И ако това е по-широко разпространеното убеждение, то не е от липса на желание у външния министър да изпъкне по някакъв начин. По-скоро от липса на въображение, конкретен професионален опит, реална политическа подкрепа зад гърба си и не последно място – на личностно присъствие. Но освен строги, да бъдем и честни – момчето, което си отива като поредния изгърмял бушон в разноцветния манежен билборд на родната политика, не е виновно за нищо. Буквално!

Обективно погледнато, оценката за свършеното по време на втория неуспешен кабинет на Бойко Борисов за гореспоменатия период в областта на външната ни политика в последните две години не трябва да се дава на министър Митов. Цялата сервилно-блюдолизка стратегия, в която се превърна липсата на елементарна концепция (и познания по география) за мястото на България на световната карта и произтеклите от това последствия ще ги разглежда трибуналът на историята. Най-вероятно единствената съдебна инстанция, пред която някога ще застанат премиерът в оставка и кръговете сенчести фигури, дребни кариеристи и съмнителни авторитети, с които „управлява“ досега. Но да не се радваме прибързано.

Може би дори ще е положително за Даниел Митов, че не изпъкна с нищо кой знае какво по време на съкратения мандат на ГЕРБ, като се вземе предвид колегите му с какви „подвизи“ ще се запомнят. След няколко години може би вече няма и да го разпознават в транспорта. И ще може да си се разхожда спокойно по улиците, без да се притеснява, че някой дълбоко възмутен родолюбив данъкоплатец може да го поздрави я с паве, я вербално до шесто коляно. Само защото е бил част от общата група „…….“, нали!? Освен ако не реши, разбира се, „да остане в политиката“. Тогава само ние ще сме си виновни.

Истината е също така, че много малко може да се добави към „силуета“, който изрисувахме на страниците на този вестник на министър Даниел Митов в началото на октомври около голямото орезиляване с кандидатурата ни за генерален секретар на ООН (и „произтеклите от това последствия“). Тогава констатацията беше че в управлението на страната Даниел Митов „влезе като надежда и битува като компромис“ с пожеланието „да излезе с достойнство“. Уви, не е и като да се е случило нещо фундаментално през този период, с което да се промени общественото мнение за „кадърността“ на правителството в оставка и отделните негови членове в частност. Видя се на изборите – затова и ги изпращаме („членовете“) втора седмица с тези хубави портрети.

Неколцината запознати с механизмите на българската дипломация, с които имам възможността да обменям мисли, на въпроса „кажете ми три неща, с които ще отбележите или запомните Даниел Митов като министър“ с общи усилия се сетиха за едно. Заедно си спомнихме, че с цялата тарапана около бежанската криза, отношенията с Русия, ситуацията в Турция и кои ли още не горещи международни въпроси, с които ще запомним Даниел Митов с пасивно присъствие, под негово ръководство външнополитическото ни ведомство бе заплашено с поредна структурна реформа. През февруари тази година изплува тук-там информация за обявена през 2015 г. държавна поръчка, с която са отпуснати над 100 000 лева по европейски проект на консултантска фирма, която да изготви „функционален анализ на дипломатическата служба“ и да даде предложения за оптимизиране на работата на административния апарат на ведомството.

Няма да ви отегчавам с подробностите. Има какво да се рови около фирмата, спечелила конкурса , но не сме се хванали. Така или иначе очаквано нищо не произлезе от безсмисленото усилие. По-забавното е, че в окончателния вариант на анализа отново е изтъкнато вечното противоречие – дипломатическата служба на България не функционира достатъчно добре, защото е на малко под 80% от човешкия капацитет, от който има нужда. Щат обаче няма, защото всеки некадърен управник, когато не може да си върже бюджета, първо се захваща за имиджовите ведомства, които представляват образа ни по света. Но не е в това въпросът. Представяте ли си сега как Даниел Митов е влязъл при Бойко Борисов или се е обадил по време на заседание на кабинета със заключенията от „функционалния анализ“ и точно колко е бил чут?

Координацията, Санчо…

Сред заключенията на посочения в текста анализ също така се изтъква липсата на достатъчно координация в действията на отделните представителства зад граница, което според вещите в занаята също е нонсенс. Директивите за работата на дипломатическите мисии обикновено се спускат от София, невинаги са навреме, често пъти нямат и смисъл. Помните „позицията“ на посланика ни в Турция по време на опита за преврат – като са ти казали от София да мълчиш, мълчиш. Не че ако се обадиш, ще има повече полза.

За него

„Ловец на вешици“

В последните години, особено двата кабинета „Борисов“ (…) в МВнР последователно се провеждаше линия на политизация на дипломатическата служба, извършваха се политически мотивирани уволнения и назначения, потъпкваха се правата на служителите и върховенството на закона като цяло. При Даниел Митов се наблюдава завръщане към периода на „лов на вещици“, установен и осъден от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа още през 1998 г.

Посланик Георги Димитров

Раздава знания, които невинаги е разбрал

Склонен е към размисъл, стремеж към познания и раздаване на придобитите вече знания, които за жалост невинаги е разбрал правилно. Гледа много по-сериозно на желанието си за промяна и на положителните и отрицателните му страни. Лишен е от стремеж към власт на всяка цена. Винаги изпълнен с идеи и нови проекти, за чиято реализация отдава всичките си сили. Не обича да бъде подчинен – затормозява се творческият му порив.

Астроложката Алена, хороскоп на министър Митов

„Нашият“ Дани

Изпращаме специални поздравления на Дани, чийто талант, интелект и отдаденост на демократичните принципи го правят идеалния кандидат за тази позиция (бел. ред. – външен министър). В негово лице България ще може да се възползва от лидерските му умения и умел политически нюх, с които той ще допринесе към службата.

Кенет Уолак, президент на Националния демократически институт на САЩ