За силата на думите - среща с учителя Владимир Игнатов

Какво е грамотността? Дали само този, който умее да чете и пише, бива причисляван към грамотните, или пък онзи, който чрез текста умее да създава светове, поставя въпроса учителят по български език и литература в 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ д-р Владимир Игнатов. Преподавателят е отдаден на своята дълбока страст – литературата, която заедно със заниманията с учениците формират неговия свят и удовлетворяват личните му търсения – всекидневно и в по-глобален план. Д-р Владимир Игнатов е роден през 1987 г. в София. Това го отнася към онази общност от хора, която не познава годините на социалистическия строй от първо лице. За добро или лошо, той няма преки наблюдения и по време на нашата среща, за разлика от мнозина любители на темата, не потъва в безкрайни разкази и разсъждения за „едно време“. Житейският му път винаги е бил свързан с езика и литературата – завършва гимназия с хуманитарен профил, където в програмата има много часове литература и още тогава нагласите му биват ориентирани към осмислянето на света през неговите художествени форми. Желанието вече се поражда, за което допринасят и произведенията извън конспекта, до които младият Владимир се докосва. Приет е по първо желание в специалността Българска филология в Софийския университет. Тези студентски, а после и докторантските години за него са прекрасни: време на откривателства, на много търсения, на разширяване на личния и на читателския хоризонт. За годините в университета той казва, че това е „време на някакво съзряване, на намиране и оставяне на някакво свое място…; време, в което виждаш колко много не знаеш, въпреки амбициите на младия човек, който ще овладява светове“. А както знаем, съзнателните стремежи и желания намират своята проява по-лесно и дори справедливо. След завършването на бакалавърската степен Владимир Игнатов записва магистърска програма по литературознание. Това е една специалност, която е наистина силна във Факултета по славянски филологии в СУ, тъй като в нея се разисква много широк спектър от теми и задълбочено се разглеждат проблемите на литературознанието – както от неговата теоретична страна, така и чрез анализа като практическа форма. В продължение на цял семестър Владимир и неговите колеги се занимават в детайли с произведението „Мартина“ на Виктор Пасков и това оставя трайно впечатление на удовлетвореност у студента, който се чувства най-уютно именно в това поле. Както и при изследването на историята на българската литература, но и в третия литературен род – драмата. Дипломната си работа Владимир разработва върху комедиографията на Ст. Л. Костов – един автор, когото познаваме добре в някаква степен, но само през останалите в годините устойчиви представи. „А моето желание беше да разгледам драматургията му през идеята за властта и властването в техните различни аспекти и проявления. Една е тя в „Големанов“ и „Новото пристанище“ – политическата власт, докато в „Мъжемразка“ и „Вражалец“ тя е властта на актуалните за времето си идеи или пък на парите“. Неговото удовлетворение идва с комедията „Пред изгрев слънце“, където комедиографът остава верен на своя подход, но актуалното събитие – дъновизмът – е художествено прекроено. Днес тази тема е актуална, защото „сякаш имаме тази склонност – не смея да я определя като слабост или не… - предразположеност към вслушването в думи, които често пъти преимуществено са свързани с излъганите очаквания; нашето съвремие като че ли е обречено на това“. Сетне за Владимир Игнатов идват други прекрасни години – докторантските. „Бяха години на взиране в едно явление, което също се оказа, за дълбоко съжаление, много актуално – изследване на проблема за войната в българската проза между двете световни войни“, казва той. И цитира руския философ Николай Бердяев, който твърди, че корените на злото следва да се търсят в най-мирновременните състояния на живота. Не скрива радостта и благодарността си от така пълноценното общуване със своя научен ръководител – проф. дфн Николай Чернокожев. Годината е 2015-а и след като защитава дисертацията си, той се оказва най-младият доктор на Факултета по славянски филологии и с дипломата в джоба се отправя към онова, което би му донесло най-голямо удовлетворение – преподаването. В продължение на една година младият литератор ежедневно извървява разстоянието между бул. „Патриарх Евтимий“ 35, където се намира Френската гимназия, и Ректората, където е хоноруван преподавател. Участва със своя разработка в конференция по случай 150 години от рождението на Пенчо Славейков и д-р Кръстев и 160 години от рождението на Стоян Михайловски. Можем да се досетим, че в дъното на тази история стои влечението на Владимир Игнатов към театъра – той изследва произведението „Милост закон изменява“ на Стоян Михайловски. След това се отдава на заниманията си с учениците от гимназията. „Не зная дали аз избрах учителската професия или тя мен е избрала – това не смея да кажа. Но исках да се занимавам с това“, казва учителят. И определя учителските занимания като свързани с негови вътрешни достигания. Отчита като положителна страна наситеното общуване с тази все още необременена от обстоятелствата и непосредствена в реакциите си млада аудитория. „Много е зареждащо, защото черпиш с пълни сили от тези още свежи сетива.“ Запознавайки се с техните интереси, които по-често не са свързани с онова, което трябва да бъде предмет на наблюденията им в час, господин Игнатов осъзнава, че те са много различни от това, което него го е вълнувало. Но неговите впечатления са, че на проблема с нечетящите млади или на ширещата се неграмотност трябва да се гледа по-снизходително: „Това, разбира се, е много притеснително, но, от друга страна, младите четат онова, което им е интересно. Тоест, те не са оставени без изпълване на техния личен свят“. Учителят напомня, че по времето на Пушкин твърде малко са били грамотни, за да прочетат и усетят „началото на началата“ в руската литература. Или пък по времето на Пиер Корней и Жан Расин във Франция, когато също просветените са били маргинална група. „Това е едно поколение, което е изцяло ориентирано към възприемането на света, на човека именно през визуалната култура. И то ми прави особено силно впечатление, откакто съм в тази сфера. Когато имаме възможност да онагледим литературното произведение чрез филмова версия или по друг начин, правим го. Идеята е чрез досега до другия тип изкуство, до езика на другите художествени средства да се разширят представите. Да се разшири личният хоризонт на ученика“, коментира преподавателят. И разказва един случай от преди няколко дни, когато с 10-и клас изучават „Хамлет“ и по-специално светогледните позиции на датския принц. Успяват да изведат меланхолията като същностна черта на образа и учителят направил паралел с произведение, което във времето следва известната трагедия на Шекспир – „Страданията на младия Вертер“ на Гьоте. Това се случва в началото на седмицата, а само след няколко дни, при следващата среща на учениците с господин Игнатов, те споделят, че вече са започнали да четат Гьотевото произведение. „Аз не зная как е достигнала до тях тази идея, но е факт, че ето – потърсили са, разгърнали са… Мотивацията е сложна съвкупност от много неща – от личен пример, от някакъв интерес, от едно неотишло си съвсем желание за обогатяване на вътрешния свят“, споделя той. И допълва: „Макар днешното време да е подчертано твърде реалистично, твърде земно, твърде материално ориентирано все пак така е заложено у човек – нагласите му водят към такова обогатяване“. Но според него тази тенденция не трябва да се гледа през отрицанието, което обаче не отменя необходимостта да се работи още и още за ограмотяването на младите. Въпреки че неговите впечатления не са разгърнати в такава широта, че да прави категорични обобщения – той е учител от учебната 2015/2016 г., – д-р Игнатов смята, че важното при съпоставянето на поколенията трябва да се търси другаде. „Важното е – за всяко поколение – то да не спира градежа на вътрешния си свят; да бъдат достойни човеци и с предприетите стъпки, с взетите решения, било то сега или после, когато натрупат житейски опит и обърнат поглед назад, да не се срамуват от това, което са сторили“, споделя своето виждане той. Владимир Игнатов говори увлекателно и това може би дава гаранция за успех сред учениците, на които той преподава български език и литература – предмета, който вероятно дава най-голяма свобода за изява на индивидуалността, запознавайки младия човек с културното и духовно богатство на предходните периоди. Сред неговите ученици има литературно изявени деца, които го изпълват с вълнение и радост всеки път, когато му занесат откъснат лист от тетрадка с току-що написано стихотворение или пък принтиран лист с кратък есеистичен текст, или породена от някакво преживяване импресия. „Тази чувствителност на възприятията е особено ценна“, казва учителят за тези ученици, които поощрява в литературните им наклонности. Но той не разделя децата на литературно изявени и други: приема факта, че едни от тях са прекрасни информатици, други – великолепни химици, и пр.; обяснява го с различните нагласи на всяка индивидуалност. „Дали чрез перото, дали чрез компютърната мишка или с колбата – важното е да съхранят връзките с останалите, тоест тези връзки, които ни правят човеци, да се ненакърними. И съответно да не губят пътищата към себе си", смята той. В момента води часовете на десети клас, с които са започнали от миналата учебна година и са преминали заедно през древната античност и през Средновековието, за да спрат сега на късноренесансовото време. Това движение между културно-историческите епохи е много вълнуващо и интересно за него, тъй като в процеса на работа се срещат различни гледни точки и представи за онези толкова отдалечени от нас времена. Тук е разковничето – в това многогласие, казва учителят, който намира своите ученици за изключително интересни търсещи млади хора. В работата си като учител д-р Игнатов е открил, че въпреки в голяма степен регламентираните отношения в класната стая прекалената строгост и взискателност не работят. В същото време за учителя е важно да запази своя авторитет пред учениците и да си извоюва място сред тях, но той трябва и да умее да вниква в тяхната психика – това са близо 30 индивидуалности във всеки клас, които налагат различен подход и усещане. Ако малко или много не скъсите дистанцията, не станете съидейници, тогава часът се формализира и изводите застиват в стените на стаята, казва той. А към калпазаните той прилага метода на диалога: „Ние не трябва да подценяваме силата на думите, особено пък в часовете по литература“, защото според него това е начинът ученикът да разбере къде е сгрешил и да не повтаря грешката си. Най-важният урок от часовете при господин Игнатов идва от заниманията с онези литературни персонажи, които са в разрез с действителността; при които трагичният конфликт идва от противоречието между собствените идеали и угнетяващата действителност. Най-важното умение, което учителят се стреми да предаде на младите, е самостоятелността на мисленето и отстояването на позиция, която да съумяват да защитят. Относно новата учебна програма д-р Игнатов смята, че е добре да има реорганизиране на конспекта от вече познати до болка автори и произведения, както и да се помисли дали хронологичният принцип на програмата е най-функционален вместо например идейно-тематичния. През изминалото лято учителят посещава Гумощник – село в Троянския балкан, за което дотогава не е подозирал. Остава силно впечатлен от внушителната възрожденска църква „Свети Николай Летни“, която много се различава от строените по онова време християнски храмове – издига се доста над земята, а вътре има изобразени сцени от Стария завет от местен дърворезбар. Но и друго нещо прави впечатление там – в двора на църквата се издига паметник на загиналите млади мъже на борда на „Титаник“. На паметника пише „Времето не е отмило спомена за вас“. Учителят е запленен от това как е функционирала идеята за колективитет в едно малко селце тогава. И вероятно под влиянието на това свое пътешествие Владимир Игнатов споделя своето мнение за часовете по вероучение: „За мен е важно периодично да се дава гласност на това. Моето лично мнение като пребиваващ и полагащ усилия в това да изграждаме свой личен опит чрез чуждия – имам предвид текстовете, които изучаваме – е, че това би могло да стане именно чрез вероучението“. Дали ще бъде под формата на СИП или по друг начин, учителят е категоричен, че вероучение трябва да се въведе в училищните програми, тъй като то е една възможност за установяване на система от ценности и житейски ориентири , които в едно хаотично време като нашето биха били ползотворни. И напомня, че Елин Пелин е писал учебници по вероучение – малко познат факт за иначе известния български писател. Учителят по литература препрочита западноевропейската класика заради професионалните си занимания и се изумява на това как човек може да открие с различни очи онова, което в предишно свое състояние не е могъл. Господин Игнатов напомня и за един волнодумец, от какъвто днес имаме особено силна нужда - Стефан Цвайг, когото чете и препрочита с удоволствие. Чете също и Хайнрих Бьол, а също и цитира по памет знаков пасаж от „Земя на хората“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери, в който се търсят насоките на отговорността: „Отговорност, то значи да изпитваш искрена, непосредствена радост за всеки успех, спечелен от другарите. Отговорност, то значи да усещаш вина за нещо, за което сякаш и ти си виновен, без да имаш някаква пряка свързаност с него. Отговорност, то значи да чувстваш, че полагаш камък в градежа на света.“ Някои от тези автори чрез своите страници са участвали и в градежа на моя свят, споделя д-р Игнатов. И добавя към списъка и Константин Константинов – писател с много скъпо място в ума и сърцето му. „Много бих се радвал младите хора и ученическата аудитория да се обръщат към мемоарната му книга „Път през годините“ – своеобразно документално свидетелство на епохата до 1944 г., в което авторът успява съзнателно да потуши Аз-а.“ Изхождайки от идеята за възпитателната функция на литературата, д-р Игнатов коментира скандалите в българската литературна общност напоследък: „Нека ги има скандалите. Тъкмо през проблематичното, през скандалното, през спора се ражда истината. Но това не трябва да е в ущърб на високия естетически критерий.“ А за съвременната българска литература той смята, че тя със сигурност има своето място, теми и сюжети и че е една търсеща литература със своите безпокойства и тревоги, но е социално неангажирана, а би било добре да се засегне и този аспект. За да може човекът на днешното време да се припознае в нея.  Срещата ни с учителя приключва със спомена за 55-годишния юбилей на 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, който беше отбелязан на 21 юни тази година в зала „Света София“ в сградата на НС. Сред официалните гости са бившият посланик на Франция у нас Ксавие Лапер дьо Кабан и представители на Регионалния инспекторат по образованието в София. Празничният концерт включва български и френски песни, театрални сцени и танци, изпълнени от учениците на гимназията. „И фактът, че една ученическа аудитория, която проявява нетърпимост към дългия престой на едно място, остана в продължение на два часа и половина… - те гледаха и слушаха, и съпреживяваха онова, което се случваше на сцената“, казва д-р Владимир Игнатов.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_641640.html

Свързани новини: