Играта ва банк на Матео Ренци носи рискове за банките в Италия

Матео Ренци игра ва банк и загуби – това е най-краткото описание на резултата от проведения в Италия референдум тази неделя.

Каква всъщност бе целта на това допитване и защо амбициозният, реформаторски настроен министър-председател толкова много искаше да промени баланса на властите в своята страна? Големият проблем пред неговите планове за дълбока промяна в Италия бе отколешният паритет между горната и долната камара на парламента – Сенат и Камара на депутатите, в който бе заложено пословично бавното вземане на управленски решения. Въпросният институционален паритет нерядко прерастваше и в политическа криза, което също се приема за запазена марка на Апенините.

Ако промените в конституцията бяха одобрени на референдума, Сенатът щеше да е лишен от правото си да участва в одобряването на бюджета или приемането на по-голямата част от другите закони и нямаше да може да заплашва със сваляне правителството, като не му гласува доверие. Тези правомощия се прехвърляха изцяло и само на Камарата на депутатите. И въпреки че се запазваше правото на сенаторите да участват в избирането на държавен глава и на конституционни съдии, броят на членовете на горната камара щеше да бъде намален от 315 на 100, които не се избират пряко, а от властите на 20-те италиански области. Опитът да бъдат прехвърлени правомощия от Сената към регионалните власти, като по този начин този орган бъде превърнат от висш законодателен орган в представител на регионалните власти при управлението на страната, очевидно не бе разпознат именно от тези, които трябваше да се смятат за облагодетелствани. Защото в същото време точно за сметка на областите бе предвидено увеличение на правомощията на централното правителство в чувствителни области на икономиката като енергийната политика, националните транспортни мрежи, опазването на околната среда и др.

Сенатът от своя страна щеше да запази вето по конституционни въпроси и да се произнася с препоръчителна сила по закони, ако това поискат поне една трета от сенаторите.

Крайният резултат – развързване на ръцете на правителството и управляващото мнозинство в Камарата на депутатите, което да отпуши процес на по-нататъшни икономически реформи. Именно реформите в икономиката бяха основна цел на Ренци. И той имаше своето право – няма как без демонстриране на видима политическа воля, произтичаща от ясна законодателна и силна изпълнителна власт, да бъде променен закостенелият трудов пазар, например, където освобождаването на работник може да отнеме до 10 години. А именно това бе една от ключовите реформи, за да бъде върната Италия на пътя на растежа и да започне да намалява своя огромен държавен дълг от близо 133% от БВП. Болезнена и дълбока реорганизация – това е единствено възможният начин за постигането на тази цел според Ренци. Който за разлика от своите политически опоненти като Бепе Грило, лидер на популисткото движение „5 звезди“, и други евроскептици не дава и дума да се издума за излизане от еврозоната. Докато „петзвездният Грило“ не изключва отказ от еврото и минаване през процес на инфлация.

Проблемът на Ренци обаче бяха прекалено многото мощни противници, които той успя да мобилизира срещу себе си. С искането си за практическо ограничаване на регионите, чиито управители и неизменният им „шлейф от местна клиентела“ държат изключително много лостове за влияние и са на практика подобни корупционни крепости, каквито имаме и у нас. Само че ако у нас е нужна административна реформа, за да се отнеме власт от центъра и се даде на общините, за да се откъсне администрацията от политическото управление, то в Италия всъщност е нужен точно обратният процес. Но човек лесно може да си представи каква мобилизация е протекла сред тези крепости, за да бъдат отхвърлени предложенията на Ренци, и то в съотношение 2:1.

Разрушителя от Флоренция, както премиерът, вече в оставка, бе наречен от своите политически врагове, се изправи не само срещу цялата политическа опозиция, която съзря прекалена концентрация на правомощия в победилата политическа сила на изборите. Ренци застана и срещу цялото мощно локално статукво, чийто основен бизнес всъщност е именно търговия с влияние. Дали вече осъзнава, че не е трябвало да включва тази тема в референдума, няма голямо значение. Няма голямо значение и иронично звучащото твърдение, че дори и противници на популистите на Грило и сепарастично настроените националисти от „Северната лига“ на Салвини също гласуваха срещу предложенията на Ренци. Иронично, защото тези хора се страхуваха, че ако беше минал референдумът, силната концентрация на власт в Камарата на депутатите можеше да отиде именно в Грило и Салвинипри на следващите избори, които е възможно да са предсрочни и да се състоят още през ранна пролет. Така че много от трезвомислещите хора на Апенините със сигурност изпитват смесени чувства за крайните резултати.

Според някои наблюдатели Ренци е третият ляв политик на власт в западноевропейска страна през последните 20 години, който след Герхард Шрьодер (Германия) в началото на века и Франсоа Оланд (Франция) в последните години, е принуден да прави радикални реформи на пазара на труда. И това е наистина неизбежно, тъй като повишаването на конкурентоспособността на икономиката (сред трите най-големи в ЕС) и на нейния растеж, справянето с дълговото бреме и с безработицата преминават именно през такива промени. Такива са днешните реалности в еврозоната: не можеш повече да разчиташ на валутна девалвация (любим италиански инструмент в миналото), остава единствено вътрешната девалвация: орязване на доходите (заплати и пенсии) и социалните разходи, съпътствани от реформи на трудовото законодателство.

Големият въпрос оттук нататък – или със сигурност един от големите въпроси – е дали ще се намерят решения за проблемите в банковия сектор в Италия. Както е известно, осем банки, сред които третата най-голяма на полуострова – „Монте де Паски ди Сиена“, са в тежко финансово състояние.

Ренци веднъж вече отложи фалита на тази банка – това се случи на 29 юли тази година, когато в последните часове на петъчния работен ден бе подписано споразумение за спасяването на МПС чрез привличането на мощни финансови институции като „Джей Пи Морган“, „Голдман Сакс“, „Сити Груп“, Дойче банк, „Мерил Линч“, „Креди Сюис“, Медиобанка и др. Споразумението (използван бе принципът boil down) уточняваше две ключови стъпки, които включваха замяна на дълг на стойност 27,7 милиарда. В този момент твърдата позиция на Ренци и италианската държава в негово лице преобърнаха негативните очаквания и предизвикаха многобройни запитвания на потенциални инвеститори. Още в първия работен ден след подписването на споразумението пазарите потвърдиха тези позитивни очаквания и в крайна сметка онези играчи, спекулативно заложили на фалит на „Монте де Паски ди Сиена“ и на срив в италианския банков сектор, трябваше да се примирят с новата ситуация. Оказва се, временно. В деня след референдума те отново са в позиция за атака срещу италианския банков сектор.

В същия ден, 5 декември, президентът на ЕЦБ – италианецът Марио Драги, побърза да заяви, че ръководената от него европейска институция ще продължи изкупуването на италиански дългови книжа, за да поддържа техния пазар, а лихвите от около 2% са далеч под равнищата от кризата през 2010 г. Пазарният натиск, от който искат да се възползват борсовите играчи, залагащи на банков провал на Италия, както и острите проблеми на заплашените банки и вероятността от фалит на някои от тях с нищо не радват италианските граждани, без значение кой как е гласувал на референдума.

Още повече че в дългосрочен план исканите от Ренци реформи на трудовия пазар и повишаването на конкурентоспособността са незаобиколими, независимо кой е на власт. Така че дори и „петзвездният“ Грило, или „северният“ Салвини да вземат властта в Италия, този проблем ще се изправи срещу тях със същата огромна тежест.

Но преди това наследникът на Ренци – който и да е той, ще трябва да се заеме с решаването на проблемите в банковия сектор, заплашващ стабилността не само на Италия.

Едно е сигурното – спокойните дни за Европа изглеждат твърде далеч.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител