12/07/16 07:59
(http://www.klassa.bg/)

Популизмът на съдебната реформа

 Политическата турбуленция около отминалите президентски и задаващите се предсрочни парламентарни избори, съчетани с отчетливото желание на българите за смяна на избирателната система, напълно закономерно изместиха фокуса от процесите в съдебната власт.

А там ситуацията изглежда като затишие пред буря. Не само защото очакваният след броени дни анализ на прокуратурата, изготвен от група европейски прокурори и Службата по структурни реформи на Европейската комисия, за пореден път ще бъде употребен за политически атаки срещу държавното обвинение.

Нито защото регулярният януарски мониторингов доклад на Брюксел по отношение на правосъдието у нас отново ще съдържа познатите доноси на провален бивш правосъден министър, а най-вече заради предстоящите през 2017 г. два ключови избора в Темида – за председател на Върховния административен съд и за нов състав на Висшия съдебен съвет. Наред с това правосъдната система тепърва започва да установява тежките последици от промените в Конституцията и в Закона за съдебната власт, които подведените по популистката идея за “съдебна реформа” депутати от отиващия си парламент реализираха.

Докладите – изначално манипулирани

За съжаление анализът на прокуратурата, който формално ще бъде приписан на британските обвинители Лийн Крос и Джон Рингут, на германския старши прокурор Клаас Вернер, на испанския професор и прокурор Хосе Диаз Кана и на холандския обвинител Хесел Шут, едва ли ще успее да постигне целите си. Първо, защото е невъзможно дори и за опитни юристи да придобият представа за състоянието на българските правоохранителни институции чрез няколко откъслечни посещения в София, второ, заради изначално манипулирания сценарий, по който мисията им бе реализирана, и трето, заради факта, че трудът им ще бъде политически употребен от добре познатите родни олигархични кръгове и техните говорители.
Най-големият порок на прокурорския доклад несъмнено е в неговото изначално манипулиране, постигнато чрез предварително подбраните им събеседници, с които европейските прокурори проведоха беседи в Постоянното представителство на Европейската комисия в София. Няма как да останеш обективен, ако източниците ти на информация са служители на олигархичните кръгове “Агнешките главички”, понастоящем “Капитал”, както и пряко заинтересовани от дискредитирането на българското държавно обвинение магистрати, адвокати и помощници на обикновения доносник и провален бивш правосъден министър Христо Иванов.

Същото е и с доклада по “Механизма за сътрудничество и партньорство” на Брюксел, който с появата си в края на януари 2017 г. ще даде идеален повод за политическото му употребяване в полза на N-тия партиен инженеринг, с който Радан Кънев пак ще пробва да сбъдне детската си мечта да бъде премиер.

Всъщност анализите на българската правосъдна система и най-вече тяхната употреба във вътрешнополитически план за задействане на тезата за нуждата от “радикална съдебна система” с нищо не се различават от популизма на патриотите, които с лекота обещават минимални пенсии от 300 лв. “Мантрите” на Радан Кънев и Христо Иванов за нуждата от реформа на прокуратурата не са нищо по-различно от всяка друга популистка игра. С тази разлика, че Кънев и Иванов ползват милионите на кукловодите си, в опит да им осигурят имунитет срещу търсене на наказателна отговорност. Ако едните се борят за 5-минутна слава, то плановете на другите са свързани освен с удовлетворяване на политическите им апетити, но и с овладяване на правосъдието.

Откровение или наглост

Неотдавна в поредно интервю за “експерта” по правосъдие Сашо Диков членът на съвета Калин Калпакчиев нагледно показа колко тънка е границата между “откровението“ и „наглостта”. Магистратът, който оправда подсъдимите по делото „Сапард“, докато по аналогичното дело в Германия обвиняемите бяха осъдени с ефективни присъди. В прав текст Калпакчиев призна, че той, а и още няколко негови колеги, саботират работата на висшия орган за управление на съдебната власт. Откровението, че опитите им са обречени на провал, няма как да прикрие наглостта в думите на Калпакчиев, че членове на ВСС умишлено превръщат откритите му заседания в поле за сеене на интриги, разчистване на сметки и в крайна сметка – ерозиране на доверието към правосъдието.

В същото време Калпакчиев изобщо не смята да се разделя с амбициите да продължи да бъде фактор в управлението на правосъдната система.

На първо време той отново ще се опита да изиграе ключова роля в подготвяното саботиране на избора на нов председател на Върховния административен съд, който трябва да се случи в първите месеци на 2017 г. Последващият избор на нови членове на ВСС ще е тест и за самите магистрати, особено за съдиите, доколкото сред тях мнозинство имат онези, които са поставили вярата в доброто и справедливостта над опитите на политически проксита и олигархични кукловоди за окончателно ликвидиране на върховенството на закона у нас.

Защото наместо да стартира проверка за обстоятелствата около документираното присъствие на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов в кръчмарска прегръдка с Божидар Банков, адвокат на беглеца от правосъдие и фалирал КТБ фараон Цветан Василев, съдийската колегия на ВСС продължава да се тресе от хибридните интриги, продуцирани от Калпакчиев и компания, с активното съдействие на позорно напусналия властта провален бивш правосъден министър.

Промените в съдебния закон

Негативните последици от промените в Закона за съдебната власт продължават да се трупат, макар предупрежденията в тази посока да бяха изключително много още преди гласуването им. Подведени от популисткия напън за реформа на съдебната система, депутатите направиха така, че правосъдието нито се забърза, нито стана по-ефективно, а дори създадоха абсурдни прецеденти, заради които следващият парламент много скоро ще трябва да се заеме с ремонт на ремонтирания законодателен труд.

Темата изисква задълбочен и експертен анализ, който за пореден път би разкрил пагубната роля, която организации като Съюза на съдиите в България, както и на доносници като Христо Иванов и службогонци като Калин Калпакчиев имат върху правосъдната система у нас, прокарвайки в законодателството лобистки поправки. Достатъчно е да посочим обаче два примера от последните седмици, които биха родили страшни вицове, ако ситуацията не бе наистина сериозна.
Заради промените в Закона за съдебната власт ВСС вече е принуден масово да възстановява на постовете им прокурори и съдии, които са обект на самото правосъдие. Така, на 22 ноември, съдийската колегия на ВСС възстанови като съдия в Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, срещу когото вече година текат съдебни заседания пред Софийския градски съд по делото за злоупотреби с европейски средства от програмата “Административен капацитет”.

Възстановяването на Пенгезов наистина роди анекдот в Съдебната палата в столицата: “Правораздаване по български – сутрин се явяваш като подсъдим, следобед съдиш подсъдими…” Прокурорската колегия на ВСС пък бе принудена да възстанови на работа прокурор Димитър Захариев, който само преди година и половина бе отстранен заради оказван натиск върху свидетел по делото “Октопод”.

Старанието на държавното обвинение да не допусне политическото му овладяване не само е важно условие за независимост и устойчивост, особено в ситуации на политическа нестабилност, която в България очевидно тепърва ще се задълбочава, но започва да дава своите положителни резултати. На фона на компрометираните ръководства на ВКС и на СГС, в лицето на Лозан Панов и Калоян Топалов, работата на прокуратурата започва да среща доверие в обществото. За това говорят и социологическите данни от миналата седмица, според които 27,3% от гражданите смятат, че държавното обвинение работи най-добре по отношение борбата с корупцията. Макар да е само с 1,5% след прокуратурата, съдът тепърва ще губи позиции, а разделянето на ВСС на две колегии само ще ускори този процес.

И колкото и да не им харесва на олигарсите, част от работата на прокуратурата е да съблюдава спазването на законите и да защитава както обществения, така и държавния интерес. Особено когато става въпрос за вота на 2,5 млн. български граждани. Заради това няма нищо нелогично в това главният прокурор Сотир Цацаров да провежда срещи с когото намери за нужно, още повече че поканата за такъв разговор е на инициаторите на референдума, подкрепен с гласовете на толкова граждани, колкото почти всички партии в този, а и в следващия парламент могат само да мечтаят.
И докато атакуващите прокуратурата изглеждат все по-компрометирани, продължаващото неразплитане на зависимостите на двамата ключови председатели на съдилища – Панов и Топалов – ще има ефектът на бумеранг върху крепящите ги. Защото със засилващите се действия на прокуратурата и изправянето пред съда на властимащи и олигарси, въпросът за отказа от налагането на ефективни присъди ще става все по-актуален.

Тогава нито чуждите речи, които Лозан Панов рецитира пред контролирана аудитория, нито отеснелите спортни ризи със скандинавска символика на Калоян Топалов ще успеят да спрат общественото недоволство от липсата на справедливост. Фактите са красноречиви – само 2% от българите вярват в ефективността на съда – точно толкова, колкото е електоралната тежест на кукловодите от “Агнешките главички”, които и през 2017 година със сигурност ще продължат опитите си за менторстване в правосъдието.

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване