Премиер в 7 стъпки (ръководство за самопомощ)

Начало

12/11/16 06:19
(http://www.klassa.bg/)

Премиер в 7 стъпки (ръководство за самопомощ)

Разгеле! Реформаторите и Патриотите склониха да направят правителство! Едва ги навиха! Не че им се искаше - не. Не че лидерите на тези общо десетина партии искаха да бъдат министри - и това не. Всичко беше заради стабилността на държавата и благото на гражданите! Заради това беше цялата тази саможертва. "Излизаме обединени около целта да не се допусне поредна правителствена и парламентарна криза. България има нужда от стабилност, а не от поредно безвремие, хаос, служебно правителство", заявиха те. После най-неочаквано се оказа, че в парламента нямало "реформаторско мнозинство" и че не щат мандата.

А пък ние, простите граждани, си казахме: щом за тях може, не може ли и за нас? Не можем ли, те като не щат, ние да станем министри, та даже и министър-председатели? Да не сме нещо по-долни? Може, но трябва да се тръгне по-отдалеч. Нали за всичко си има ръководства "Направи си сам"? Ето, ако някой иска да стане премиер, може да го направи само в седем елементарни стъпки.

Първа стъпка

Регистрирайте си партия. Не е трудно. Прилича на регистрацията на фирма, само че фирмата възнамерява да произвежда нещо, докато партията - не. Необходими са 50 души инициативен комитет. Това не е проблем, защото вие така или иначе няма да правите партията сам, а с 5-6 души верни браточки. Всеки от тях ще доведе по десетина роднини и приятели и ето го инициативния комитет.

Измислете си кауза и хубаво име (името идва от каузата). Каузата трябва да бъде или максимално обла и банална, или максимално конкретна и ексцентрична. В първия случай това може да е примерно борбата за глобална справедливост, любовта към планетата и гарантирането на прогреса. Тогава партията ви ще се нарича ПП "По-добре добре, отколкото зле" (ПДДОЗ). Във втория случай бъдете радикални, борете се за евгеничните права на рижавите и луничавите - най-висшата раса, призвана да тегли света напред. В програмата си включете задължително анексиране на Антарктида и обратната страна на Луната. Такава партия може да се казва ПП "Пипи Дългото Чорапче" (ПДЧ), но може и другояче.

Втора стъпка

Лидери и лица. Не е добре лицата на партията ви да бъдат нови и непознати. Вземете някакви подгизнали от медийно оплюване партийни номади, вземете някакви избелели от показване по телевизията политически оратори, вземете някакви останали без пост и позиция бивши величия. Не взимайте провалени социалисти. Търсете в център-дясно, търсете някакви стари седесари, отцепили се заедно с Костов, били при Царя и накрая "легитимирали" ГЕРБ със своята "автентична деснота", но отпаднали и от там. Лицата могат да бъдат също и медийни звезди - участници в риалитита, чалгаджии, футболисти или политически агитатори с ежедневни предавания по кабеларките. Пазете ги, те са вашият капитал!

Трета стъпка

Идеология. Внимавайте как ще дефинирате ценностите. Ако се придържате към ценностите на християнството, турците няма да гласуват за вас. Ако се придържате към ценностите на семейството, травеститите няма да ви подкрепят. Ако обаче се застъпвате за гейовете, патриотите ще ви замерят с камъни. Ако ви е страх да кажете "дясно", не казвайте "ляво". Кажете "център-дясно", "център-ляво", "периферно-център", "изотгорно-долно", а най-добре да изнамерите някой термин, който обхваща целия идеологически спектър от Клара Цеткин до Калигула. Така никой няма да ви чувства чужди. И обещавайте. Обещавайте всичко - от пълна национализация на средствата за производство до забрана на профсъюзите.

Четвърта стъпка

Кампания и парламент. Хвърлете лицата си на медиите като християни на лъвовете (или като бисери на свинете - това зависи от лицата и от медиите). Мобилизирайте всичките си учредители и семействата им да пишат лозунги във "Фейсбук" с ГЛАВНИ БУКВИ. Правете се на интересни, организирайте хепънинги, пърформанси и флашмобове - дарявайте кръв и плазма за вундеркинди сираци и пратете група доброволци в зоологическата градина да боядиса слона в цветовете на вашата партия (или пък в цветовете на някоя благородна кауза, като например борбата с хемороидите). Разбира се, вашата партия е абсолютно аматьорска и няма пари нито за платени социологически проучвания, нито за хибридни медии, нито за пряко купуване на гласове. Затова цялата очертана по-горе кампания е безсмислена. Мечтата за парламента започва да се топи като мираж.

Пета стъпка

Коалиция. Трябва спешно да намерите други мизерници като вас. Не може да няма. Според "Уикипедия" в момента нашите партии са 136, а докато търсите партньори, сигурно ще се регистрират и още. Коалирайте се колкото да прескочите бариерата, пък после ще му мислите. Питате какви партии да включите в коалицията. Трудно ми е да отговоря, но няма да сбъркате, ако включите консерватори, граждани, земеделци, турци, либерали, радикали, националисти, русофили и технократи. А, да - и задължително някакви зелени. Това поне се е случвало и доказано все някак работи.

Шеста стъпка

Парламентарен живот. В първите дни на вашия живот в Народното събрание много ще ви се иска да се разцепите, да напуснете парламентарната си група и да станете независими депутати срещу заплащане. Не се поддавайте на това изкушение! "Легни си гладен днес, за да се натъпчеш утре!" е казал народният гений. Трайте си и внимателно следете какво става около вас. Големите рано или късно ще се скарат. Научно е доказано, че избраните с протестен вот се превръщат в статукво средно за две години. След това народът отново е готов да помете това статукво и да "рестартира системата". Също така научно е доказано, че в даден момент управляващата голяма сила неминуемо ще извърши някаква страшна простотия - това е правило без изключения. Опозиционната голяма сила ще разбере, че нейният миг е настъпил, и ще се залови да излива помия в медиите под формата на искрено възмущение от принципни граждански позиции. Голямата сила ще се нацупи и ще подаде оставка. По-малката голяма сила ще поиска предсрочни избори. Ще започне въртележката. И двете големи сили ще върнат мандатите си за съставяне на нов кабинет. Тогава на ход сте вие. Преди да се решите да приемете мандата, може да ви се наложи да поискате подкрепа от шефа на по-голямата от големите сили, да го наречем условно Бойко Борисов. Той може да обещае да ви подкрепи, но после може и да се откаже.

Седма стъпка

Властта. Винаги можете да предложите такъв кабинет, с който да са съгласни всички. Просто трябва бързо да договорите министерските кресла. Всеки ще е навит да участва с подставени лица, ако след това няма да му се налага да бере срама от вашето управление. Разбира се, когато всичко свърши, вие ще сте политически трупове, но както всички знаят, политическите трупове и парите не миришат. Изчакайте да ви позабравят, пък след някоя година друг мераклия може да ви покани за лица в новия си политически проект.

Може би все пак е хубаво, дето реформаторите са решили да върнат мандата. Иначе щеше с гранитна правота да отекне казаното от една моя очарователна приятелка: "И сега какво: гласувахме за РБ, за да прави Волен Сидеров правителство ли?". Реформаторите се отказаха така ненадейно от мандата? Може би защото изведнъж изгубиха апетит? Не. Може би защото почувстваха отговорността на ситуацията и се побояха, че няма да се справят? Също не. Отказаха, защото до последния момент си правеха тънката сметка и се надяваха, че Борисов ще ги подкрепи. Както беше намекнал, впрочем. Когато вчера подкрепата беше публично отказана и всяка надежда умря, часове по-късно реформаторите се дръпнаха. Решиха, че ще се държат достойно и няма да се възползват от щедро предоставения мандат.

Свиха се, за да чакат по-добри времена

Кой знае, може пак да влязат в парламента, може най-сетне да открият формулата на онзи баснословен нов десен проект.

Ама те наистина ли си мислеха, че ГЕРБ ще ги подкрепи? Защо да го прави? Защо да предизвиква с толкова старание и любов криза във властта, за да хукне после да я предотвратява и да спасява парламента? Пък и хайде на бас, че ако реформаторите бяха направили правителство, в новите им министри щяхме да познаем лицата на старите. За това ли очакваха да получат парламентарна подкрепа от големите?

Прави са в едно: честите избори са голяма тъпотия. Доскоро политиците мислеха с хоризонт четири години. Напоследък се научиха да мислят до две. Научиха се да правят огромни компромиси в името на нищожни цели. По време на предизборни кампании всички хленчат за реформи, а в главите си не виждат време да ги започнат, камо ли да ги извършат. Днес правителствата идват на власт заради една-две сделки, нищо повече. Нито политики, нито стратегии, нито дългосрочни проекти. Дай сега бързо да санираме всички панелки, че за следващите да не останат. Споко! Следващите ще си измислят нещо друго. Те даже са го измислили вече. И така. Може би ще дойде време, когато предсрочните избори няма да бъдат на две години, а ежегодно. Или по няколко пъти годишно. Ще има зимен спасител на нацията, който ще идва с протести, и летен спасител на нацията след правителствена криза. При това положение Картаген няма нужда да бъде разрушаван, защото ще се разруши сам.

Снимка: Юлиян Савчев

6 ноември 2014 г. Днес правителствата идват на власт заради една-две сделки, нищо повече. Нито политики, нито стратегии, нито дългосрочни проекти. Дай сега бързо да санираме всички панелки, че за следващите да не останат. Споко! Следващите ще си измислят нещо друго.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/274841_+%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80+%D0%B2+7+%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8+%28%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+%D0%B7%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BF%D0%BE

Публикувана на 12/11/16 06:19 http://www.klassa.bg/News/Read/article/274841_+%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80+%D0%B2+7+%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B8+%28%D1%80%D1%8A%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE+%D0%B7%D0%B0+%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BF%D0%BE