Ганка Симеонова - учителката, която вдъхновява децата да обичат математиката

Ганка Симеонова е четвърто поколение учител. Майка ù е била детска учителка, дядо ù - Веселин Петров, е бил учител по математика и физика, сестра му също е била учителка по математика, прадядо ù също е бил учител по математика. Учениците ù я наричат вдъхновител. Самата тя решава задачи за удоволствие. Децата я описват като учител, който им преподава математика така, че и те да поискат да решават за удоволствие. Г-жа Симеонова казва, че иска децата да влизат в часовете ù без страх, да им е приятно, дори и да не са добри математици. Държи да знаят, че дори когато им се кара, ги обича. През годините във Втора немска езикова гимназия (официално 73 СУ) Ганка Симеонова оставя в учениците си усещането за топъл, много добър и грижовен човек. Така, както от страна на майка ù в рода ù има поколения учители, така от страна на баща ù всички са се занимавали със строителство. В дома ù винаги се е говорило с обич за тази професия, затова и когато кандидатства, избира не езиковата гимназия, а строителния техникум. "Може би щях да стана и добър инженер, но в 11-и клас реших, че искам да се занимавам с математика и да стана учител. Винаги ми е харесвала математиката, доставя ми безкрайно удоволствие да решавам задачи. А и, в интерес на истината, малко ми беше дотегнало от всички тези проекти. Реших, че следващите пет години не искам да чертая." Записва математика в Софийския университет и става учител. Никога не е съжалявала за избора си - учителската професия е страхотна, непрекъснато си сред млади умове със смели мечти, казва Ганка. Година и половина след раждането на голямата ù дъщеря започва да търси работа, но навсякъде искат педагози със стаж. Оказва се, че в Строителния техникум има свободни места и така Ганка се връща в училището, което е завършила, но вече като учител. "Няма да го забравя. Лятото ме одобриха и наесен трябваше да започна с 11-и клас. Купих си аз един учебник, отворих. Първа задача - аз не мога да я реша. Втора задача - не мога. Пет години се бях занимавала само с висша математика и тази елементарна математика, тази рутина, която съм имала... И си казах: "Ганке, какво правиш?". Цяло лято решавах задачи, за да мога да си възвърна тази рутина. Защото не може да застанеш пред учениците и да не можеш да решиш задача. Освен това те обичат да провокират. Винаги гледаха да ми дадат задача със звездичка от учебника в клас." Г-жа Симеонова е в техникума от две учебни години и половина, когато забременява с втората си дъщеря. По същото време започват да намаляват часовете по математика - от четири на три, после на два, и директорът няма как да я задържи на постоянно място. Ганка се премества в Професионална гимназия по транспорт и енергетика "Хенри Форд" (бившият техникум "Вилхелм Пик") и остава там десет години. През 2009 г., когато бившият директор на 73-то - Йорданка Фандъкова, става кмет на София, управлението на гимназията поема учителката по математика Стела Запрянова и спешно се търси педагог, който да поеме работата ù с учениците. "Знаеш ли как попаднах в 73-то? - пита Ганка. - Много хора сигурно си казват: "С "връзки".  Всъщност не. Ганка е от хората, които се прибират у дома и започват да решават задачи. Ей така, за удоволствие. През 2008 г. се включва във форума към математическия сайт www.math10.com,  където се решават много, много задачи - ученици търсят помощ, математици пускат трудни задачи от олимпиади. Постепенно, задача след задача, Ганка добива име във форума. Една вечер с нея се свързва една от създателките на форума, Мариана Велинова. Учителката от 73-то Ани Иванова ù споделила, че спешно се търси учител по математика за мястото на Стела Запрянова. "Така започнах. Не познавах нито един от колегите в 73-то", споделя Ганка. "Никога няма да забравя първия си урок тук, в 12-и клас. Беше ми пресъхнала устата - това са много умни, интелигентни деца и ти трябва буквално да застанеш с авторитет пред тях, тоест те да видят, че разбираш математика. Когато начертах първия цилиндър на дъската, всичко си дойде на мястото." Че училището е различно, Ганка усеща още първия път, когато стъпва в него. "10 години в "Хенри Форд" бях само сред момчета. В такава среда човек се наслушва на всякакви реплики... Когато дойдох, за да говоря с г-жа Запрянова, беше междучасие. Бях шашната от начина, по който учениците общуваха помежду си в коридорите - момчета и момичета си вървяха спокойно, говориха си на нормален език, нямаше груби изрази." 73-то е едно от най-хубавите и едно от най-желаните училища в София. Как се постига това славата на училището да не е фасадна, а децата да са щастливи и да го обичат и след като влязат в него, питам Ганка. "Защо атмосферата е здрава? Тук има страхотен контакт между учители и ученици. Учениците наистина обичат учителите си. В 73-то има много, много качествени хора, изключителни професионалисти, които работят извънредно много, включително по различни проекти. Децата усещат доброто отношение на учителите си и отвръщат със същото. Най-важното е взаимоотношението, уважението. Човек трябва да има търпение към недостатъците на останалите. Дори да им ги показва, не трябва да го прави със злоба, а с любов - това е най-важното. Държа в моите часове винаги да има диалог. Дори много пъти ги провокирам със задачи, с по-нестандартни положения. Карам ги да отговарят, без да се притесняват, дори и да отговарят грешно, защото за мен е много важно да видя техните грешки, за да можем да ги изчистваме след това. В тях няма страх. Изкарваме часовете си много приятно. Не искам в тях да има страх, да влизат в часа с болки в корема." Продължава на стр. 2 Децата са различни и изискват различен подход. Някои имат математически талант и в часовете по математика получават по-сложни задачи, които след това обсъждат с учителката си. С други работата съвсем не е лесна - ученици, които нямат почти никакъв интерес към предмета, с много пропуски. Старая се да събудя интереса им, в клас с 32-ма човека не можеш да отделиш специално внимание на един-двама, това обикновено се случва в час за консултации, споделя Ганка. "Тя съчетаваше полезното с приятното. Преподаваше предмета така, че да събуди интереса - всички влизаха в час и оставаха дисциплинирани и внимателни до края. Успяваше да обясни на всеки, че математиката ще му бъде полезна, да покаже, че тя не е чак толкова страшна", спомня си Иван Чанев, сега второкурсник по транспортно строителство в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). За него г-жа Симеонова не е просто учителят, класната. "Когато сме си организирали Коледни събирания на класа, тя винаги идваше с домашно приготвени ястия." Вниманието към учениците не означава по-малко работа с родителите. Те съвсем не са изключени от процеса, макар че понякога връзката учител-родител не се осъществява лесно. "Родителят вижда детето вкъщи по един начин, аз го виждам в училище по съвсем различен начин. Някой път детето казва на майка си: "Аз всичко пиша в клас". Наскоро имах такъв случай. Майката на дете, което е слабичко по математика, непоследователен, не се старае, дойде да поговорим. Взех тетрадката на друго дете, за да може майката да види реално какво правим в час и да проследи тетрадката на собственото си дете. Защото понякога децата казват различни неща вкъщи." На една от стените в дома на Ганка е поставена огромна фотография, която ù напомня за първия ù випуск в 73-то. Нейните "зайци", които поема в осми клас и изпраща пет години по-късно, през 2015-а - са се снимали за спомен на г-жа Симеонова на фона на Народния театър. "Много ми беше трудно да се разделя с тях. Видях как израснаха пред мен - хубав випуск, безкрайно задружен. Те си помагаха не само вътре в клас, те си помагаха и между класовете. Имали сме страхотни моменти. Традиция беше всяка Коледа да имаме парти и да разменяме подаръци. Имахме си Снежанка, Дядо Коледа. Още пазя снимки от тези моменти. Винаги им правих баница с късмети. Имам си специален Коледен буркан, купен от благотворителен базар, и в него слагах късметче - персонално и различно за всеки." Разбира се, че сме имали трудни моменти, децата минават през пубертета в този период. Имали са нещастни любови, драми между приятели. Понякога децата споделят повече с учителя, отколкото с родителя, казва Ганка. Повечето от нейните бивши ученици от 73-то днес не са в България, а в Германия, Австрия, Англия, Холандия, където учат сериозни специалности - медицина, архитектура, IT. "Нашето училище произвежда буквално емигранти - около 70% заминават. Това е характерно не само за моя клас, а за целия випуск. Има деца, които не издържат и се връщат. Но не защото не могат да изкарат изпитите си там, а защото започва да ги мъчи носталгията по дома, не се чувстват добре в тази среда. Има такива, единици са, но ги има. Тези, които остават, не могат да си го позволят или искат да живеят в България, или по малко от двете." Ганка е видяла не само как израстват нейните осмокласници в 73-то. За тези 20-21 години е видяла как се променя поколение. "Децата не стават по-глупави - напротив. Просто стават по-различни. Дори бих казала малко по-повърхностни към учебния процес като цяло. Започвайки тук през 2009 г., поех всички дванадесети класове. Те бяха невероятни. С тях съм решавала страшно сериозни, много тежки задачи. Те поемаха това. Няма да забравя - в час веднъж си позволих да кажа нещо на майтап и едно момче каза: "Госпожо, моля Ви, говорете по същество". Сега не мога да си позволя да предложа задачите, които тогава си позволявах да им давам. Може би защото те не искат да задълбават толкова в материята. Не знам дали интернет комуникациите са виновни за това, но когато търсят информация - примерно за презентация, много пъти я намират, преписват и не я осмислят. А е много важно да я осмислиш, да я анализираш. Винаги трябва да се дълбае по-навътре и по-навътре. Тази кратковременна памет в момента е много добра, но дългосрочната памет... От друга страна, си мисля, че и нашата програма е виновна за това. Материята е много, учебниците са претъпкани, а средното образование трябва да изгради цялостна картина за нещата. Приложната част я няма. Децата учат нещо, например по физика или химия, но защо, защо е така, защо им трябва - в българските учебници това го няма. Наскоро говорихме с колега, която преподава химия на немски, за термодинамични процеси. В един немски учебник по химия този раздел започва така: "Сега ще ви обясним как може да си направите чаша, в която кафето ви непрекъснато да е горещо". А един български учебник започва с формули и това е много скучно. По география например трябва да се запомнят всякакви подробности, а защо? Кому е нужно? Дължина на еди коя си река, височина на еди кой си връх. Този град колко жители има? Това ги отегчава. Те го научават и до следващото контролно са го забравили, което е логично." Ганка не преподава по учебник, за сметка на това работи с учениците си по сборници. Винаги гледа да намери интересни задачи. "Учебникът за девети клас е една брошурка, която има точно по пет задачи във всеки урок. Те не са разнообразни, а типови. Идеята е, в крайна сметка, децата, четейки някаква задача, да могат да се научат да мислят." Под "интересни" Ганка разбира задачи, в които има уловка, които са "хитра", които предизвикват мислене. "Много пъти им давам такива задачи. Винаги им казвам: "Никога няма да тръгвате да решавате една задача, само защото трябва да се реши. Една задача трябва да се ухажва - да я огледаш от всички посоки, за да може в един момент да падне в капана ти. Какво прави хищникът с жертвата? Оглежда, дебне. Аз мога да мисля една задача пет дена, ако е сложна, имало е такива задачи." Грижата на Ганка Симеонова за учениците не се ограничава от рамките на училищните стени. Те имат и телефона ù, и връзка с нея чрез Фейсбук. "Имаше едно момче - много добър математик. Имаше проблеми в семейството - родителите му бяха разведени, майка му не се интересуваше от него. Той живееше с баща си, втората му съпруга и доведеното братче или сестриче - вече не помня. Бащата също не се интересуваше от него. Двамата бяха непрекъснато в конфликт. Една вечер той ми писа по Фейсбук, че баща му го е изгонил и няма къде да отиде. Казах му: "Взимаш едно такси и идваш вкъщи". Приех го, на следващия ден пак спа у нас. Разбира се, тогава се обадих и на класната му. Беше уикенда. В понеделник отидох в училище, бащата дойде, поговориха, оправиха се нещата. Помня, че като дойде, направих лазаня - любимото ястие вкъщи, и двете ми дъщери си бяха у дома. Вечеряхме, после играхме на карти. На следващия ден отидох и му купих бельо - той нямаше дори втори чифт чорапи, просто като на мое дете. По-късно той ми каза: "Госпожо, никога няма да забравя тези две вечери. Аз наистина си бях като у дома".  Седмица по-късно, на рождения ми ден, докато бях в час, влезе една от жените, които почистват етажа, и каза: "Госпожо Симеонова, чакат Ви пред учителската стая". Слизам аз и същото това момче с един огромен букет от рози. В работата ни има всякакви ситуации. Учителят е и родител, и приятел." Снимки: Личен архив и Сергей Антонов

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_641465.html

Свързани новини: