Политиката - призвание или поръчково задание

Политиката не е поле за умозрителни упражнения на хора с неукротими амбиции и невзрачни възможности, макар че немалко кандидати за евтина слава я възприемат именно като такава. Тя не е и професия в буквалния смисъл на това понятие, въпреки че някои без задръжки и угризения си изкарват прехраната от нея. Тя не е и класическа наука, която всеки "мечтател безумен", жадуващ известност и мирова слава се надява да овладее в университета или в измислени за целта специализирани школи. Но има и такива, които, без да са се доказали, пишат на визитните си картички или в автобиографиите си: професия политик. А неумолимата и незаобиколима истина е, че ако не носиш в себе си благословеното зърно на природната даденост и предопределеност, всички напъни за "научаване" или подчиняване на политиката на нечия воля са напразни. Защото политиката, видяна в най-едри щрихи и приложена към действителността, съществува в две основни категории: политиката като призвание и политиката като поръчково задание.
    Като призвание политиката отразява благородните стремежи на силните духом, богати с интелектуалния заряд на идеите за общочовешко добруване и отговорни с дейността си за тяхното постигане. Политиците, споделящи тези убеждения, колкото и малко да са те, са гордост за своята нация и залог за нейното успешно и възходящо развитие. 
    За съжаление битува и друго характерно определение за политиката като поръчково задание. Някои предпочитат да го наричат дори поръчково състезание. И в този случай също се говори за каузи, визии, превъплъщения, надежди и реализации, но в една друга плоскост - плоскостта на своите или чуждите ненационални, а по-скоро егоистични наднационални или антинационални интереси, подчинени на идеята  за собствено благополучие  и обогатяване.
    След сравнително унилия пейзаж на доизборната действителност настъпи времето на следизборното боричкане.

В тази игра на политика

естествено се включиха и двата взаимно отричащи се и взаимно предполагащи се кланове на политиците и на политолозите. И странно, тези които по дефиниция и по презумпция са призвани да правят официалната политика и доскоро гръмогласно парадираха, че я правят, сега решиха да играят ролята на унижените и оскърбените (но не по Достоевски, а по Борисовски), разочаровани и обидени на избирателите, страдащи носталгично по "синя София", разгневени на прокуратурата за прекалено придирчивия й интерес към, най-меко казано, съмнителните им изяви. Тези бити политици с извинение, които до вчера високомерно считаха себе си за всесилни и всеможещи, сега заплашват да накажат обществото с бездействие и безразличие, равностойни на отказ от изпълнение и завършване на дейности, произтичащи от досегашните им ангажименти на държавни служители в преходния период до създаване на служебно правителство и провеждане на извънредни парламентарни избори. Избрали този модел на поведение, те предпочитат казуистиката пред говоренето по същество, за да не си навредят сами. Друг е въпросът има ли какво убедително да кажат?! 
Е, сред тях има и речовити, най-вече самият Борисов, които не пропускат случай, за да облъчат публиката с отрицателната си енергия под формата на безполезни внушения и прогнози... Става дума за останали извън борда на държавния кораб лица, които не могат да се примирят, че вече са аутсайдери и търсят начин как подмолно отново да се качат на мостика. Става дума за лица от рода на Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Меглена Кунева, Божидар Лукарски, Петър Москов, Лиляна Павлова, Румяна Бъчварова, Ивайло Московски, Даниeл Митов, Николай Ненчев и още плеяда подобни на тях служители на национално или местно равнище.

    Периодът на междувластието

закономерен резултат от президентския избор, изискващ пълна мобилизация и положителна нагласа на всички участници в политическия процес, е време и на усилена политологична жътва. Времето до окончателното приключване на последствията от президентския избор не е леко и не е за подценяване. Предстоящите няколко месеца трябва да покажат доколко политическите сили в България са зрели и на висота; доколко са в състояние да се справят с предизвикателствата както на законовите изисквания, така и на обществените очаквания. Народът като върховен суверен каза своята дума и даде да се разбере, че въпреки високомерните съмнения на някои безродни и чуждопоклоннически кръгове, той е достатъчно мъдър и е в състояние да приложи в решаващи моменти силата на пряката демокрация.
    Независимо, че на Бойко Борисов това никак не се нрави и може би като реминисценция от някогашното си комунистическо битие до обяд се сърди на себе си, а след обяд на целия свят, който залива с упреци, ирония и ехидни подмятания. Сред многото му бивши и настоящи превъплъщения силно се открояват: обучението му в Школата на МВР в Симеоново далеч преди 1989 г.; пожарникарският му и охранителен стаж, възвеличен от т.нар. цар със званието генерал; обслужването му като телохранител и на Тодор Живков, и на Симеон Сакскобургготски и т.н. Трагедията му е, че след като се провали като държавник, въпреки безропотното подчинение на волята на евроатлантическите си ментори, стана жертва и на необузданото си самочувствие и самолюбие и не можа да вземе завоя, не можа да приеме поражението си като нормално състояние в политиката.
    По подобен начин и Цветан Цветанов, в младите си години куриер в Изчислителния център на МВР, където принадлежността към БКП е задължително условие за работа, не успя да оправдае доверието и надеждите на своя бос. След положените неимоверни усилия да осигури благоприятен изход от изборите за себе си и за партийните си приятели, сега рискува да остане без работа като сив кардинал. Но нека не го съжаляваме: първо, няма да е задълго, и второ, тъкмо ще има време да полекува нараненото си его до следващото жертвоприношение.
А Цецка Цачева, след злополучния си опит освен Народното събрание да оглави и държавата, безславно слезе от политическата сцена, която превърна в театър, възкресявайки една многолетна и фалшива мелодрама и проплаквайки артистично... Но и това не й помогна.
Ще се запомнят и завидните превъплъщения на Меглена Кунева, снаха на височайше комунистическо семейство и усърдна служителка в казионния, създаден от ЦК на БКП, Български хелзинкски комитет по правата на човека, а в годините на домораслата ни демокрация всепризнатата г-жа Йес, заслужила това прозвище за слугинската всеотдайност, с която раздаваше националното достояние, и по-конкретно, закриваше ядрените реактори в Козлодуй.
Струва ли си да се изброяват поименно всички членове и съучастници в кабинетите на Бойко Борисов и на присъдружните им органи от различните други държавни структури? Може би все пак си струва

заради старанието и късата им памет

да се отбележат поне някои от тях: Лиляна Павлова, достойна внучка на високопоставени комунистически дейци: Георги Павлов - партизанин, министър и съратник на Тодор Живков, Лиляна Павлова - отговорен сътрудник на ЦК на БКП; Румяна Бъчварова, дъщеря на виден журналист и главен редактор на в. "Отечествен фронт", активен строител на социалистическото общество; Ивайло Московски, израсъл в семейство на комунистически функционери, Трайчо Трайков, също с комунистически произход и т.н. Времето от промяната на режима в исторически план е твърде късо, спомените - твърде живи, опитът от живота при демокрацията - твърде беден; навиците и стереотипите - трудно преодолими. Което води до едно парадоксално, привидно абсурдно, но всъщност напълно закономерно явление. А то е, че където и да пипнеш върху гладката повърхност на лелеяната демократична действителност, където и да посегнеш или да драснеш върху името на който и да е възторжен привърженик и предан сторонник на тази действителност, отдолу неминуемо се появяват белезите на едно друго време. Не обезателно престъпни (както сега е модерно да се внушава), но във всички случаи свързани с комунистическото минало на този или онзи демократ. Ето това време и този втори пласт, откриващ какво се намира под повърхността на измислените или приспособени биографии, е кошмарът на притежателите им, които биха искали на всяка цена да се оттласнат и разграничат от позорящото ги минало.

Това обаче никак не е лесно

защото означава да се отблъснат и отрекат от родители и предци, от близки и приятели, от привилегиите и специалното положение в миналото, съхранявани понастоящем с цената на ренегатството и предизвикателното усърдие да заслужат тридесетте сребърника на Юда Искариотски.
Политолозите, следващи по петите политиците, не правят изключение по отношение на мотивацията на статута си в обществото. Да, те не правят политиката, но носят не по-малка отговорност за нейното състояние, защото в определен смисъл я легитимират в общественото съзнание. Безспорно сред водещите политолози има кадърни и компетентни хора. Има и случайно добрали се до предните позиции благодарение на съчетанието на удобна конюнктура с безпринципни люде, които я обслужват...  
На фона на тази разнолика политическа действителност с още по-разнолики протагонисти - политиците, които я правят и политолозите, които я оценяват, през последните дни и седмици по силата на някакъв губителен сценарий обществото е бомбардирано със заплахи за криза - в държавата, в икономиката, в духовността, дори в личните взаимоотношения. Запознавайки се с изявите на различните медии, логично човек остава с впечатление, че преди около месец обществото ни е живяло в някаква обетована земя, непознаваща нито кризи, нито противоречия, нито дори съмнение в правилността на мислите и деянията на управляващите. Животът ни е текъл по мед и масло в най-добрия от добрите светове и сме се радвали на сипещата се върху ни манна небесна.

Нищо по-невярно и по-вредно

от паникьорските тези на някои, уви, считащи себе си за влиятелни, медии. Целта, зададена и насочвана от задкулисието в оставка, очевидно е да се сплашат обикновените граждани и да им се втълпи, че за тези "кризи" те сами са си виновни поради това, че са гласували неправилно на изборите. А всъщност истината е, че всичко тече и се развива не леко и не патетично, но закономерно и логично. Така че напразни са паникьорските напъни на заинтересованите от провокиране на хаос и нестабилност при овладяването и регулирането на неизбежния труден период на смяната на властовите функции и институции след последния съдбовен за  България избор.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител