Дурмана: Бузлуджа трябва да стане музей на космоса

Петко Дурмана е един от най-изобретателните и припознати зад граница български артисти, в основата на чието творчество стоят дигиталните технологии. Работил е върху редица изложби по света и у нас, а през 2015 г. бе част от работната група на Министерството на културата, която трябваше да изготви концепцията и експозиционния план на "Квадрат 500" . Той бе единственият ѝ член, който открито се противопостави на идеите на председателя ѝ Светлин Русев . Дурмана има активна професионална и гражданска позиция относно публичното изкуство и градската среда в страната, като се обявява против безхаберното отношение на общините към паметниците на културата и безразборното поставяне на спорни по нужда и естетически качества монументи. Наскоро в публичното пространство отново бе повдигната темата за съдбата на рушащия се комунистически паметник на връх Бузлуджа, като последната идея за него бе той да се превърне в музей на историята на България . Нещо, с което Дурмана изобщо не е съгласен и дори го смята за вредно. Разкажете ми за идеята Ви паметникът на Бузлуджа да бъде превърнат в музей на космическите изследвания. Най-важният паметник, който е направен през комунистическата епоха в България, е този на Бузлуджа. Той е важен, защото беше символ на комунистическата пропаганда, тъй като там е създадена социалистическата партия, която после прераства в комунистическа. Друг важен момент е, че този монумент бе създаден чрез издевателство спрямо обикновените българи, защото те трябваше да го плащат чрез членски внос, марки, един вид дарение, за да покажат съпричастност. А след като беше построен, трябваше да ходим организирано като на поклонение на върха, в него е заложен с много голям пропаганден заряд. От една страна, имаме паметник, който е бил много голяма инвестиция, но и много преживян от българите, който в момента е оставен на природните стихии, което може би е най-нормалното нещо като реакция. Това обаче не е редно да се случва, защото монументът е, макар и насилствена, голяма инвестиция, която има потенциал да бъде използвана. От друга страна, по ирония на съдбата, паметникът на Бузлуджа се превърна в най-разпознаваемия символ на България . Той присъства във всякакви сайтове, за него има статии и т.н. За съжаление, всички материали го свързват с негативен, а не с позитивен имидж, защото го представят като странно изоставено място, като екстравагантен комунистически паметник. Той обаче е станал толкова известен, че ако се напише в Гугъл на английски „български паметник“ или „комунистическа България“ , излизат почти само снимки на Бузлуджа. Ако приемем, че не трябва да бъде оставен да се руши, то не е редно и да бъде използван за нещо, свързано пряко с историята, тъй като пропагандният му заряд би станал негов най-голям минус. Затова не мисля, че е добър вариант да се превърне в музей на историята на България , или пък казино, хотел и т.н. Хората просто ще го приемат като реабилитиране. Той може да бъде консервиран или ремонтиран само със съдържание, което е аполитично и го демитологизира. Оттук и идеята ми той да бъде насочен към бъдещето. Повечето чужденци, които го виждат, и без това свързват формата му с НЛО, което го прави подходящ за музей на космическите изследвания или нещо футуристично. Важното е съдържанието му да дава отправна точка към бъдещето на българския народ, защото през последните години се превърнахме в народ, твърде много обърнат назад. Постоянно се занимаваме с близкото и далечното минало, рециклираме go, а понякога и си го създаваме. България не е просто в процес на осветляване на миналото си, а на създаване на митове, които се реализират чрез исторически възстановки и т.н. исторически забележителности. Трябва ни нещо, насочено напред. Ако домът на комунистическата партия се превърне в музей за космически изследвания, това ще бъде най-доброто му приложение. Ако го оставим да се руши пък, се превръща в символ на разрушаването и изчезването на България, на нашата нерешителност и неспособност да вземаме трудни решения. На безхаберието дори. Да приемем, че има три варианта на действие с тоталитарните паметници – първият е разрушаването им, както стана с мавзолея на Георги Димитров. Това беше престъпно, защото можеше да се ползва, да се превърне в нещо като Дома на терора в Будапеща, да бъде музей на комунистическото минало. Да е вход на огромните пространства под площад „Независимост“, които пустеят. Другият вариант е този с Паметника на съветската армия , който не само че се поддържа, но и няма планове за демонтирането му. Според мен обаче точно той задължително трябва да бъде демонтиран и преместен в Музея на социалистическото изкуство или в някой друг парк. Третият подход е този с Бузлуджа – просто го изоставяме и се правим, че не съществува подобно нещо. Нека си стои, нека хората влизат нелегално в него, ние нищо не можем да направим. Аз бих цитирал статията в сайта „Самотната планета“ : „Той (паметникът) поставя нерешима дилема пред българския народ – да избира между миналото и настоящето“. Колкото повече става популярен този паметник сред чужденците и се руши, толкова по-трудна става дилемата. Ние обаче можем да решим тази дилема, като насочим паметника към бъдещето, и то далечното. На всичкото отгоре ще можем да извлечем позитивното от неговата архитектура, използвайки леката ирония, че прилича на летяща чиния. Точно както музеите на авиацията и космонавтиката, които се правят по света, чиято форма винаги наподобява самолет, кораб, нещо футуристично. Огромният купол-зала би струвало сравнително евтино да се ремонтира и пространството да бъде ползвано за прожекции, да се прожектира визия от марсохода и т.н. В него може да се правят възстановки, да се симулира нулева гравитация, да се наблюдават звездите и всякакви такива работи, които биха били интересни и иновативни. По този начин паметникът ще получи приемлив облик и за хората, които не искат той да бъде разрушен, и за тези, които настояват да не бъде реставриран заради миналото му. Освен това музей на космонавтиката, особено изглеждащ по този начин и със славата, която вече има по света, лесно би привлякъл множество чужденци и българи. В България е пълно с безброй исторически музеи, които почти не се посещават от хора, но рядко се срещат интересни нови идеи. Много е важно да се направи и препратка към това, което България има като принос в космическите изследвания. Парадоксално е, че колкото и да се интересуваме от историята си в момента, ние сме обърнали гръб на един положителен отрязък от нея само защото е била част от комунистическия ни период. Ние сме имали значим принос в космическите достижения: България е имала двама космонавти, като сме били сред първите народности с космонавт, разработвала е и разработва собствени уреди за космически измервания, била е сред първите държави, изпратили свой сателит , дори е третата страна в света, която произвежда лиофилизирана храна за космоса, след САЩ и СССР. Имаме правото да направим такъв музей. Разбира се, това няма да е национален музей, а ще е световен, със специално място и за родните постижения. Най-важното е, че трябва да се спре със замитането на проблемите, игнорирането на такива големи „дупки“, които продължават да изсмукват емоционално и финансово българите. Изглед към Бузлуджа. И да спрем с политизирането. Да, защото дискусията за монументите от комунистическия период не може да бъде решена чрез политически дебат, това е задънена улица. Трябва да вземем решения, които не са политически. Конкретно в случая това е най-елегантният вариант, който се надявам, че ще даде тон за решаването на други подобни случаи. Необходимо е да се отървем този багаж, който ни дърпа назад като нация и се ползва за политическа манипулация. Имате ли представа колко би струвало осъществяването на този проект, или това е начален стадий на идеята? Начален стадий е, но съдейки от опита и образованието ми, бих казал, че няма да струва толкова много пари и ще можем да постигнем с минимум средства максимален ефект. Сигурен съм, че обяви ли се конкурс за подобна толкова известна сграда, тя ще е предизвикателство за редица световни експерти, архитекти и куратори, не само за наши. Подобно нещо евентуално би върнало и страната ни на световната архитектурна и културна карта, където сме били за последно през 80-те години на миналия век, когато Кишо Курокава строи Японския хотел в София, който в момента бива съсипван от Ветко Арабаджиев . Именно. Още повече, че подобен култов обект като Бузлуджа би събрал сравнително лесно средства за създаването на музей, който да интегрира миналото в бъдещето, чрез интернет обществена кампания от типа на „Кикстартър“. Партньори могат да бъдат Европейската космическа агенция, НАСА и други подобни организации. Бузлуджа се намира между Габрово и Казанлък, поради административната ни логика той е изцяло в Казанлък обаче, но двете общини може без проблем да си сътрудничат. Такъв тип музеи има навсякъде, в Щатите са десетки, в Индия са няколко, в Китай, в Русия, Германия и всякакви други държави, а ние нямаме, въпреки че сме били „нация космическа“. Имаме две стаички на летище „Крумово“, посветени на българския принос за космическите постижения. А от балканските страни ние сме с най-голям принос.  Дорасло ли е българското общество за подобно решение спрямо такъв комунистически паметник? Дорасло е, разбира се. Българското общество иска да затвори тази страница, но не му се позволява. Не му се позволява от политиците, от творци, които са професионално заинтересовани и са още живи. Хората просто трябва да бъдат освободени от този товар. Бих направил едно по-фантастично сравнение дори – темата с комунистическите паметници е като вампир, немъртво същество, чиято душа не намира покой. За да намери този покой, главата му трябва да бъде отрязана, а в сърцето да бъде забит кол. Нека най-сетне да забием този кол и да намерят те и ние покой. Важно е политиците да се изправят срещу проблемите на миналото и да ги решават. Нека направим първата крачка с паметника на Бузлуджа и превръщането му в музей на космическите изследвания.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_641786.html

Свързани новини: