕЗ и австрийската ЕVN. Днес цялата печалба от въпросните ЕРП-та отиват вместо за българските, за чешките и за австрийските пенсионери. Това си е национално предателство. Да не говорим за договорите, които подписваха и които досега остават скрити от нас, били фирмена тайна. Твърди се, че въпросните ЕРП-та са продадени на цената на медта, която е в жиците.

Къде по света някой може да продаде националните интереси и това да се засекрети, да се превърне във фирмена тайна?! 

Ами юпитата? Тези многоучени тарикати, които дойдоха от Англия и на които толкова много вярвахме! Всички станаха милионери, едни братя измежду тях притежават почти половината Черноморие! Кажи ми как стана това? С какви пари? Последният удар върху индустрията за производство на електроенергия дойде от ГЕРБ. Те нарочно и злоумишлено в интерес на също няколкостотин души преувеличиха възможността да се произвежда зелена енергия, създадоха се огромно количество вятърни перки и слънчеви огледала и това оскъпи енергията с 350 милиона лева годишно. 

Тези 350 милиона се събират от целия народ, но се разпределят между десетина-двайсет фамилии. 

Много може да се говори по тази тема. Безкрайно. Ние бяхме въвлечени в един мъчителен и несвършващ преход, един преход на привидна демокрация, в който властваше анархията. Защото тя беше и продължава да е удобна за политическата класа. Знаеш, в мътна вода риба се лови най-лесно.

Докога? Вече губя вяра, че е възможно да се поправят нещата, да оцелее разпръснатият по света български народ. Корупцията се е просмукала на всички нива, като се започне от най-високите етажи на властта, премине се през политическите партии, през Народното събрание, през държавните институции, през съдебната система и завършим с най-дребния чиновник в учрежденията и общините, с кмета на селцето, с катаджиите и редовите полицаи. 

Болни сме от корупция, затънали сме в корупцията. И сякаш се примирихме, свикнахме и вече не тя ни тревожи. 

Липсват ни смели и почтени хора! Но и да се намерят един, двама, петима – веднага ще се опитат да ги засипят с компромати и да ги окалят. Ако не успеят, вероятно физически ще ги премахнат. Защото ще пречат на една ненаситна върхушка да краде. И тук е ролята на гражданското общество. Но и него, за жалост, го няма. Затова написах романа „Орлов мост”, една поучителна, гневна, ала и пределно тъжна история, която премазва няколко човешки съдби и унижава, а после и помита любовта, прекрасната, възторжена и възраждаща любов на двама души. Сякаш днес и любовта е невъзможна! 

Какво се случи на Орлов мост? Нищо... Разделихме се, всъщност разделиха ни отново. 

Протестите през 2013-2014 година не успяха да създадат гражданско общество по три основни причини. Първата е, че протестиращите не успяха да излъчат елит – тези 100-120 млади, интелигентни, можещи, качествени хора, най-важното нравствено съхранени и морални хора, в които да повярваме и които да заменят нашата корумпирана, вече изхабена и болезнено посредствена политическа класа. 

Втората основна причина беше, че те не успяха да излъчат обща, жизнена, вдъхновяваща, изпълнена с бъдещност кауза, която да привлече всички българи и да ги сплоти. Която да накара целия български народ да повярва в нея, да я приеме като своя. Такава възможна кауза беше да се поиска да бъдат осветени всички големи сделки от самото начало на прехода до днес. Да се види кой на кого какво е дал и разпродал, какво е взел и т.н. Така щяхме да научим кои са истинските виновници за обедняването на хората. И продължавам да мисля, че около такава кауза би имало смисъл да се обединим. Защото всички сме потърпевши от това безобразие, от начина по който беше ограбена и обезкръвена България. 

И третата причина, която според мен най-вече попречи да се осъществи гражданското общество, беше, че олигархията и политическата класа платиха на определени хора и така се стигна до разцепление и противопоставяне. Хората отново бяха разделени и насъскани един срещу друг, бяха разделени на наши и ваши, на добри и лоши, на сини и червени, на протестиращи и контрапротестиращи. Така отново заразата на омразата си проправи път и овладя площадите, а после ги обезличи и смали. До няколкостотин, после до няколко десетки души, които се правеха, че протестират. 

Гражданското общество е единственото спасение за България! 

То чрез своето единение, чрез силата и могъществото на своето несъгласие може да се противопостави на статуквото, което от 25 години души България. 

Разбира се, не трябва да подценяваме и процесите, които се случват извън нашите граници. Светът също преживява тежка криза. Наивно си мислехме, че след като падне Желязната завеса и свърши Студената война, нещата от само себе си ще се успокоят и поправят. Ще настъпят спокойни и разумни времена на градеж и развитие. Но стана точно обратното. В момента несигурността в световен мащаб е опасна и помитаща. Светът е дестабилизиран, взривоопасен. 

За десетина години, след като „избухна демокрацията“, ние станахме граждани на глобалния свят и възприехме и неговите доста фалшиви и опростачващи ни ценности. Глобалният човек трябва да бъде под средно интелигентен, задължително бездуховен, да работи неуморно... а най-важното му качество е да консумира, да консумира и пак да консумира. Така той става зависим и лесноманипулативен. Модата на кредитната система тръгна от Америка. Получаваш огромен кредит, купуваш си къща, кола, престиж и ставаш техен роб за цял живот, работиш по десет-дванадесет часа на ден, за да останат твои. Тази смазваща страст към парите, 

тази глуповата американска представа, че материалният успех е равен на щастието, 

много бързо беше възприета и у нас като мерило за щастлив живот. А това е толкова невярно и наивно. Какво значи да имаш милиони и да си нелечимо болен например? Ами любовта или отношенията между хората? Колко по-важно е да бъдеш обичан, ти да обичаш някого, да живееш в хармония със себе си и с другите, със света, който те заобикаля. Защото бездуховността е лесна, тя е твърде посредствен и глупав начин да преживееш живота си. Духовният човек се съпротивлява. Той е независим. И наистина свободен...

glasove.com

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител